Общество и власт

Соня Колтуклиева: Очаквам каскаден срив на изданията, контролирани от Делян Пеевски*

"Делян Пеевски подготвя оттеглянето си от България. Премиерът Борисов е получил ясни знаци, че Брюксел повече няма да търпи отровната медийна среда в България да поразява демократичния образ на Обединена Европа."

 

-  Госпожо Колтуклиева, България от няколко дни е в епицентъра на световните медии и организации, което определено не се хареса на властта у нас. Но днес станахме свидетели на три знакови събития, като ще започна в хронологичен ред с първото по време - премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на МВР Младен Маринов свикаха спешна пресконференция, на която съобщиха, че евентуалният извършител на зверското убийство в Русе е задържан в Германия (убийството на журналистката Виктория Маринова). Може ли този брифинг да бъде определен като кризисен пиар на отиващата си власт и успяха ли държавните мъже да тушират с него обществения гняв?

- Най-печалното в България е отчайващото недоверие в правителството, прокуратурата и полицията. И никакви извънредни пресконференции със заплахи към "гадовете", които рушат имиджа на България по света, няма да помогнат. Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Марин Младенов днес излъчваха страх, безпомощност и паника.

Продължава...

Цензуриран манифест за свободата на пресата*

Манифестът на Албер Камю (1913-1960), посветен на свободата на словото, беше открит съвсем случайно тази година в Националните архиви на отвъдморска Франция от изследователката Маша Сери. Става дума за уводна статия, която е трябвало да се появи на 25 ноември 1939 г. в алжирския всекидневник \"Соар репюбликен\", на който Камю редовно сътрудничи. Но текстът е свален от цензурата и остава да лежи в архивите, докато неотдавна вестник \"Монд\" не реши да го извади на бял свят - заради актуалността на посланието.

По времето, когато пише този манифест, Камю е все още слабо познат на читателите, но вече работи над \"Чужденецът\" и \"Митът за Сизиф\", които ще му донесат световна слава и Нобелова награда за литература. И все пак той вече е публикувал книгите \"Опаката и лицевата страна\" (1937) и \"Сватби\" (1939), формулирани са и основните принципи на неговата философия на абсурда. Цензураният манифест за свободата на пресата пък ни предлага четирите ключа на Камю при отстояването на медийната свобода: яснотата, отказът, иронията и упоритостта. Ключове, пред които би трябвало да поддаде дори най-ръждясалата ключалка на ограниченията с днешна дата.

 

Днес е трудно да се говори за свободата на пресата, без да се изпадне в екстравагантност, без да ни обвинят, че сме Мата Хари или племенници на Сталин.

И все пак тази свобода, подобно на множество други, е едно от лицата на свободата, което обяснява упорството, с което я защитаваме, защото няма друг начин да се спечели реално войната.

Разбира се, всяка свобода има своите предели. И те би трябвало да се признаят. За съществуващите пречки пред свободата на мисълта вече сме казали всичко, което е могло да се каже, но ще продължим, до втръсване, да повтаряме всичко, което  трябва да се каже.

Едно от добрите предписания на една философия, достойна за това име, е никога да не изпада в напразен хленч по повод на някакво фактическо състояние, което не може да бъде избегнато. Въпросът днес във Франция не е как да съхраним свободите на пресата. А е в това да разберем как, изправен пред потъпкването на тези свободи, един журналист да може да остане свободен. Проблемът вече не вълнува общността. Той засяга индивида.

Ето защо онова, което би следвало да дефинираме тук са условията и средствата чрез които, в рамките на войната и на нейните робства, свободата може да бъде не само съхранена, но и дори изявена.  Тези средства са четири на брой: яснотата, отказът, иронията и упоритостта.

