Юмрукът на близнаците*

"Реформата в наказателното правораздаване предвижда създаването на специализирани съдилища за организираната престъпност в пет-шест региона на страната - обяви той, оставяйки впечатлението, че вярва на онова, което говори. - Тези специални органи ще бъдат позиционирани там, където напрежението по отношение на организираната престъпност е най-голямо. По този начин ще се преодолее една от големите пречки, които чуждестранните инвеститори посочват като основна за избора им на България, като място за влагане на капиталите - икономическата престъпност…"

Според министър Станков, седалищата и териториалните обхвати на специализираните съдилища за организираната престъпност щели да се уточнят след прецизен правителствен анализ на ситуацията.

Отсега обаче е ясно, че дори бъдещият анализ наистина да е детайлен и да почива на реални факти, тази идея е абсолютно неприложима.

Най-напред, за да се случи подобно нещо, правосъдното министерство трябва да разработи концепция, която да мине за одобрение през Висшия съдебен съвет, правителството и парламента. А след това трябва да бъдат проведени няколко консултативни срещи с финансовия министър Милен Велчев, който с радост да се съгласи и да задели от бюджета около 10 млн. лв. за изграждането и оборудването на тези съдилища. Плюс още един-два милиона лева за заплати на магистратите и служителите в тях. Нещо, което на този етап звучи повече от утопично.

Всъщност, големият въпрос е не дали някога тук ще има такива специализирани съдилища, а кой ще работи в тях. Защото, колкото и да не му се иска на министър Станков, ситуацията в това отношение е повече от трагична: българската правосъдна система не разполага с достатъчно подготвени кадри, които да разследват и да съдят организираните престъпници.

Нещо повече - все по-често слугите на Темида демонстрират, че не могат (или не искат) да решат дори най-елементарни случаи, в които са замесени хора от първите вестникарски страници, камо ли да се захванат с нещо по-сериозно.

Сигурно не звучи много оптимистично, но през миналата седмица в Димитровград и София се разиграха две случки, от които на човек никак не му става приятно.

На 22 ноември, след близо 8-часово заседание, състав на Димитровградския районен съд реши, че небезизвестните братя близнаци Георги и Александър Димчеви (синове на "жълтия" депутат Димчо Димчев) не са пребили жестоко съгражданина си - сержантът от МВР Андрей Несторов, а са му шляпнали един шамар на публично място. И заради това

те не бяха осъдени на по три-четири години затвор за нанасяне на средна телесна повреда,

а им се размина с по една година условно и глоба от 3000 лева.

Според обвинителният акт по делото срещу Георги и Александър Димчеви, на 1 януари 2002 г., около 6. 00 ч., без никакви видими причини, те пребиват почти до смърт сержант Андрей Несторов, служител в противопожарната служба към РПУ-Димитровград. Престъплението е квалифицирано по чл. 129, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), който гласи, че за нанасяне на средна телесна повреда се предвижда лишаване от свобода до пет години.

На 31 декември 2001 г. вечерта близнаците Георги и Александър Димчеви посрещнали Нова година в димитровградското заведението "Бамбино". А Андрей Несторов и брат му Живко - в дискотека "Бакара", където първоначално се настанили на бара до компанията на Николай Демирев, Добромир Данев и Радослав Радев.

Тъй като пожарникарят и брат му седнали на места, резервирани от Демирев, той помолил охраната на дискотеката да премести "нахалниците" другаде.

Бодигардовете Красимир Костадинов и Тенчо Тенчев повикали навън Несторови и ги уведомили, че трябва да се преместят. Андрей се легитимирал като служител на МВР и успокоил гардовете, че няма да имат проблеми. После с брат си се върнали в заведението и седнали по-настрани от ревнивата компания.

Около 4. 30 ч. сутринта на 1 януари 2002 г., в "Бакара" пристигнали Георги и Александър Димчеви, заедно с приятелките си. Четиримата се присъединили към компанията на Демирев, Радев и Данев и купонът продължил.

Час и половина по-късно, близнаците решили да се прибират. Александър отишъл да си вземе палтото, което бил оставил на стол до бара, но не успял, защото Андрей Несторов му… пречел. Депутатският син казал на пожарникаря да се дръпне, но поради силната музика, Несторов не чул нищо. Понеже бил по-висок от Димчев, сержантът се навел, но ядосаният Александър го хванал за блузата, дръпнал го към себе си и продължил да му обяснява, че пречи.

Шумът в дискотеката отново не позволил на Несторов да чуе какво му казват, след което… Димчев с всичка сила ударил сержанта с чело в лицето. От удара пожарникарят залитнал назад, а Димчев, използвайки набраната инерция,

нанесъл още един удар в лицето на Несторов, този път с юмрук.

Виждайки какво се е случило с брат му, Живко Несторов тръгнал да помага на Андрей, но бил съборен на земята и изритан в главата. Диджеят на "Бакара" Стоян Маринов забелязал от пулта сбиването и по микрофона повикал охраната на заведението.

Пръв на местопроизшествието дошъл Красимир Костадинов. Той видял, че Андрей Несторов не можел да стои на краката си, а лицето му било обляно с кръв. Бодигардът хванал пожарникаря през кръста и го извел извън заведението, където го посъветвал да измие кръвта от лицето си със сняг. След това разказал за инцидента на колегите си Тенчо Тенчев, Антон Тенчев и Георги Кабадаев, които охранявали входа на дискотеката, и отново влязъл вътре.

Няколко минути по-късно, близнаците Георги и Александър Димчеви си тръгнали, но... видели недалеч от входа окървавения Андрей Несторов, който чакал брат си. Георги Димчев тръгнал срещу олюляващия се пожарникар и със силно кроше в лицето го проснал на земята. Секунди по-късно, Александър се притекъл на помощ на Георги и

двамата близнаци продължили да бият и да ритат Андрей Несторов,

докато не пристигали бодигардовете на дискотеката, които с много усилия обуздали развилнелите се близнаци.

