Странно нещо е българският кмет.

Особено в по-ново време.

Детските му мечти са две.

Първата е да притежава цялата власт, т.е. да определя данъците и таксите, да продава и дава под наем общинската собственост, да стопанисва подземните ресурси, да харчи общинския бюджет - както му хрумне. Еднолично, разбира се.  

Втората му мечта е двупосочна: хем да ползва държавния бюджет като златното магаре от приказките (онова, което започва да ака жълтици щом го потупаш по гърба и произнесеш вълшебната думичка „Бриклебрит“), хем да не носи никаква отговорност. Както за постъпките, така и за простъпките си (според Тълковния речник - провинение, нарушение, грешка, вина, престъпление, грях, прегрешение и т.н.).