Яснотата предполага съпротива  спрямо омразата и култа към фаталността. В света на нашия опит е сигурно, че всичко може да бъде избегнато.  Дори самата война, която е човешки феномен, може да бъде избегната или преустановена във всеки миг с човешки средства. Достатъчно е да се познава историята на последните години на европейската политика, за да се убедим, че войната, каквато и да е тя, има очевидни причини. Този ясен поглед към нещата изключва сляпата омраза, както и отчаянието, което ни прави безучастни. Един свободен журналист през 1939 г. не се отчайва и се бори за това, в което вярва, все едно че неговото действие може да повлияе върху хода на събитията. Той не публикува нищо, което може да подбуди омраза или да провокира отчаяние. Всичко е в неговата власт.

Изправен пред надигащото се море от омраза, журналистът трябва да формулира поне няколко отказа. Всички ограничения на света не би трябвало да го превърнат в някой, който приема безчестието. Колкото и малко да познава механизма на информациите, той лесно може да провери достоверността на една новина. Нещо, върху което един свободен журналист трябва да съсредоточи цялото си внимание. Защото, дори да не му е позволено да каже всичко, което мисли, все пак му е възможно да не казва онова, което не мисли, или пък което вярва, че е лъжа. Ето защо един свободен вестник се измерва както по онова, което казва, така и по онова, което не казва. Тази отрицателна свобода е всъщност най-важната от всички, ако знаем да я съхраним. Тя подготвя появата на истинската свобода. Следователно един независим вестник трябва да е в основата на подобни информации, да помага на публиката да ги оцени, да прочиства глупостите, с които ни тъпчат мозъците, да премахва обидите, да разнообразява чрез коментарите си уеднаквяването на информацията, накратко, да служи на истината в човешката мяра на своите сили. Тази мяра, колкото и да е относителна, му позволява поне да отхвърли нещо, което никаква сила на света не може да го накара да приеме: да служи на лъжата.

Така стигаме до иронията. Можем да изведем като принцип, че един ум, който има вкус и средства да налага противното, остава непроницаем за иронията. Не си представяме Хитлер - и това е само един пример - да използва сократическата ирония. Излиза, че иронията си остава безпрецедентно оръжия срещу всесилните. Тя допълва отказа в този смисъл, че позволява не само да отхвърлим лъжливото, но и да посочим истинното.  Един свободен журналист през 1939 г. не трябва да храни много илюзии относно интелигентността на потисниците. Той е песимист по отношение на човека. Една истина, изречена с догматичен тон, бива цензурирана в девет от десет случая. Същата истина, казана шеговито, бива цензурирана в пет от десет случая. Това съотношение ясно разкрива възможностите на човешкото разбиране. То обяснява защо френски сатирични вестници като \"Мерл\" или \"Канар Аншене\" са в състояние редовно да публикуват добре познатите си дръзки статии.  Един свободен журналист през 1939 г. е по необходимост ироничен, още повече, че така той защитава собственото си тяло. Ала истината и свободата са взискателни любовници, които имат малко възлюблени.

Очевидно е, че така описаната нагласа на духа не може да се поддържа ефикасно без минимално упорство. Има много препятствия пред свободата на словото. И не най-жестоките са тези, които могат да ни обезкуражат. Защото заплахите, свалените материали и преследванията на журналисти имат във Франция по-скоро обратен ефект спрямо онова, което са искали да постигнат. Трябва да признаем, че има пречки, които много по-силно обезкуражават: постоянстващата  глупост, пълното малодушие, агресивната неинтелигентност (да спрем дотук). Ето големите пречки, които следва да преодолеем, затова и упорството е основополагаща добродетел. По силата на един любопитен, но очевиден парадокс, то е в служба на обективността и толерантността.

Очертахме съвкупност от правила, които позволяват да се съхрани свободата дори в лоното на робството. А след това? - ще попитат някои. След това? Нека не избързваме твърде много. Ако всеки французин поддържаше всичко, което смята за истинно и вярно, ако му даваше дори най-слабата си подкрепа, свободата ще се удържи, защото тогава и само тогава войната може да бъде спечелена в пълния смисъл на думата.

