Юруш на маслините: за Столична община един незаконен етаж вече е "несъществено отклонение"!*

През 2007 г. Симеон Даскалов - от името на двете фирми, чиито управител е - „Прима СД“ ЕООД и „Ориел“ ЕООД , купува 1600 квардата в Драгалевци.  Начинанието му е повече от амбициозно - законно се е сдобил с доста пари, ще построи жилищна сграда, ще продаде апартаментите и ще влезе в големия бизнес.

Преговорите приключват бързо,  Димитър Атанасов обещава и осигурява... всички екстри, които ще направят живота на инвеститора от сладък - по-сладък: архитекти,  проектанти, инженери, конструктори, технически персонал, обикновени дюлгери, строителен надзор, професионални контакти в администрацията на Столична община и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (т.е. ДНСК  и регионалната й структура в София).

Или казано на професионален жаргон (в стил Баш Майстора) - хамалогията от нас, удоволствието от вас! Този тип пълна програма е позната в бизнес средите като „инженеринг“, а в живия живот - от първа копка до ключ!

Така и се случва... отначало!

Същинският договор между фирмите на Симеон Даскалов - „Ориел“ ЕООД и „Прима-СД“ ЕООД - и „Хуфу“ ООД, е скючен на 17 септември 2007 година.Цена - 300 евро на квадратен метър. Общ масраф - около 700 000 евро! Срокът за изработване на проекта е 45 дни, а на същинското строителство - 300 календарни дни.

в полите на Витоша най-високата сграда трябва да е висока 10 метра (Кота "Корниз").

За да изглежда всичко като истинско, строителят Димитър Атанасов приспива инвеститора Симеон Даскалов с още една екстра: ще му доведе най-известният и най-компетентен строителен надзорник  Павел Грозданов. Той също не е хванат от гората, защото е дългогодишен управител на специализираната държавна фирма „Армстройинвест“ ЕООД. А неин едноличен собственик е Министерството на отбраната!

Договорът между фирмите инвеститори и „Армстройинвест“ е подписан на 18 декември 2007 г., след което... идилията „потича“ с пълна сила.  В смисъл такъв, че строителят Димитър Атанасов пише фактури, а инвеститорът Симеон Даскалов чете... поезия! Тоест - плаща толкова, колкото му кажат и хич не се интересува от истината. Защото вярва и на казаната дума, и на подписаните договори, и на естествените страхове от действащите закони!

Някъде в края на 2011 г., когато идва ред за събирането на каймака с голямата лъжица, на Симеон Даскалов  "нещо" започва да му щрака под шапката.

От една страна, 300-те дни отдавна са изтекли, но блок за обитаване и продаване няма. От друга страна, уж максималната височина на въпросния блок е три етажа и покрив, т.е. общо 10 метра, а всъщност

Това е положението: с парите за три етажа, Даскалов получава 4-етажна кооперация. Да, ама не, както казваше колегата Петко Бочаров (мир на праха му)!

И понеже въпросните два документа са в дъното на тази позорна (без извинение!) история, налага се да обясним значението им малко по-подробно.

 Всички заключения и констатации, които сме подчертали в колажа с двата акта, са откровени лъжи. И би трябвало да водят след себе си наказателна отговорност за длъжностните лица. Няма такова нещо: органите на МВР, прокуратурата и съдът признаха, че Акт 14 е неистински документ (защото два от подписите са фалшиви), а удостоверението - документ с невярно съдържание. И каквото от това?

Според действащата и тогава нормативна уредба - по-специално ЗУТ и Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - приемането и подписването на Протокол № 14 (по-познат като Акт 14) и Удостоверението по чл. 181 от ЗУТ означава, че:

 -  обектът е завършен на етап "Груб строеж",

 - сградата отговаря на проектите и разрешителните, издадени от "съответните" служби и дирекции на Столична община,

 - всички досегашни етапи от строителството са изпълнени добросъвестно и с необходимото качество.

 С други думи - сградата е готова за остъкляване, изолация, окабеляване, обзавеждане и употреба. Без риск някоя плоча да падне върху главите на новодомците или две-три носещи колони да поддадат и блокът да се килне като кулата в Пиза.

Ето защо, тези два документа се подписват от точно определени участници в процеса. Под Акт 14 стоят автографите на проектанта на сградата, на техническия ръководител на обекта и строителния надзор. А удостоверението - от главния инженер на Район "Витоша".

Онова, заради което въпросните "бумаги" са безценни и което съвсем умишлено убягва от острия взор на разследващи полицаи и прокурори, е следното:

те дават право на инвеститора да продава апартаменти, а не право на строеж.

Тоест - да печели поне двойно от един квадратен метър застроена площ.

