Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за Радио "Фокус"
Водещ: Европейският съюз (ЕС) предложи 3 милиарда евро на Турция за период от 2 години, които да се използват за затягането на граничния контрол и за подобряване условията на живот на бежанците и мигрантите, които са на нейна територия. Турция очаква да получи пари и политически отстъпки, а в замяна да затегне граничния си контрол и да държи бежанците в страната. Не е решено каква сума ще трябва да даде всяка страна-членка на съюза и как точно ще бъдат похарчени парите. Освен това Анкара се надява, че ще бъде даден нов тласък на дългогодишното й заявление за членство в ЕС. В същото време да припомним, че руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще отмени безвизовия режим с Турция от 1 януари следващата година. Къде виждате основните пробойни в тази все още теоретична ситуация?
Васил Василев: Те са в това за това, че всичко е в бъдеще неопределено време. ЕС ще даде пари, ЕС ще махне визите, може би в края на следващата година, а Турция ще направи усилия да осуети притока на бежанци към Европа, нито едно от тези неща не е сигурно и това ме кара да мисля, че това е по-скоро политическа декларация, която има за цел само и единствено да успокои турския народ. Защото след руските контрамерки бизнесът започва да показва недоволство в Турция. Там все пак бизнесът губи около 20-25 милиарда долара, може би повече. Освен това кюрдите надигат глава и оръжие, генералитетът изглежда неспокоен, интелигенцията е стресната и дори ислямските главорези смятат, че са изиграни. Плюс това Ердоган е в някаква международна изолация, съюзниците му се дърпат, а Русия обира лаврите и налага влияние. Но по-неприятно като перспектива за Турция е това, което се очертава.
По всичко личи, че Асад ще овладее Сирия и особено териториите по границата с Турция, сирийските кюрди ще получат автономия, подобна на тези, която имат в Ирак. Тук стигаме до основния проблем, който стои за Турция. Тогава през контролираната от кюрдите територия бързо ще се прокарат тръби, които да докарат до сирийското Средиземноморско крайбрежие не само кюрдския, но и сирийския и иракския, и особено важно иранския петрол и газ. Така от една страна значението на петролопровода, който сега ще съществува, който минава през Турция, рязко ще намалее. Ще рухнат приходите от транзита, ще спре захранването на икономиката с евтин петрол, ще изчезнат и възможностите за политическо давление над Ирак и Сирия. А от друга страна, бедната на петрол и газ Турция очакваше да сложи ръка над свръхбогатите находища в Северен Ирак и Сирия и да уравновеси, естествено енергийния си баланс за десетилетия. Сега това нещо изглежда невъзможно.
Вероятно при тази перспектива Турция е разяснила на Брюксел положението – или ще ни признаете за европейци, ще ни напълните курортите, ще ни приемате работниците, ще ни изкупувате продуктите или в страната могат да етнически, социални, религиозни размирици с елементи на гражданска война. Турският народ трябва да бъде успокоен и Европа трябва да положи сериозни усилия в това отношение.
Очевидно е, че турското ръководство полага усилия да овладее положението, но тук съществува и една опасност – ако се види, че няма да успее, не е изключено да се опита да направи някои рискован, неразумен ход, с използване на военна сила или заплаха, какъвто беше например свалянето на руския бомбардировач. Европа е наясно, че в Анкара могат да надделеят някои непредсказуеми кръгове и затова обещава, но чак за края на следващата година, може би и по-нататък, а до тогава предстои да видим какво ще се случи в Турция и в Близкия Изток.
Водещ: Господин Василев, още няколко въпросителни стоят тук, не е ясно например, какви средства ще трябва да отделят страните-членки на съюза за тази бъдеща цел, ще бъдат ли склонни страните да отделят тези средства, с оглед на бежанците, които така или иначе вече обгрижваме в собствените си страни?
Васил Василев:: Смятам, че перспективата да се реализират тези ангажименти или обещания, по-скоро от страна на ЕС, е твърде слаба, защото по-скоро нещата вървят на влошаване на положението в Турция, което ще доведе до там, че ЕС ще се опита да се измъкне от това положение.
Тук ни предстои един период на изчакване, за се види доколко турските власти ще съумеят да овладеят положението, доколко турското управление ще се задържи, доколко Ердоган ще остане на власт, доколко няма да се намерят отново генерали, които да се изкушат от тази възможност и да вземат властта и т.н., затова всички е в сферата на обещанията и на изчакванията, да видим какво ще стане.
Водещ: В същото време обаче Европа не чака, германското правителство днес одобри участието на германската армия в борбата срещу „Ислямска държава“ в Сирия, подканяна след атентатите в Париж, именно от френската страна.
Васил Василев: Зависи как ще се реализира това участие в борбата срещу „Ислямска държава“ и в каква степен тези неща са договорени с Русия, защото очевидно Русия е силата, която в момента контролира положението в Сирия, както в районите, които са контролирани от правителствените сили, така и извън тях контролираните от „Ислямска държава“ територии.
Твърде възможно е да се стигне до някакви съгласувани, координирани усилия, за да се неутрализира „Ислямската държава“ не само в Сирия, но и в Ирак.
Нека не забравяме, че и в Ирак една незначителна част от населената със суните територия също е контролирана от „Ислямска държава“, и дори да приемем, че в Сирия „Ислямската държава“ бъде разгромена и разнебитена, разбита, то това би било твърде слабо, ако не се унищожи „Ислямската държава“ и в Ирак.