Да, често в самозащитата на някой свободен дух може да се долови неговата ирония. Има ли нещо забавно в този пламнал свят? Добродетелта на човека е в това да се удържиш пред лицето на всичко, което те отрича. Никой не иска да се поднови двойствения опит от войните от 1914 и 1939 година. Ето защо трябва да се изпробва нов метод, който ще бъде метод на справедливостта и щедростта. Ала те се изразяват само във вече свободните сърца и във все още проницателните умове. Формирането на тези сърца и умове или по-скоро тяхното пробуждане е една едновременно скромна и амбициозна задача, отредена на независимия човек. Трябва да държим на нея, а не да поглеждаме все напред. Историята ще отчете или няма да отчете тези наши усилия. Но те трябва да бъдат извършени.

 

Превод: Тони Николов

 

–––––––––––––

* Текстът е публикуван на 9 декември 2012 г. в Портал Култура

 

Продължава...

С настоящото темпо София няма как да стане зелен град*

На вниманието на:

Йорданка Фандъкова, кмет на София;

Копие до:

Йоана Христова, заместник-кмет, Направление "Зелена система, екология и земеползване", СО;

Елица Панайотова, координатор "Зелена София", АРС;

Нина Макарова, директор, дирекция ‘"Околна среда"’, СО;

Елен Герджиков, председател, Столичен общински съвет;

Лорита Радева, председател, Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС;

Иван Велков, зам.-председател, Постоянна комисия по опазване на околната среда,
земеделие и гори, СОС;

Лилия Христова, обществен посредник на Столична Община

 

Госпожо Фандъкова,

през 2012 година Столична община разработи и прие своята стратегия "София - зелен град".

През октомври 2015 г. в среща с Инициативен комитет "София - зелена столица" и в общественото пространство, чрез медиите, лично оповестихте, че София ще кандидатства в конкурса на Европейската комисия "Европейска зелена столица".

Малко повече от година след това, в края на 2016 г., бе сформиран и специален екип, който да подготви тази кандидатура. Той бе обособен под шапката на "Асоциация за развитие на София" предвид нейния ценен опит в подготовката на подобни кандидатури.

Две и половина години след декларацията, че София иска да се нареди сред най-зелените столици на Европа - и че процедурата е вече задействана - в началото на 2018 година стана ясно, че с помощта на грант от Европейската банка за възстановяване и развитие ще бъде изготвен План за действие "Зелен град". Той следва да е факт през май 2019 г. Това означава, че три години и шест месеца след решението за кандидатстване в конкурса "Европейска зелена столица" София ще има план как да стане зелен град.

Госпожо Фандъкова, скъпи градоначалници,

с подобно темпо на напредък в посока "зелен град" София няма как да стане зелен град не само в рамките на мандата на настоящото ръководство на столицата, но и но в рамките на периода, в който глобалните глобалните температури ще се увеличат с опасните 1,5 градуса над прединдустриалните равнища! Погледнете приложените снимки: управляваният от вас град тъне в сиво одеяло подобно на великата Лондонска мъгла от 1952 г. и е в реална екологична криза!

Твърдения от вида на това, че "днес въздухът в София е по-чист в сравнение с 2011 г." и "Въздухът в София става все по-чист през последните години" на министъра на околната среда Нено Димов (1) поставят под въпрос намерението на управлението на града да разреши проблема, заради който неведнъж столичани вече излизат и на протест на улицата (2).

След толкова години декларации за зелена политика, ние, обикновените граждани, можем да отчетем твърде малко екологични постижения, най-вече изграждането на столичното метро.

В същото време:

Не е известно СО да предвижда значително развитие на модерни топлофикационни системи в кварталите, които се отопляват на дърва и въглища, въпреки установения факт, че точно оттам идва най-голямото замърсяване на въздуха през зимата (3).