След като депутатските наследници си тръгнали, Живко Несторов излязъл да търси брат си. Видял го да лежи неподвижно в снега и започнал да го свестява. След около пет минути Андрей отворил очите, но

не успял да обясни смислено нито къде, нито какво го боли.

Тогава Живко го нарамил като ранен партизанин и го понесъл към сградата на РПУ-Димитровград. Минавайки покрай близката газостанция, Живко натрил лицето на брат си със сняг, но Андрей продължавал да се държи неадекватно, не разбирал какво му се приказва и на няколко пъти се опитал да повърне. Когато стигнали до сградата на РПУ-то, Живко завел брат си в тоалетната, измил го криво-ляво от кръвта, а колегите му го откарали с една от патрулките в болницата.

По случая била назначена деветорна съдебно-медицинска експертиза, която констатирала, че в резултат от побоя Андрей Несторов е получил:

- сътресение на мозъка;

- травматичен темпоро-мандибуларен артрит (травматично увреждане на двете долно-челюстни стави);

- двустранен неврит на слухово-вестибуларния нерв;

- кръвоизливи под двете очни ябълки;

- оток и кръвонасядане по цялата повърхност на лицето;

- охлузвания по кожата на лицето;

- разкъсни рани и кръвонасядане по вътрешната повърхност (лигавицата) на горната устна.

В обвинителния акт на Димитровградската районна прокуратура се казва още, че при осъществяване на престъпното деяние, уличените Александър Димчев и Георги Димчев са действували с общ пряк умисъл, съзнавали са общественоопасния характер на деянието,

предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.

Пак според обвинителният акт, "от обективна и субективна страна те са осъществили състава на чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс и в съучастие - като съизвършители, са причинили на Андрей Несторов от Димитровград средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнание и довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота му."

Както вече стана дума, делото за побоя на Андрей Несторов е внесено в Димитровградския районен съд в началото на месец май 2003 година. По странно стечение на обстоятелствата, малко преди това,

бащата на близнаците - "жълтият" депутат Димчо Димчев,

удря едно рамо и тамошната Съдебна палата изведнъж се сдобива с... чисто нова климатична инсталация.

Все още не е известно дали тази придобивка е изиграла някаква роля за по-нататъшния ход на делото, но това не е чак толкова интересно.

По-важното е, че в продължение на година и половина Димитровградският районен съд не успява да събере на едно десетина-петнайсет свидетели и десетина вещи лица, които да потвърдят дали наистина близнаците са пребили пожарникаря, или

той се е порязал, докато се е бръснал за новогодишната празнична вечер.

Истината започна да си пробива път едва през тази есен.

На 30 септември 2004 г., докато съдът за пореден път отложи делото срещу братята Димчеви за побоя над Андрей Несторов, в прохладната Димитровградска съдебна палата бе депозирана нова жалба срещу единия от близнаците - Александър. Този път,

коравият юмрук на депутатския син "усмъртил" 23-годишният Атанас Ангелов.

Инцидентът се разиграл на 29 септември, около 19 ч., докато Александър Димчев и Атанас Ангелов гледали тренировка на аматьорския футболен отбор "Димитровград 2000", спонсориран от бащата на пребития.

Две седмици по-рано, двамата се спречкали на димитровградска улица, защото Ангелов спрял рязко колата си, заради излязла на шосето котка. А каращият зад него Александър Димчев, с триста зора успял да спре форда си и едва не се блъснал в колата на футболиста.

Според очевидци на "футболния" инцидент, на 29 септември Димчев и Ангелов около половин час гледали мача един до друг, след което близнакът забил един юмрук в лицето на "врага" и си тръгнал. Просто така, сякаш нищо не е било…

Докато Димчев напускал полесражението, Ангелов бил откаран в болница, където му направили два шева на устните.

На 1 октомври, след като съдът отложи и деветото заседание по делото за побоя над пожарникаря Андрей Несторов, инициативна група обяви, че

в Димитровград ще бъде учреден "Комитет на пострадалите от Димчеви".

Родителите на пребития Атанас Ангелов оповестиха, че този комитет ще извади на светло всички инциденти, предизвикани от скандалните близнаци, защото досега били известни само три побоя: над Несторов, над синът им и над Станимир Матеев, заради който единия от близнаците бе осъден на 11 ноември 2002 година.

Този инцидент се разиграл на 22 май 2001 г., когато Георги срещнал на една от централните градски улици в Димитровград Станимир и приятелката му Мануела - бивше гадже на депутатския син. От дума на дума младежите се скарали, а

Станимир бил набит и приет в болница с рани по лявото ухо и кръвоизлив.

Първоначално, срещу Георги Димчев е било повдигнато обвинение по чл. 130 от Наказателния кодекс - за лека телесна повреда, който предвижда до 6 месеца затвор. Съдебният състав обаче се съобразил с факта, че Георги Димчев бил неосъждан и затова приложил разпоредбата на чл. 78а от НК - административно наказание глоба, в размер на 500 лева.

За да не остава по-назад от брат си, също на 22 май 2001 г., но вечерта, другият депутатски близнак Александър Димчев срещнал брата на Станимир Матеев и... го пребил. При това - не по-малко сериозно. Данни за хода на делото, образувано срещу Александър Димчев няма, въпреки че оттогава минаха три години и половина.

_______________

* Текстът е публикуван на 4 декември 2004 г. в "Параграф 22", седмично издание за законност и власт на в. "Банкеръ"