На вниманието на:
Йорданка Фандъкова, кмет на София;
Копие до:
Йоана Христова, заместник-кмет, Направление "Зелена система, екология и земеползване", СО;
Елица Панайотова, координатор "Зелена София", АРС;
Нина Макарова, директор, дирекция ‘"Околна среда"’, СО;
Елен Герджиков, председател, Столичен общински съвет;
Лорита Радева, председател, Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС;
Иван Велков, зам.-председател, Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС;
Лилия Христова, обществен посредник на Столична Община
Госпожо Фандъкова,
през 2012 година Столична община разработи и прие своята стратегия "София - зелен град".
През октомври 2015 г. в среща с Инициативен комитет "София - зелена столица" и в общественото пространство, чрез медиите, лично оповестихте, че София ще кандидатства в конкурса на Европейската комисия "Европейска зелена столица".
Малко повече от година след това, в края на 2016 г., бе сформиран и специален екип, който да подготви тази кандидатура. Той бе обособен под шапката на "Асоциация за развитие на София" предвид нейния ценен опит в подготовката на подобни кандидатури.
Две и половина години след декларацията, че София иска да се нареди сред най-зелените столици на Европа - и че процедурата е вече задействана - в началото на 2018 година стана ясно, че с помощта на грант от Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде изготвен План за действие "Зелен град". Той следва да е факт през май 2019 г. Това означава, че три години и шест месеца след решението за кандидатстване в конкурса "Европейска зелена столица" София ще има план как да стане зелен град.
Госпожо Фандъкова, скъпи градоначалници,
с подобно темпо на напредък в посока "зелен град" София няма как да стане зелен град не само в рамките на мандата на настоящото ръководство на столицата, но и но в рамките на периода, в който глобалните глобалните температури ще се увеличат с опасните 1,5 градуса над прединдустриалните равнища! Погледнете приложените снимки: управляваният от вас град тъне в сиво одеяло подобно на великата Лондонска мъгла от 1952 г. и е в реална екологична криза!
Твърдения от вида на това, че "днес въздухът в София е по-чист в сравнение с 2011 г." и "Въздухът в София става все по-чист през последните години" на министъра на околната среда Нено Димов (1) поставят под въпрос намерението на управлението на града да разреши проблема, заради който неведнъж столичани вече излизат и на протест на улицата (2).
След толкова години декларации за зелена политика, ние, обикновените граждани, можем да отчетем твърде малко екологични постижения, най-вече изграждането на столичното метро.
В същото време:
Не е известно СО да предвижда значително развитие на модерни топлофикационни системи в кварталите, които се отопляват на дърва и въглища, въпреки установения факт, че точно оттам идва най-голямото замърсяване на въздуха през зимата (3).
Не е известно СО да се ангажира с решителни мерки, каквито са глоби или такси за комини (отдавна приети политики в западните държави), както и за силно замърсяващи превозни средства.
С изключение на инвестициите в изграждане на метрополитена, в бюджета на СО продължава да липсва значима инвестиционна програма за намаляване на замърсяването (мащабно залесяване, нови топлофикационни мрежи, велоалеи, велосипеди и споделени електромобили и т.н.) Мерките за чистота на въздуха на СО бяха силно критикувани от неправителствени организации, но не бяха коригирани и продължават да са формално оправдание за липсата на активна политика.
Изключването на гражданския сектор и неправителствените организации от инициативите за "зелен град" допълнително подкопава усещането за искрено желание за реални действия (4).
Та нима е възможно един милионен град да стане "зелен", като старателно отблъсква гражданите и гражданските организации и се стреми да ги отстрани от екологичните инициативи?
В крайна сметка градът е за хората, както нееднократно подчерта поканеният от самите вас уважаван архитект от световна величина - Ян Геел. И хората в София, или поне по-голямата част от тях, следва по необходимост да бъдат активни и мотивирани участници за успешното реализиране на подобен план, сега или в бъдеще.
Не е известно да има прогресивен пилотен проект, финансиран от СО, който да демонстрира модерните тенденции при устойчивите сгради.
Проектът "Зелена София" към АРС все още няма уеб сайт, година след създаването си; дейността му е изцяло неизвестна на обществеността, а работата на екипа е позната на тесен кръг заинтересовани лица и организации, разчитащи на добрата воля на екипа да споделя подробности за дейността си.
Предвид горното, намираме, че хубавата идея за София като зелен град, уви, е опропастена.
Недостижима изглежда вече възможността София да се състезава с другите европейски зелени столици. В тази надпревара София е напълно обезоръжена.
Не на последно място потенциалната "зелена" идентичност на града можеше да е лицето, което посреща високите гости от ЕС за "Европейското председателство" на България. То можеше да остави у тях трайно положително впечатление. А подобно впечатление би било най-добрата реклама не само на София, но и на държавата ни, пред Европа. Уви, това не се случи - пропусната е е една колосална "рекламна" възможност!
Независимо от това смятаме, че не е късно да започнем съвместно да предприемаме ефективни стъпки по настоящите екологични предизвикателства - за да не водим евентуално същия разговор след нов петгодишен период.