Не е известно СО да се ангажира с решителни мерки, каквито са глоби или такси за комини (отдавна приети политики в западните държави), както и за силно замърсяващи превозни средства.

С изключение на инвестициите в изграждане на метрополитена, в бюджета на СО продължава да липсва значима инвестиционна програма за намаляване на замърсяването (мащабно залесяване, нови топлофикационни мрежи, велоалеи, велосипеди и споделени електромобили и т.н.) Мерките за чистота на въздуха на СО бяха силно критикувани от неправителствени организации, но не бяха коригирани и продължават да са формално оправдание за липсата на активна политика.

Изключването на гражданския сектор и неправителствените организации от инициативите за "зелен град" допълнително подкопава усещането за искрено желание за реални действия (4).

Та нима е възможно един милионен град да стане "зелен", като старателно отблъсква гражданите и гражданските организации и се стреми да ги отстрани от екологичните инициативи?

В крайна сметка градът е за хората, както нееднократно подчерта поканеният от самите вас уважаван архитект от световна величина - Ян Геел. И хората в София, или поне по-голямата част от тях, следва по необходимост да бъдат активни и мотивирани участници за успешното реализиране на подобен план, сега или в бъдеще.

Не е известно да има прогресивен пилотен проект, финансиран от СО, който да демонстрира модерните тенденции при устойчивите сгради.

Проектът "Зелена София" към АРС все още няма уеб сайт, година след създаването си; дейността му е изцяло неизвестна на обществеността, а работата на екипа е позната на тесен кръг заинтересовани лица и организации, разчитащи на добрата воля на екипа да споделя подробности за дейността си.

Предвид горното, намираме, че хубавата идея за София като зелен град, уви, е опропастена.

Недостижима изглежда вече възможността София да се състезава с другите европейски зелени столици. В тази надпревара София е напълно обезоръжена.

Не на последно място потенциалната "зелена" идентичност на града можеше да е лицето, което посреща високите гости от ЕС за "Европейското председателство" на България. То можеше да остави у тях трайно положително впечатление. А подобно впечатление би било най-добрата реклама не само на София, но и на държавата ни, пред Европа. Уви, това не се случи - пропусната е е една колосална "рекламна" възможност!

Независимо от това смятаме, че не е късно да започнем съвместно да предприемаме ефективни стъпки по настоящите екологични предизвикателства - за да не водим евентуално същия разговор след нов петгодишен период.

Днес от критично значение за столицата е гражданите да бъдат опазени от осезаемото изменение на климата. То вече се случва - и в България, в София (5). Дъждовете стават все по-проливни, бурите - все по-стихийни, засушаванията - все по-дълги. Ефектът на градския топлинен остров допълнително увеличава тежестта на летния зной.

Цената, която гражданите заплащат за тези промени, е висока сега и ще става все по-висока. Наводнените и разбити улици, разрушените настилки, съсипаните инфраструктури в големия град костват стотици хиляди данъчни левове.

Наводненията в домовете са преки щети - други стотици хиляди левове разходи.

Екстремните горещини застрашават здравето на мнозина уязвими. Това натоварва здравната система. Новини като тази на 1 юли 2017 г., че 260 души са колабирали и петима са починали от жегата само в София, зачестяват всяко следващо лято.

Замърсеният въздух причинява астма, бронхит, ХОББ и други белодробни заболявания, инфаркти, инсулти. (6) Тези проблеми още повече натоварват здравната система и уви, водят до загуба на човешки живот. 18 хиляди души годишно загиват в България от замърсен въздух (7). Ако 1/6 от населението на страната живее в София, това значи, че в този град средно 3000 души загиват всяка година заради мръсния въздух!

Здравните проблеми водят и до напълно необосновани, но съществени по размер финансови загуби за националната икономика (продължаваща да е последна по своя размер сред страните от ЕС).

