Д-р Менис Юсри: Депресия няма, има липса на свързаност!

Каква промяна откривате у българите за повече от 10 години работа на наша територия? Търпи ли развитие начинът им на мислене и в каква насока?

Когато за първи път дойдох в България, тук семинарите и курсовете за личностно развитие бяха рядкост. Имаше едно усещане за затвореност, вероятно останало от режима. Хората не бяха виждали подобен вид работа върху себе си. Въодушевлението беше по-голямо отколкото желанието за промяна. Хората криеха индивидуалностите си, сливайки се в тълпата. Сега нещата са по-различни.

Например много повече хора говорят английски. Много повече са отворени за информация от всякакъв вид. Чрез интернет и други комуникационни канали имат достъп до абсолютно всичко. По уверени са. И тази вълна от стремеж за личностно развитие започва да става много мощна в България. Семинарите и курсовете в тази област са вече са много. Нивото на съзнание е по-високо. Сега нещата, за които говорим на семинарите не звучат толкова необичайно за българина.

Българите са доста предани на ритуалното възприятие за нещата. Много добре приемат този вид работа. Те са открити за новото и възприемчиви. Има и една специфична нагласа, че когато дойдат хора от чужбина, те имат нещо по-добро от това, което се предлага тук. Така че интересът е повишен към лектори, идващи от запад, както и такива от изток, носещи характерната мистичност.

Каква диагноза бихте сложили на човечеството, защото е очевидно, че то боледува?

Връзки. Диагнозата е връзки. Липса на свързаност.

Някои биха казали, че може би става дума за загубената вяра...

Вяра? Вярата ни помага да се почувстваме в безопасност. Това силно желание кара някои хора да се превърнат във фанатици. Те имат нужда да се закачат за нещо много силно, за да се почувстват в безопасност. Тази безопасност може да дойде единствено от свързването – когато се чувстваме свързани. Целият свят в момента минава през криза на доверието. На това да се доверяваме един на друг и да останем заедно свързани.

Тази криза само въпрос на духовни практики и техники ли е? На липсата на определени умения за общуване?

Не. Мисля, че това е неизбежно.

Значи ли, че ще се случи от само себе си лекарството?

Не съм сигурен дали има лекарство. Не бих искал да съм песимист. Необходимо е да променим начина си на мислене. Да променим мнението си за това в какво вярваме относно връзките. Старите модели, които имаме, ни оковават, защото времената се менят много бързо.

Какво трябва да знае един човек с проблеми във връзките си? Какво е спасението?

Той трябва да знае, че често идеята му за това как трябва да изглеждат връзките и какво трябва да са те, не съвпада с реалността. Причината да имаме проблеми от всякакво естество в живота са, че нещата се променят бързо, а ние сме закачени за старите модели на мислене. Сега хората пътуват много. За една минута човек може да види много повече, отколкото преди ерата на интернет. Може да имате много връзки по интернет. Преди хората са живеели в малки селища, нямали са възможност за връзки от този вид и не са били изложени на толкова мощен информационен поток.

Преди алиенацията е била факт именно заради тази раздалеченост в локациите на хората и тяхната изолираност един от друг. Сега тя съществува защото всеки е затворен в своя виртуален свят...

Не е само това. Личната свобода не е същата, не е такава, каквато е била преди. Преди хората много повече са се комформирали и са били много по-потиснати. Сега в областта на човешките права са настъпили генерални промени. Хората все по ясно и по-ясно осъзнават, че могат да имат повече. Преди са били принудени да приемат неща, които са им налагани, особено в Източна Европа. Ако една държава е била окупирана или под влияние на други, в колективната душа, в колективната психика, се появява и затвърждава едно схващане, че има някой по-силен над нас и ние няма как да отстояваме себе си. И ако кажем нещо – това може да ни навреди, може да е опасно за нас. Сега България е навлязла в съвсем друга реалност.

