Ако се съди по информацията в сайта на Интерпол, актуална към 25 февруари, хазартният ни бос Васил Божков по-скоро се е вживял в героя от един епохален виц от средата на 70-те години на миналия век:

Попитали Радио Ереван: Генералният секретар на БКП другарят Тодор Живков водил ли е нелегална борба срещу монархофашистката диктатура?

Радио Ереван отговорило на секундата: Не, той е водил полунелегална борба - криел се е, но никой не го е търсил!

През лятото на 2009 година, т.е., много преди разговора ми с украинеца, за който писах в предния постинг, ми се отдаде възможност да проведа интересен разговор и с руснак. Двамата с жена си бяха купили къща на южното Черноморие и я даваха под наем на туристи. Едни наши познати от вътрешността на страната пък бяха отседнали точно там и ни поканиха да отидем да се видим. Така се осъществи и въпросната среща с руснака Игор. Той беше московчанин, висок и слаб, симпатичен мъж, около 52-53 годишен и бе пристигнал в България преди месец, за разлика от съпругата си (дебела, мощна рускиня, чието име съм забравил), която вече половин година стопанисваше имота им в България.

Има нещо. Нещо става. Метеж? Това беше думата, с която го назова една от говорещите глави по телевизията. Друг го описа с две думи: пълзящ преврат. Някой финансира някого да злепостави някакви, за да дойдели на власт едни никакви. И всичко това било направено по най-лесната формула за създаването на реклама за прах за пране, наречена в маркетинга "две жени си говорят".

Възможно е да има метеж, даже и преврат може да ни е полазил. Както казва в новата си книга „НОФОФ“ Ваньо Вълчев, дотам сме ги докарали нещата, че каквото и да излъжеш, все ще излезе истина. Всъщност ние сме ги докарали до още по-опасно място – от безбройните и сложни лъжи не можем да видим едничката и проста истина. А тя е, че в момента се забърква такъв взривоопасен коктейл, пред който метежи и преврати ще изглеждат странични опасности като осколки.