Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия

Всъщност, става въпрос за прилагането на нова стратегия на Вашингтон по отношение на техните кюрдски съюзници в Сирия. Преразглеждането на оръжейните доставки е само един компонент. Очевидно е, че САЩ вече възприемат кюрдите като военно устойчива сила, притежаваща значим икономически потенциал. И поради тази причина смятат, че поне в някаква степен, трябва да се отдръпнат от управлението на териториите, контролирани от СДС (около 50 000 квадратни километра).

Новините от Ракка потвърждават промяната на поведението на американците към кюрдите.

Според информация от местен източник, предоставен от един от племенните вождове в Северна Сирия, преди четири дни (23 ноември - бел. ред.) във военна база в околностите на бившата столица на ИДИЛ, на разширено заседание, американски генерали са обяснявали на командващите от СДС (кюрди и араби) променената ситуация. Представителите на Пентагона са подчертали, че предоставянето на тежки оръжия ще бъде прекратено, тъй като войната срещу ИДИЛ е към своя край и СДС трябва да промени стратегията си.

Запознати потвърждават, че за период от четири дни военните действия на СДС срещу ИДИЛ - на изток от река Ефрат - наистина са били преустановени. Едва преди два дни те са били възобновени на сирийски-иракската граница, в близост до град Букамал, но само за няколко часа! И без никакви обяснения от кюрдска страна.

Нещо повече!

Американската страна е информирала кюрдите, че трябва да предадат тежките си оръжия, използвани в битките срещу ИДИЛ, но срокът щял да бъде съобщен по-късно. И - в отделно обръщение към арабите в състава на СДС - са поискали те да се върнат в родните си места (Манбадж, Дейрезор, Ракка, Хасаке и т.н.), за да оглавят местните "граждански комитети" и да поемат административното управление. Доколкото е известно, курсовете за обучение на бъдещите администратори ще бъдат между четири и шест месеца и ще се провеждат в Турция. Сред техните задължения ще са създаване на структури за административното управление, гражданската защита и полицейската дейност.

Според местен експерт това не означава, че самите американци ще се оттеглят, а по-скоро се търси баланс между кюрдския и арабския елемент вътре в самите СДС. Самият Пентагон декларира официално, че ще увеличи бройката на военнослужещите си в Сирия, а именно от 500 на малко по-малко от 2000 души.

Запознати считат, че Вашингтон има добре детайлизиран план за развитието на Сирия след разгрома на ИДИЛ. Основен изпълнител на американската стратегия в региона е Пентагона, а не Държавният департамент. Експерти считат, че политиката на оставане в Сирия е наложена от американските военни, които през изтеклите три години са били рамо до рамо със своите кюрдски партньори. В същото време, от Съвета за национално разузнаване са посъветвали и наложили на Тръмп политиката за прекратяване на оръжейните доставки за кюрдите, тъй като са отчели повишаване на риска от страна Турция в обратен случай.

Запознати са на мнение, че ЦРУ отстоява позиции, които са най-близки до тези на Анкара, прекратявайки преди година програмата за подготовка на сирийската въоръжена опозиция, която не е съгласувана с Турция. От централата в Лангли поставят акцент непрекъснато върху факта, че сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз е фактически филиал на Кюрдската работническа партия. Неслучайно един от лидерите на ПКК Мурат Караилан заявява, че ако Турция нападне най-западния сирийски кюрдски кантон Афрен, то отговорът на ПКК няма да е само в Сирия. Всъщност балансът в американската политика между Турция и кюрдите се поддържа между ЦРУ и Пенгатона. Временното надмощие на едната институция над другата в отношенията с Белия дом се отразява директно при формирането на крайното американско външнополитическо и геостратегическо решение за Сирия.

Засега американската стратегия за присъствие е времево ограничена до 2021 година. Тогава изтича президентският мандат на Башар Асад. Идеята е да бъде упражнявано влияние върху политически процес в страната от източната част на Сирия, оставаща под контрол на кюрдите.

Нещо повече, кюрдите държат значителна част от енергийното "сърце" на държавата чрез завземането на нефтените и газовите находища Омар, Джафра, Сабихан и други, както и заводите в Конику и Румейлан. Това прави правителството в Дамаск, каквото и да е то, зависимо от реалните господари на положението на изток от Ефрат.

