Правосъдният министър "заработи" 50 млн. лв. от Норвежкия механизъм*
В началото на седмицата (11 февруари) националният омбудсман представи Осмия годишен доклад на Националния превантивен механизъм (НПМ). За незапознатите - става дума за специализирана дирекция, която наблюдава местата за задържане и лишаване от свобода (затвори и арести), за центровете за настаняване от семеен тип за деца и възрастни, психиатрии, домове за възрастни с увреждания, психични разстройства и деменция, центрове за мигранти и бежанци...
Според презентацията, направена от Диана Ковачева, положението в тези институции вървяло към по-добро, но по принцип мизерията си е все същата: недостатъчно помещения, отвратителни битови и санитарно-хигиенни условия, маломерни, но за сметка на това некачествени дневни порциони, хроничен глад за социални работници и психолози по затворите, липса на медицински персонал в домовете и психиатриите и т.н. Все неща, за които
медиите и правозащитните неправителствени организации
пишат и говорят от 30 г. насам, но без кой знае какъв положителен ефект.
И изведнъж - хоп, омбудсман Ковачева се захвана да мести Централния софийски затвор, защото сградата не отговаряла на европейските стандарти за защита на основните права, но не можела да се ремонтира по никакъв начин - била паметник на културата от национално значение. И поради тази причина трябвало затворът да бъде преместен на ново място и в нова "къща".
На другия ден (12 февруари), омбудсман Ковачева потвърди препоръката си за столичната тюрма. Този път с леката уговорка, че идеята не била съвсем нейна, а
"просто" чула как правосъдният министър обяснявал някъде,
че на новия затвор най-после му е дошло времето.
Истината се появи само след 5-минутно "човъркане" в интернет. Не оттам, откъдето очаквахме. И не във вида, който приляга на темата - като сериозен ангажимент, поет от името на сериозни институции.
Ако двойната коалиция - НДСВ/ДПС (2001-2005 г.), а след това и тройната "такава" (2005-2009 г.) - БСП/НДСВ/ДПС - си бяха свършили работата, съдбата на днешната съдебна система щеше да е съвършено различна. Ама на - станахме пълноправен член на ЕС без да отговаряме дори на половин условие...
Датата е 5 февруари. Ден сряда. Място - Парламентарната комисия по правни въпроси. Поводът - редовно заседание, което трябва да протече при следния дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към министъра на правосъдието господин Данаил Кирилов на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2020 година.
Втората точка не ни е интересна (поне засега). Колкото до първата - в стенограмата фигурират два въпроса към министър Кирилов. Единият е за качеството на новата "Концепция за наказателна политика 2020-2025 година", която трябва да бъде качена в правителствения сайт за обществени консултации. Раздумката минава миролюбиво, защото и обсъжданото четиво е такова -
повърхностно и наивно, сякаш е писано от студенти по политология
или бизнес администрация. С две думи - трябвало е да бъдат усвоени и отчетени едни европейски пари, за които отдавна никой не се сеща, че са отпуснати по някоя от оперативните програми. Проектоконцепцията вече е в Портала за обществени консултации.
Гвоздеят на програмата е втория въпрос към правосъдния министър, услужливо зададен от депутата Хамид Хамид. И то толкова услужливо, че на човек
чак му става байгън от толкова шекер.
Цитираме едно към едно:
"Благодаря Ви, господин Министър, че сте положили усилия да приемете голяма част от исканията на служителите (става дума за служителите от "Съдебна охрана", които от 10 г. поне се бунтуват срещу мизерните си заплати и още по-мизерните условия, в които работят - бел. ред.), защото те наистина бяха справедливи и бяха, как да кажа, дълги години оставени на заден план в сравнение със служителите в МВР. Радвам се, че по този въпрос има развитие. Ние ще подкрепим всяка реформа, която се извършва в този сектор, защото сме убедени, че там реформи не просто трябват, а те са закъснели.
Не приемайте допълнителния въпрос като шега, моля Ви, а предвид това, което става отвън. Дали пенитенциарната ни система е готова да приеме големия брой кандидати за посещение в местата за лишаване от свобода? Вижте, наистина не искам да звучи като шега, но обществото очаква това. От много години се говори за строителство на нов затвор. Докъде стигна този проект, защото в един момент ще се окаже, че арестуваме и за битова престъпност? Това, което се върши през последните 7 – 8 години от МВР и от прокуратурата, е похвално. Дали сме готови
да приемем толкова много бъдещи затворници и арестанти,
или каквото там съдът реши, и докъде стигна проектът с нов затвор?"
Каквото повикало, такова се обадило! Цитираме най-важното от изказването на правосъдния министър:
"Благодаря, господин Хамид, за допълнителния въпрос, който действително го приемам напълно сериозно. В по-предно време Вие сте били защитник на българската позиция във връзка с условията на затворите пред Комитета срещу изтезанията и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, и приемам, че познавате в детайли проблемите и капацитета на затворите ни. Имаме възможност да приемем, когото съдът осъди, няма да го върнем! В смисъл няма да кажем: няма място в затворите. Ще го приемем, ще го настаним и ще спазим европейските правила. (Шум и реплики.)
Ще отговоря и за ВИП-овете. И аз не знаех много,
но преди две седмици се информирах и за трите ВИП килии - ще поемем всичко.
Въпросът е, пак казвам, да се стигне до изпълнение на наказанието и това да е в резултат на законосъобразното прилагане на Закона..."
Оттук нататък преразказваме накратко хвалбите министерски. На 30 януари Министерството на правосъдието - в лицето на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) сключва три договора по Норвежкия финансов механизъм. В изказването си, министър Кирилов
старателно замазва както съдържанието на проектите, така и "норвежките" пари,
които ще глътнат. Обяснява, че ще се строи нещо като ново затворно крило за 300 души, център за обучение - явно на надзиратели - и... толкоз. Нито къде ще се строят въпросните придобивки, нито колко ще струват, нито кога ще влязат в експлоатация.
Открийте десетте разлики: вляво е импозантната сграда на БНТ, а вдясно - един... съвременен американски затвор!
В сайтовете на министерството и ГДИН също не съществуват писмени белези за тези начинания. Нищо че са полезни и е трябвало да бъдат построени още преди две-три петилетки.
За сметка на това обаче европейците са си европейци и при тях скрито-покрито няма. Отваряме сайта на Норвежкия механизъм (www.eeagrants.bg), след което... се хващаме за главата. Проектите на ГДИН наистина са три, но
само един от тях е огласен (и то с половин уста)
пред депутатите от Правната комисия:
- Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите -12. 850 млн. лв.;
- Повишаване капацитета на персонала, изграждане на пилотен затвор, свързан с учебен център и подобряване на рехабилитацията на лишените от свобода -34.344 млн. лв.;
- Засилване прилагането на алтернативните мерки на лишаването от свобода - 2.151 млн. лева.
Сроковете за изпълнение на проектите също са известни - четири календарни години. Така че оттук нататък топката е в игрището на прокуратура. Ако не друго, поне на хартия ще си имаме килии, достойни и за премиери, и за олигарси, и... за височайши магистрати, естествено. Нали прошка няма да има за никого?
_____________
* Текстът е писан специално за вестник "БАНКЕРЪ"