Битката за зелен град вече не битка за отличие. Днес това е битка за здравето и живота на жителите на столичния град.

Всеки ден загубено време в тази битка се заплаща с много финансови ресурси, но най-лошото - със здраве и с човешки животи.

Скъпи градоначалници,

наложително е да предприемете решителни, безкомпромисни и неотложни действия за справяне спешно с крещящия екологичен проблем на София и с непосредствените заплахи за качеството на нейната среда за живот. Като жители на този град всички ние сме пряко заинтересовани от това.

Продължаваме да желаем нашите идеи и инициативи в тази насока да бъдат възприемани и осъществявани от ваша страна, по начините, широко възприети и популярни в цяла Европа.

В частност, очакваме от всички вас

- осигуряване на участие на гражданите и гражданските структури в процесите на планиране и подготовка на проектите, реализирани на територията на Столична община;

- осигуряване на участие на гражданските структури в управлението и мониторинга на планирането, проектирането, изпълнението на проекти (в т.ч. комитети за наблюдение, специални комисии, работни екипи);

- открити и прозрачни за гражданите процедури с акцент върху обратната връзка от гражданското общество, в това число и публични дискусии извън рамките на стандартизираното работно време, както и публичност и прозрачност на предприетите действия на база обратната връзка от гражданските структури.

 

Оставаме в очакване на вашия отговор,

Сдружение "Велоеволюция"

Фондация ЕкоОбщност

Българска соларна асоциация

Сдружение "Див Рошков"

ГИ "Зелени релси в София"

Био Град София

Хранкооп - София

ГИ "Спаси София"

MOVE BG

Екологично Сдружение "За Земята"

Индустриален клъстер Електромобили

Провокад

Българска асоциация за електрически превозни средства

Електромобили.БГ

Don’t DIY

Фондация ФОРУМ

ГИ "Релсов обществен транспорт"

Инициатива "Зеленият град" (Асоциация на производителите на декоративни растения в България и Съюз на ландшафтните архитекти)

Съюз на урбанистите в България

Институт за нулевоенергийни сгради

Фондация "Зеленика"

БАГИС

Българско дружество за защита на птиците

Сдружение Термално Нормално

Български съвет за устойчиво развитие

Cleantech България

denkstatt България

Сдружение "Натуралистично"

Координатор: Група Град

 

–––––––––––––––––––––––

1 - http://www.segabg.com/article.php?id=883560, https://www.dnevnik.bg/zelen/2017/11/22/3083374_vuzduhut_v_sofiia_stava_po-chist_prez_poslednite/

2 - https://www.dnevnik.bg/zelen/2018/02/05/3124097_jiteli_na_tri_stolichni_raiona_organizirat_dnes/, http://dnes.dir.bg/news/sofia-vasduh-protest-mrasen-26881372, https://offnews.bg/obshtestvo/protest-sreshtu-mrasnia-vazduh-v-4-stolichni-kvartala-zashtitnitci-na-674193.html

3 - по данни на ИАОС

4 - съгласно доклада за създаването на "План за действие за "Зелен град" (СОА18-ВК66-303 / 12.01.2018) , не се предвижда участие на гражданския сектор в комитета по управление и в комитета по наблюдение на разработването на ПДЗГ.

5 - София е сред 10-те града в Европа, които в периода до 2100 г. ще са най-потърпевши от суши и горещи вълни - с увеличение до 14 пъти спрямо сегашните нива, по данни на анализ на Университета в Нюкасъл. За проучването: https://phys.org/news/2018-02-europe-cities-extreme-weather-previously.html#jCp

6 - по данни на СЗО

7  - 151-315 на 100 хиляди, по данни на комисията по замърсяването и здравето "Lancet", http://www.thelancet.com/commissions/pollution-and-health

 

Текстът е публикуван на 23 февруари 2018 г. в сайта "София - зелена столица"

Продължава...
Абонамент чрез RSS