Адвокати укриват пари на длъжници*

Поразпитахме доколко законни са тези операции, провокирани от публикация на колеги от "168 часа", които преди две седмици на цяло фолио разказаха за казуса с длъжници, укривали пари от кредиторите си чрез сметките на своите адвокати. Те дори споменаха и комисионата, която получава адвокатът за услугата - между 3 и 5% от сумата, която е получил за отговорно пазене. Заподозряхме, че подобни услуги се явяват или

нерегламентирана банкова дейност, за която по закон се изисква лиценз от БНБ,

или нерегламентирана дейност за управление на активи, за която се изисква разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН). Ето защо отправихме официално питане до двете институции дали това е така.

От КФН изпратиха пространно и аргументирано становище по темата, чието заключение е: "Дейността, извършвана от адвокати по приемане и съхранение по сметка на парични средства на клиенти на адвоката, не представлява форма на управление на парични средства, за която се изисква разрешение от КФН и не попада в обхвата на надзорните правомощия на надзорния орган."

Юристите на надзорния орган обръщат внимание на факта, че в чл. 19 от Етичния кодекс на адвоката също са уредени въпроси, засягащи клиентските сметки: парите на клиента са отделни от тези на адвоката и той няма право да се разпорежда с тях без изричното съгласие на наелото го лице. Освен това адвокатът дължи на клиента си точна и ясна отчетност за похарчените пари. Всяко нарушение на разпоредбите в Етичния кодекс заплашва

с дисциплинарно наказание от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), в това число и отнемане на адвокатски права.

От БНБ също получихме официално становище, в което се казва следното: "Поставеният на вниманието ни въпрос е извън компетенциите на БНБ. От изнесените в публикациите на в. "168 часа" данни не би могъл да бъде обоснован извод, че е налице форма на влогонабиране от страна на адвоката предвид обстоятелството, че получените клиентски средства се внасят по банкови сметки в лицензирани банки."

В писмото на БНБ до в. "БАНКЕРЪ" обаче има един интересен коментар, който гласи:

"При извършване на своята дейност, адвокатите следва да спазват Закона за адвокатурата, както и действащото в страната законодателство. Разкриването на сметка за целите на предоставяне на средства от клиент на негов адвокат следва да се извършва в съответствие с чл. 39 от Закона за адвокатурата, в който изчерпателно са посочени целите, за които такива сметки могат да се използват. Превеждането на средства по клиентски сметки и разпореждането с тях трябва да съответстват на реално извършени от адвоката разходи и услуги. Използването на такива сметки за укриване на средства на клиенти от съдебни изпълнители би било в нарушение на Закона за адвокатурата, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Наказателния кодекс. Компетентни органи за разследване на подобни злоупотреби са прокуратурата и Дирекция Финансово разузнаване на ДАНС."

От опит сме се убедили, че дори и становища на уважавани институции като БНБ трябва да бъдат проверявани, когато става дума за дейности, които не са присъщи на Централната банка. Както се казва, проверката е висша форма на доверие. Затова прегледахме прословутия чл. 39 от Закона за адвокатурата. И се оказа, че той дава почти неограничени права на адвокатите:

"Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране."

Освен за всичко друго (пак според въпросната разпоредба), клиентската сметка може да се използва както за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента (съобразно сключения договор между клиента и адвоката), така и за... други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката.

С други думи, законът дава много широко тълкувание за услугите, за които може да се използва въпросната сметка. И по никакъв начин не забранява в нея да се вкарват пари с цел да бъдат укрити от кредитори или от съдия-изпълнители. А старо правило в юриспруденцията е, че това, което не е забранено, е позволено. Или казано по-простичко, съвсем законно адвокатите могат да предлагат на клиентите си и такава "екстра" -

да скрият на сигурно парите им - било от неудовлетворените кредитори, било от данъчните власти.

За целта просто трябва да бъде подписан договор и да бъдат уговорени комисиони, които да са в рамките на правилата за адвокатските хонорари: минимум 4% от материалния интерес. Тоест - от размера на сумата, вкарана на съхранение по клиентската сметка). Или на сумите, защото Законът за адвокатурата не забранява на адвокатите да обгрижват по колкото си искат клиенти, водейки отделна партида за всеки един от тях.

И, за да бъде абсурдът пълен, нормативният акт задължава адвоката да пази тайната на своите клиенти без ограничение във времето и му забранява да разкрива обстоятелствата, които са му били поверени именно в това негово качество. Така че дори кредиторът да призове адвоката на длъжника като свидетел пред съда,

той няма право да потвърди, че парите на длъжника са по негова клиентска сметка.

Договорите между адвоката и неговия клиент, както и кореспонденцията между тях, също са защитени от закона срещу всякакви посегателства. Четем чл. 33 от Закона за адвокатурата:

- адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване;

- кореспонденцията между адвоката и неговия клиент - без оглед на начина, по който се осъществява (включително и по електронен път) - не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство;

- разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи - не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

И още - адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно:

- разговорите и кореспонденцията му с клиент;

- разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат;

- делата на клиент;

- факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.

От всичко казано дотук се вижда, че

законът забранява и на кредиторите, и на правоохранителните, и на правораздавателните органи

да предприемат каквито и да е действия срещу парите на длъжник, вкарани по клиентска сметка на адвокат.

Отделен въпрос е, че подобни вратички в законовите разпоредби създават реална заплаха за финансовата стабилност на всички видове кредитори - били те приходни администрации, фирми, застрахователи, лизингови компании или банки. Защото току що преразказаната разпоредба от Закона за адвокатурата, направо... отменя чл. 227в (глава "Престъпления срещу кредиторите") от Наказателния кодекс: "Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, се наказва с лишаване от свобода до три години."

С други думи, установяването и наказването на това престъпление се възпрепятстват от текстовете в Закона за адвокатурата. Защото, когато фирма в несъстоятелност скрие парите си по сметката на своите адвокати,

няма правна сила, която да позволи на кредиторите да установят този факт,

да блокират сметката и да се удовлетворят от парите на длъжника. Което създава сериозни проблеми на бизнеса.

Вероятно законодателят не е имал точно това предвид, когато е гласувал въпросните текстове в Закона за адвокатурата. Но практиката доказва, че резултатът е обратен. И работа на законодателя е да поправи недоразуменията.

В противен случай не бива да се учудваме защо рисковите премии в България, начислени в лихвите по кредитите и търговското финансиране от банки, от лизингови компании и от фирми, са толкова високи. Когато един длъжник има законова възможност да скрие парите си от своите кредитори, на тях не им остава нищо друго, освен избият тези загуби от коректните си клиенти...

––––––––––––––

* Текстът е публикуван във в. "Банкеръ" на 30 август 2013 година.