За полицая Хамбарлиев и жените от Кьолн
Помните ли полицай Вълкан Хамбарлиев? Че къде ще го помните при тая лавина от компромати, убийства, заговори, политически преврати и какво ли още не?
Полицай Хамбарлиев е онова "момче" граничен полицай, който стреляйки предупредително с рикоширал куршум уби афганистански бежанец, проникнал нелегално у нас заедно с още 53 души.
Това е същият полицай Хамбарлиев, който, изпълнявайки служебните си задължения даде повод за унизителни атаки, недостойни обиди и злонамерени обобщения предимно от една група хора, които отдавна са приватизирали правото да бъдат официалните представители на демокрацията и морала у нас.
Тогава, още на 17 октомври се започна с нападките, с обвиненията в некадърност, с подозренията, че полицията стреля и дори разстрелва по границата.
Тогава прочетох в един статус изречението: "Днес, половината нация се гордее, че ние убиваме като кучета същите мизерници като нас, които търсят по-добро място за живеене".
Тоест – първата работа на "даскалите по демокрация" и защита на правата на човека е да обвинят и човека и да заплюят половината общество.
И още: "Да отстрелваш невъоръжени имигранти като диви животни – новият ни национален спорт" пишеше в един коментар под публикация по темата.
Когато се възмутих от подобна позиция, получих в "дебата" следния отговор:
"Кво пък си възмутен…? Че тъпите куки са онова, което са били винаги – свине-убийци? Трафиканти? Контрабандисти? Мафиоти? Това е то, МВР. Винаги е било. Разликата е, че едно време, като убиваха, им даваха парична награда. Сега- най-вероятно – орден".
Тогава, около случая с убития афганистанец се родиха най-нихилистичните позиции, от много време. По дефиниция се прие, че нашите ще прикрият истината, че ще фалшифицират експертизите, че няма да разпитат афганистанците…Просто една група хора около жълтите павета открито застанаха на страната на едни неканени гости. Без да са ги чували, без да са ги виждали, без да са прочели ред показания…
Нашите полицаи били типични дебелаци, некадърници, вероятно се уплашили и почнали да стрелят…
Ще подправят ли балистичната експертиза, ще я повторят ли, ще скрият ли истината, ще потулят ли случая, ще разпитат ли афганистанците, ама защо се бавят…
Според версия в някои медии полицаите са искали подкуп, но не са се споразумели за цената и просто са застреляли бежанеца.
И така нататък и така нататък…
Първата работа на "приносителите" на демокрацията беше да обвинят нас, нашите служби, нашия полицай, нашата държава, нашия морал и нашия манталитет.
През това време в родния град на полицая хората събират подписка в негова защита и не могат да проумеят какво е това съзнателно охулване и окаляне на техния съгражданин…
Част от журналистиката ни и публичните изяви на някои уважавани членове на обществото с образование и претенции в най-голямата медия – Фейсбук бяха на нивото на пресконференцията на Местан от петък.
Ще поясня за полуидиотите (за кръглите няма спасение) – не, не искам да кажа, че точно тези млади афганистанци на възраст между 20 и 30 години едва ли са били сред гаврещите се с немски жени…
За съвсем друго става дума.
Немското общество в момента ходи като по яйчени черупки. Не един и двама коментатори напомниха, че над Германия тегне сянката на нацизма и страната е много чувствителна с човешките права.
Германия не може да си позволи да бъде груба, нетолерантна, агресивна.
Ако в Германия властите задържаха информацията за случващото се, за факта, че това не е изолиран случай, че мащабите са доста по-големи от първоначално изнесеното, това може да е грешка, но е разбираемо.
Разбираемо е, (въпреки, че според мен е грешка) ако немските медии също бяха пестеливи на информация. Не може да се крие, трябва да се информира. Но първата мисъл е дали няма да се навреди на обществото.
Но пък съветът на кметицата на Кьолн Хенриете Рекер жените да се държат на една ръка разстояние и да не дразнят чужденците възмути не само Германия, а в един немски коментар отбеляза, че това е типично поведение на представител на "зелените".
В случая неолиборелното поведение се провали и е не по-малко вредно от отявления национализъм. Истината обикновено е по средата.
И ние не можем и не трябва да бъдем груби и арогантни. Но реакцията у нас за случващото се в Германия е недвусмислено. Както беше и в защита на полицая Хамбарлиев. С изключение на малка група хора.
Само допреди година и половина строителството на ограждения беше обявявано за дискриминационно и едва ли не връщане към тоталитаризма. Сега – не. Само преди десетина години камерите по улиците били нахлуване в личното ни пространство и шпиономания, сега се молим да ги има.
Опитайте се само да си представите каква щеше да бъде реакцията на нашите медии, жадни за тираж и сензации, без капка мисъл за ролята им в обществото. От "Сензационно" през "Шок и ужас" до "Трагедия в София"…
Опитайте се да видите такова нещо в Германия. Да, и там са бесни, и там има и митинги и контрамитинги, ще срещнете и критики към полицията и към Меркел, и искане за оставки, и уволнения, но никога такъв убийствен хейтърски негативизъм и нихилизъм.
Един специалист по национална сигурност разви хипотезата, че ни очаква процес на "изтласкване" – част от тези големи групи емигранти ще бъдат изтласкани обратно към Централна и Източна Европа. Ако това стане ни чакат тежки времена – заключи той.
Само за една година осъзнахме, че много неща, които не сме подозирали, могат да се случат. Не изключвам и подобен сценарий.
Тогава ще ни трябва истинско обединение на нацията. И вероятно ще си променим отношението към полицай Вълкан Хамбарлиев, към граничната полиция и собствения си народ по същия начин, по който го променихме към огражденията и уличните камери.
"Вевести"