Втората важна причина за оставането на американските военнослужещи в Източна Сирия е упражняване на контрол върху линията Иран - Ирак - Сирия - Ливан. През нея стават доставките на оръжие от Иран за ливанската "Хизбулла". Реално погледнато, пълното прекъсване на тази линия е невъзможно, но присъствието на американски или лоялни на американците военни части, представлява някакъв вид гаранция, че подобни доставки ще бъдат затруднени, а при необходимост и елиминирани. Такава е тактиката на Тел Авив при появата на оръжия за Хизбулла, които са оценени като заплашващи израелската национална сигурност. При неотдавнашното посещение на ръководителя на СВР Сергей Наришкин в Йерусалим, премиерът Нетаняху директно му е съобщил, че при подобна ситуация Израел бързо ще наруши своя неутралитет във войната в Сирия.

Третата причина за продължаващото американско присъствие в Източна Сирия е гаранция, че тамошните арабски племена няма да се завърнат в лоното на правителството. Нещо повече, по време на битките за Дейрезор и Ракка арабите получават гаранции, че кюрдите няма да управляват техните територии.

Прекратяването на въоръжаването на кюрдите не касае само сближаване с Анкара. Това е желание на Вашингтон да създаде независим, добре организиран арабски контингент, вътре в СДС, който в момента наброява 27 000 бойци (на фона на 50 000 бойци, каквато е общата численост на тази прокюрдска милиция). Идеята е да се създаде арабска племенна армия в Североизточна Сирия, която да бъде зависима от САЩ, така както са и самите кюрди. Така ще бъдат създадени опониращи на Дамаск, както местна администрация, така и боеспособни въоръжени сили.

Ясно е, че лоялността на местните племена няма да продължи дълго, ако съсипването на инфраструктура след войната срещу ИДИЛ, продължи. По тази причина САЩ си дават сметка, че са необходими няколко стъпки.

На първо място е осигуряването на финансовия източник. Става въпрос за комбинирана помощ от Европейския съюз (Рекс Тилерсън е говорил вече с външните министри на 19 държави) и от страните от Персийския залив. Вече е договорен първият милиард от Саудитска Арабия и Бахрейн.

На второ место е логистиката, т.е. фирмите, които ще реализират строителството. На челно место излизат турските, които имат достатъчен опит в региона с подобна дейност. На този етап възстановяването на териториите, контролирани от Дамаск, върви с по-голяма динамика, благодарение на Иран, Китай, Индия и Русия. По тази причина САЩ не може да бави много дълго този процес, тъй като настроенията сред местните племена бързо могат да се променят. Според експерти, при добра организация това може да стане бързо, тъй като иде реч за 50 000 кв. км и приблизително за три милиона население. Според западни източници кюрдите са малко по-малко от половината.

Наблюдатели предполагат, че все пак новата американска стратегия ще срещне трудности. На първо място, става въпрос за неохотата на кюрдите, с която те ще отстъпят лидерската си позиция в Североизточна Сирия. Едва ли ще предадат лесно властта в местните граждански съвети на арабите.

Така например в Манбидж, провинция Алеппо, местният военен съвет, доминиран от кюрдите, наложи задължително рекрутиране в армията. Това предизвика масово недоволство и демонстрации сред местните араби. На второ място, естеството на самата територия, управлявана от СДС. На места тя е в непосредствена близост до турската граница и е под директния обсег на турската артилерия. Това е причина военните кюрди да изтъкват, че гражданският съвет не може да осигури надеждна отбрана, както това би сторила военната структура.

Изявлението на говорителя на международната коалиция Раян Дилън, че „коалицията няма да предоставя помощ на сила, която не се бори срещу ИДИЛ” е ясен знак какво ще е отношението на Вашингтон спрямо кюрдите от Афрен. Това е най-западният кюрдски кантон, намиращ се на запад от Ефрат. Запознати споделят мнението, че това е послание към Анкара, която отдавна заплашва града и приканва руските части, разположени там да се оттеглят. Експерти припомнят, че Вашингтон добре си спомня помощта, която кюрдите от Афрен оказаха на сирийската армия и шиитските милиции при превземането на Алеппо, възприето като прелом във войната между правителството и опозицията.

––––––––––––––

* Анализът е публикуван на 29 ноември 2017 г. във Фейсбук профила на автора.