Бихте могли да кажете, че Европа контролира България, но това не е така. Има много свобода, много подкрепа. Идват неща, които дават на човешкото същество повече сила да отстоява себе си. Това обаче създава трудности за връзките, защото трябва да се правят повече компромиси. Сега сме в нова фаза на човешките взаимоотношения. Мисля, че личностното развитие също допринася за това хората да са по-силни.

Но това, за съжаление, не се учи в училище...

Искаше ми се да се преподава в училище в най-ранна възраст. Но ние работим по личностното развитие и с младежи.

Българинът обича да говори за късмет. Пожелаваме си късмет непрекъснато. Какво бихте казали на българите по този въпрос? Късмет ли е това, което му трябва?

Това е типично източна нагласа. Ясно представя нежеланието ни да поемаме отговорност. Ако хората седят по кафенетата през по-голямата част от времето, няма как да имат пари. Направили изследване. Посетили първо Египет. В Кайро кафенетата са препълнени, по улиците – много народ. После отишли в Германия – там по улиците няма хора, всеки работи. Проучването показало, че средностатистическият египтянин работи средно на ден 37 минути, а германецът – 10 часа. Ето защо германците имат скъпи коли, самолети, късмет...Ние имаме време сме емоционални, да си крещим по улиците, защото си мислим, че това е демокрация.

Казахте в едно интервю, че такова нещо като депресия не съществува...Че с този термин се опитват да обяснят на средностатистическия човек защо не се чувства добре. Ако не е депресия, тогава как се нарича това, което го мъчи?

Това е най-добрият въпрос. Никой не знае. Не се шегувам. Никой не знае. Попитайте всеки психолог или лекар какво е това. Ще ви напишат дълго обяснение, ще се опитат да дадат диагноза. Фактът, че дават име на нещо, не означава че знаят какво е това. Да, название имаме, но...

Когато мозъкът ни произвежда активно невротрансмитери като допамин и серотонин, техните нива са различни в различните времеви отрязъци. Лекарите предписват хапчета, за да се балансира нивото на невротрансмитерите. Трябва да сме честни, защото не знаем много неща. Започваме да даваме имена на различни модели, които се повтарят и се случват на хората, и те ги прилагат. Има един американски въпросник за определяне на психически състояния. Ако вие зададете на хората всичките тези въпроси и те отговорят на три или четири от тях положително, те ще бъдат диагностицирани с психична болест. Единият от въпросите е някога искали ли сте да се самоубиете? А кой не е си е мислил за това поне веднъж в живота си? Ако решат да попълват този тест, 80 процента от хората според този справочник ще са с психични болести. През няколко годни авторите на подобни наръчници обновяват въпросите. Но за да сме честни, трябва да признаем, че имаме работа с нещо, което не разбираме толкова добре, колкото ни се иска.

В България по улиците има много хора, които се държат неадекватно и явно имат някакви психични проблеми. Държавата тук не се грижи за психично болните подобаващо. Тези хора просто луди ли са или и на тях им липсват връзки?

Когато бях във Виетнам, чрез работата си стигнах до извода, че 90 процента от хората там са били жертви на насилие – сексуално, физическо, психическо. Ако това беше в Англия – всички пострадали щяха да са извадени от семействата си заради изискванията в западните държави. Но всъщност те дори не знаят че са били насилени. Когато започнахме да работим, те започнаха да осъзнават, че тези преживявания са ги травмирали. До тогава те смятаха това за даденост, че просто така се случват нещата. Когато тези рани се отворят, хората започват да чувстват. Подтиснатите болки се отварят. В Пирамидата на Маслоу на първо място е оцеляването. Когато хората се успокоят, че вече няма да гладуват и имат някакви средства, те започват да гледат към следващото ниво. Започват да си задават въпроса – аз щастлив ли съм? Ако си фокусиран единствено и само върху оцеляването си няма да си задаваш този въпрос.