Днес от критично значение за столицата е гражданите да бъдат опазени от осезаемото изменение на климата. То вече се случва - и в България, в София (5). Дъждовете стават все по-проливни, бурите - все по-стихийни, засушаванията - все по-дълги. Ефектът на градския топлинен остров допълнително увеличава тежестта на летния зной.
Цената, която гражданите заплащат за тези промени, е висока сега и ще става все по-висока. Наводнените и разбити улици, разрушените настилки, съсипаните инфраструктури в големия град костват стотици хиляди данъчни левове.
Наводненията в домовете са преки щети - други стотици хиляди левове разходи.
Екстремните горещини застрашават здравето на мнозина уязвими. Това натоварва здравната система. Новини като тази на 1 юли 2017 г., че 260 души са колабирали и петима са починали от жегата само в София, зачестяват всяко следващо лято.
Замърсеният въздух причинява астма, бронхит, ХОББ и други белодробни заболявания, инфаркти, инсулти. (6) Тези проблеми още повече натоварват здравната система и уви, водят до загуба на човешки живот. 18 хиляди души годишно загиват в България от замърсен въздух (7). Ако 1/6 от населението на страната живее в София, това значи, че в този град средно 3000 души загиват всяка година заради мръсния въздух!
Здравните проблеми водят и до напълно необосновани, но съществени по размер финансови загуби за националната икономика (продължаваща да е последна по своя размер сред страните от ЕС).
Битката за зелен град вече не битка за отличие. Днес това е битка за здравето и живота на жителите на столичния град.
Всеки ден загубено време в тази битка се заплаща с много финансови ресурси, но най-лошото - със здраве и с човешки животи.
Скъпи градоначалници,
наложително е да предприемете решителни, безкомпромисни и неотложни действия за справяне спешно с крещящия екологичен проблем на София и с непосредствените заплахи за качеството на нейната среда за живот. Като жители на този град всички ние сме пряко заинтересовани от това.
Продължаваме да желаем нашите идеи и инициативи в тази насока да бъдат възприемани и осъществявани от ваша страна, по начините, широко възприети и популярни в цяла Европа.
В частност, очакваме от всички вас
- осигуряване на участие на гражданите и гражданските структури в процесите на планиране и подготовка на проектите, реализирани на територията на Столична община;
- осигуряване на участие на гражданските структури в управлението и мониторинга на планирането, проектирането, изпълнението на проекти (в т.ч. комитети за наблюдение, специални комисии, работни екипи);
- открити и прозрачни за гражданите процедури с акцент върху обратната връзка от гражданското общество, в това число и публични дискусии извън рамките на стандартизираното работно време, както и публичност и прозрачност на предприетите действия на база обратната връзка от гражданските структури.
Оставаме в очакване на вашия отговор,
Сдружение "Велоеволюция"
Фондация ЕкоОбщност
Българска соларна асоциация
Сдружение "Див Рошков"
ГИ "Зелени релси в София"
Био Град София
Хранкооп - София
ГИ "Спаси София"
MOVE BG
Екологично Сдружение "За Земята"
Индустриален клъстер Електромобили
Провокад
Българска асоциация за електрически превозни средства
Електромобили.БГ
Don’t DIY
Фондация ФОРУМ
ГИ "Релсов обществен транспорт"
Инициатива "Зеленият град" (Асоциация на производителите на декоративни растения в България и Съюз на ландшафтните архитекти)
Съюз на урбанистите в България
Институт за нулевоенергийни сгради
Фондация "Зеленика"
БАГИС
Българско дружество за защита на птиците
Сдружение Термално Нормално
Български съвет за устойчиво развитие
Cleantech България
denkstatt България
Сдружение "Натуралистично"
Координатор: Група Град
–––––––––––––––––––––––
1 - http://www.segabg.com/article.php?id=883560, https://www.dnevnik.bg/zelen/2017/11/22/3083374_vuzduhut_v_sofiia_stava_po-chist_prez_poslednite/
2 - https://www.dnevnik.bg/zelen/2018/02/05/3124097_jiteli_na_tri_stolichni_raiona_organizirat_dnes/, http://dnes.dir.bg/news/sofia-vasduh-protest-mrasen-26881372, https://offnews.bg/obshtestvo/protest-sreshtu-mrasnia-vazduh-v-4-stolichni-kvartala-zashtitnitci-na-674193.html
3 - по данни на ИАОС
4 - съгласно доклада за създаването на "План за действие за "Зелен град" (СОА18-ВК66-303 / 12.01.2018) , не се предвижда участие на гражданския сектор в комитета по управление и в комитета по наблюдение на разработването на ПДЗГ.
5 - София е сред 10-те града в Европа, които в периода до 2100 г. ще са най-потърпевши от суши и горещи вълни - с увеличение до 14 пъти спрямо сегашните нива, по данни на анализ на Университета в Нюкасъл. За проучването: https://phys.org/news/2018-02-europe-cities-extreme-weather-previously.html#jCp
6 - по данни на СЗО
7 - 151-315 на 100 хиляди, по данни на комисията по замърсяването и здравето "Lancet", http://www.thelancet.com/commissions/pollution-and-health
Текстът е публикуван на 23 февруари 2018 г. в сайта "София - зелена столица"