Без изобщо да подозира в какво тресавище е нагазил, Симеон Даскалов пуска сградата в оборот, за отрицателно време продава две трети от апартаментите и гаражите и избива досегашните си инвестиции. С което - както ще стане ясно малко по-нататък - хлътва в капана на строителя Димитър Атанасов още по-здраво.

Идилията приключва няколко месеца по-късно. Част от бъдещите (все още) новодомци започват да натискат инвеститора, че сроковете за приключване на обекта са изтекли, а шансовете им да влязат в жилищата си стават все по-малки.

Оттук нататък, сюжетната линия се разтроява.

От една страна Симеон Даскалов повежда битка в защита не само на собствените си интереси, но и в защита на своите "пациенти". Завежда обезпечително дело срещу бъдещ иск в Софийския районен съд. Наема поне три фирми, които да извършат независими строителни и технически експертизи. Накрая буквално учи наизуст Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), запрята ръкави и започва да пише сигнали и жалби до всички инстанции, които са длъжни да оказват съдействие на данъкоплатците в подобни ситуации. Като се започне от "ресорната" администрация на Район "Витоша", мине се през Столична община и ДНСК, та се стигне до Софийската районна прокуратура, ГДБОП, Министерския съвет и Народното събрание. Резултат - никакъв!

От друга страна, "пациентите" на Даскалов - хората, които са си купили апартаменти в сградата му - изравят томахавката на войната и го подпукват като за световно. За разлика от "творчеството" на Даскалов обаче техните сигнали хващат дикиш и един прекрасен ден той осъмва като Престъпник № 1 на Балканския полуостров: три висящи досъдебни производства, един обвинителен акт в съда, две мерки за неотклонение "Парична гаранция"...

От трета страна, строителят Димитър Атанасов и строителният надзорник Павел Грозданов също не стоят със скръстени ръце. Досущ като изпечени разведки, двамата така успяват да си оплетат кошницата, че през 2013 г. Даскалов става главно действащо лице в още две дела.

Едното е за клевета и е образувано по жалба на арх. Влади Калинов - вече бивш шеф на Дирекция "Общински строителен контрол" в Столична община.

Колкото до другото дело, негов инициатор е Софийската районна прокуратура, а целта му е... - дръжте си шапките, моля! - Симеон Даскалов да бъде освидетелстван като луд и въдворен на "съответното" място.

Причината е напълно разбираема за всеки, попадал поне веднъж в месомелачката на бюрокрацията, задкулисието и "белите якички" в полицията и съдебната система. Виждайки, че няма друг шанс да стопира узаконяването на незаконния 4-ти етаж, след което да бъде осъден като строителен мафиот и разорен (ако не и тикнат зад решетките), Симеон Даскалов лично събаря почти целия покрив на сградата. Който също се оказва незаконен, защото вместо стоманобетонна конструкция (за каквато е платил и получил фактура), той е получил от строителя Атанасов... най-прост гредоред.

 Докато общинари и прокурори смятат, че хей сега ще извият ръцете на Даскалов и ще ги окачат на лампата в килера, бунтарят просто... продължава да търси истината. И да я открива там, където се е надявал, но не е очаквал - в съда! До момента той печели всички съдебни битки, включително и срещу КПКОНПИ. И то не как да е, а с отмяна на разпоредба, даваща право на "антикорупционистите" да се гаврят с хората както им скимне. Или в полза на когото трябва!

Но да си се върнем на основната тема - за прокурорската гавра, на която от 10 години е подложен Симеон Даскалов.

В хода на обезпечителното дело, за което стана дума по-горе, Софийският районен съд назначава строително-техническа експертиза, която не е оспорена от строителя Димитър Атанасов и надзорника Павел Грозданов, приета е от съда и е най-официален документ.

 Та, според тази експертиза, в хода на строителството Атанасов и хората му са икономисали труд, арматура, материали и какво ли не още та стойност 400 000 лева. Тоест - хем са нарушили всички закони и наредби, гарантиращи сигурността и качеството на строежа, хем са надписали (т.е. откраднали) близо половин милион. А надзорникът Павел Грозданов и главният инженер на Район "Витоша" Марин Проданов просто са си затворили очите и са решили да узаконят с подписите си тези престъпления.

Следва продължение, от което ще разберете как един автобус прокурори и полицаи игнорират доказателства, лъжат на поразия и манипулират казуса в полза на един все още надзорник и един бивш строител. За най-голяма изненада на мнозина, върхът на тази прокурорско-полицейска черешка е не кой да е, а гласът на все още главния прокурор Сотир Цацаров. Кой знае, дано е случайно, защото другото...