Това означава ли, че не сте съгласен с някои теории, които обръщат Пирамидата на Маслоу и ни убеждават, че в наши дни и материално бедният човек може да потърси първо психическа стабилност и разбирателство с Вселената и после да помисли как да спечели повече пари...

Мисля, че първо е оцеляването. Има изследвания, които сочат, че в държави, в които има война, инфаркти почти няма или са много нисък процент, а психическите заболявания намаляват рязко. Хората се фокусират изцяло върху оцеляването. И стоят като едно цяло – заедно са. Те се обединяват срещу врага, който иска да ги убие. Най-важните неща за живота, които се налагат от този пример, са тази "заедност" и оцеляването. Психотерапията е възникнала в индивидуалистичните общества. Тя не е измислена на изток, а на запад.

Има здрава връзка между това свързване, за което говоря и психичните заболявания.

Ако един човек има проблем с изграждането на междуличностна връзка, но пък се приобщи към някаква общност от хора със сходни на него проблеми, това едно и също ли е от гледна точка на неговото психическо оцеляване?

Една древна поговорка гласи, че е необходимо цяло едно село, за да се отгледа дете. Нека се замислим над това. Повсеместният проблем с връзките в нашите общества днес е, че имаме мъж, жена и дете, затворени в един апартамент. Конфликтите са неизбежни. Когато се разделят майката и бащата, единият от тях остава с детето в този апартамент. С много малко пари. Стигаме до другият голям проблем, причиняващ редица психични заболявания. Човешките същества са създадени, за да живеят в групи.

В момента сме в една култура, която боготвори младостта и красотата. По-възрастните, мъдрите хора са в старческите домове и не се уважавани. А това са хората, които ни направляват и ни помагат да създаваме по-добри връзки помежду си. Затова връзките са по-силни на изток отколкото на запад.

Новият бич на човечеството са зависимостите – към алкохол, наркотици, секс, емоции. Медицината няма решение на този проблем. Личностното развитие може ли да се справи с тези "убийци"?

Какво е личностно развитие? Това е просто създаване на едно голямо семейство. За да знаем как да решим един проблем, трябва да знаем какъв е този проблем. Защо прекарвам толкова дълго време на компютъра си? Защо пия? Защо търся нещо, което да ме разсейва? От какво да ме разсейва? Това са въпросите. А отговорът е – защото не мога да бъде сам. Така че намирам нещо, което да му стимулира. Всеки се стимулира по различен начин. Ако аз се затворя у дома и потъна във Фейсбук или се наливам, или смъркам, или гледам порно, аз няма да усещам болката, че съм сам.

Дълбокият корен е връзката между майката и детето. Майките в днешно време са много напрегнати, трудно им е да регулират настроенията на детето и да го стимулират. Децата са принудени да се регулират и стимулират сами със своя детски ум. Когато сме деца, се нуждаем някой да ни научи как да живеем. А човекът, който ни учи – самият той не знае това. И ние си намираме някакъв начин да растем. Правим различни неща. После порастваме. Ставаме родители и правим същото. Част от нас използва същата стратегия на детския ум и като възрастен индивид, за да оцелее.

Нашият мозък се развива от две неща – от генетичното обуславяне и чрез връзките. С генетиката всичко е ясно, но с връзките нещата не стоят така оптимистично. Ако например аз се свързвам с някого, който не е спокоен, по този начин развивам и мозъка си – да има нужда от стимулация през цялото време. Мисля, че личностното развитие е невероятна възможност, която може да помогне на хората по много начини.

Личностното развитие е част от нашата еволюция, чиито закони са да се движим от хаос към ред. Психичните заболявания също са част от тази еволюция и аз не смятам, че можем да ги определим като нещо лошо. Те са част от израстването на човечеството и ни водят към по-високото ниво. Няма грешка или нещо нередно.

Дайте три правила, които да спазваме всеки ден, за да сме тук и сега.

Това е лесно. Да подхождаме със щастие; да нямаме очаквания; да приемаме това, което е.