В България всичко е просто. Като започнем от проблемите, които имаме да решаваме, и стигнем до хората, които получават заплати, за да решат въпросните проблеми.

Основанията за поставянето на тази "диагноза" са стотици, ако не и хиляди. Ако някой не вярва, нека се опита да преброи колко пъти - от 10 ноември 1989 г. насам - е чувал оправдания от сорта на "Материята е всеобхватна...", "Нужно е изключително задълбочено проучване...", "Въпросът е деликатен и затова трябва да се пипа внимателно...", "Системата е много консервативна...", "Необходима е пълна политическа воля...",

Трудна работа! Става дума за броенето на оправданията, разбира се. Защото сме започнали да ги слушаме още на Кръглата маса и Великото народно събрание (1990-1991 г.), наслушахме им се по време да преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз (2001-2006 г.), продължаваме да ги слушаме и днес - шест години и половина от влизането ни в ЕС на 1 януари 2007-ма.

При това - без да има никакво значение в каква сфера е гръмнал поредния обществен скандал - съдебна система, образование, екология, обществени поръчки, въоръжени сили, здравеопазване, пенсионна система, селско стопанство, данъчна политика, регионално развитие...