Бунтовете не трябва да са срещу Гешев и ВСС, а срещу парламента и партийните централи!

  Трудно е за вярване, а и е абсурдно - от чисто физическа гледна точка - четиримата да са "главни готвачи" на всички законодателни, структурни и кадрови безобразия. От интелектуална - също. Защото, колкото и да ги превъзнасяме, че са безбожно умни и супер уникални,

те нямат вина поне за 75% от днешните безобразия.

Тяхната роля е семпла и може да бъде описана с прословутата крилата фраза на Юлий Цезар - дойдох, видях, победих. Която, в нашия кавър вариант, изглежда така: взех (властта), надградих (завареното положение), уредих (себе си, личния слугинаж, чорбаджиите).

Започваме от най-древния проблем, описан от първият демократично... назначен главен прокурор Иван Татарчев (лека му пръст), така: "Над мен е само Господ!"  Дали той е имал предвид само едноличната си власт в прокуратурата, или законовата невъзможност "Главният" да бъде изправен на подсъдимата скамейка с внесен в съда обвинителен акт  - отдавна никой не помни. Факт обаче е, че абсолютната власт на главния прокурор - поне в системата на държавното обвинение - не е конституционен, а законодателен проблем. И можеше да бъде решен много отдавна. Стига, разбира се, партиите и коалициите, изредили се във властта, да бяха проявили поне малко характер на полза роду. Ето за какво става дума. 

Според чл. 126 от конституцията,

структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата,

а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Според Тълковния речник на БАН - без никакво значение в коя по ред редакция ще направим справката - думата "съответствие" означава "еднаквост, пропорция, корелация, съразмерност, хармония, симетрия, двойник, паралел, успоредица, аналогия, прилика" и т.н.

Тъкмо поради тази причина, ако пуснеш на пазара сирене, което си "втвърдил" я с брашно, я с гипс, я с грис и те хванат, тутакси започваш да гърмиш като новогодишна заря. За прегрешения в няколко посоки - Наказателен кодекс, Закон за защита на потребителите, Закон за защита на конкуренцията, Закон за храните, Закон за здравето... И всичко това, само заради едно единствено нещо - сиренето ти НЕ СЪОТВЕТСТВА - на българските и европейските стандарти. Тоест - то е различно. А дали ще го наречем менте, ерзац или обикновен боклук - няма никакво значение.

Същата работа е и с тълкуването на най-важната прокурорска разпоредба в конституцията:

колкото и каквито съдилища има в България, толкоз и такива трябваше да бъдат и прокуратурите.

Обясняваме нагледно (бройката  е произволна, защото коментираме принципи, а не статистика).

Още с първия Закон за съдебната власт от 1994 г., законодателят реши: в България ще има 150 съдилища. Всяко от тях е отделно юридическо лице, административно и кадрово независимо от всички останали, включително и от върха на пирамидата - Върховният касационен съд (ВКС) и Върховният административен съд (ВАС). Подчинеността по йерархията - районен, окръжен, апелативен и върховен съд - се случва само и единствено по силата на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Гражданскопроцесуалния кодекс (НПК). За всички останали "неща" - кадри, заплати, сграден фонд и т. н. - правомощията и задълженията са в ръцете на Висшия съдебен съвет.

Или казано на по-простичък език,

председателите на ВКС и ВАС нямат абсолютно никакви законови лостове и механизми,

чрез които да държат редовите съдии в подчинение и да манипулират решенията им. 

Вместо този конституционен принцип да бъде приложен и по отношение на държавното обвинение, управляващите парламентарни мнозинства продължават да се правят на умрели лисици. И стриктно да спазват сталинистката наказателна концепция, според която прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на висшестоящите, а всички - на главния прокурор.

С други думи - от писането и приемането на първия Закон за съдебната власт през 1994 г. до ден днешен, прокуратурата е едно единствено юридическо лице,

структурата й въобще не съответства на структурата на съдилищата.

С други думи  - устройството ѝ е противоконституционно! Или поне според учените на БАН е така. Защото, кой друг, ако не те, ще знаят най-точно какъв е смисъла на думите "съответства" и "съответствие"?

Ето още един пример, доказващ второто голямо разминаване между конституцията и Закона за съдебната власт.

Март 2006 година. В сила влиза първият Административнопроцесуален кодекс, с който са създадени 28 окръжни административни съдилища - във всеки областен град по едно.

Според един от основните двигатели за приемането на този кодекс - Константин Пенчев (тогава председател на Върховния административен съд, а сега конституционен съдия), за да бъде спазен чл. 126, ал. 1 от основния закон, правителството на Сергей Станишев и управляващата парламентарна коалиция БСП-НДСВ-ДПС

трябваше да разкрият и 28 окръжни административни прокуратури.

За да има съответствие. 

Нищо подобно. След туткане и шикалкавене, продължило около година и половина-две, управляващите решиха, че тая работа - с административните прокуратури - няма да я бъде. И се справиха с проблема по най-радикалния начин: обявиха с половин уста, че създаването на 28 административни прокуратури е прекалено скъпо и... толкоз. Вече почти три петилетки си имаме окръжни административни съдилища, но си нямаме окръжни административни прокуратури.

Всъщност, ако трябва да бъдем откровени,

държавното обвинение трябва да бъде "изгонено" от административния процес.

Така, както беше "изгонено" от гражданското и търговското право. По закон, административните съдилища са компетентни да разглеждат:

• дела по АПК , ЗУТ и ЗАП;
• данъчни и митнически дела;
• дела по социално и здравно осигуряване,
• реституционни дела по ЗОСОНИ;
• дела по Закона за българските ЛИЧНИ документи;
• дела по ЗООС, ЗВ и ЗОГФ;
• дела срещу уволнения на държавни служители и кадрови военнослужещи съответно по ЗДСл., МВР и ЗОВСРБ;
• дела по ЗАНН;
• дела свързани с отговорността на държавни и общински органи за незаконосъобразни актове и действия на техните органи.

Да вижда някой нужда от прокурорско присъствие? Правилно - според съвременните европейски тенденции, това са спорове между граждани (в някои случаи граждански сдружения, браншови организации, синдикати и т.н.) и органи на държавната власт. И то такива спорове, в които участието на прокурори е повече от вредно. Или поне - безполезно!

Идеята за закриване на Върховната административна прокуратура (ВАП) и за освобождаване на редовите магистрати в окръжните прокуратури от тегобите на АПК, не е нова. За сметка на това обаче всички дружно я смитат под миндера. Къде тихомълком, къде с известно чувство на неудобство.

За последно, тази идея видя бял свят през 2014 г., докато тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов се бореше да прокара проектът си за продължаване на Актуализираната стратегия за съдебна реформа от 2010 г. и частично да опраска прокурорските правомощия чрез ремонт на ЗСВ.

То не бяха вопли и ругатни, то не беше чудо. Всички опоненти вкупом отвориха конституцията и нагледно доказаха, че ако ВАП даде фира, това ще е най-бруталното нарушение на основния закон откак свят светува. А какво им беше голямото доказателство ли?

Ами същата онази разпоредба - за съответствието между структурите на прокуратурата и съдилищата (чл. 126, ал. 1 от конституцията), дето уж никак не беше задължителна! Не можело да има Върховен административен съд без да има Върховна административна прокуратура!

Може, естествено. Ама за останалите държави членки на Европейския съюз. Защото по всичко личи, че с единия крак все сме още в Съветския съюз. И никой няма никакво намерение да го "маха" оттам. Или да го отреже и да го остави да си стърчи там като паметник.