Агенция "Митници" е започнала ревизия в "Лукойл Нефтохим", съобщи в ефира на "Нова телевизия" Ваньо Танов. Поводът за проверката е докладът на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет, ръководена от екс премиера Иван Костов, в който недвусмислено е записано, че "Лукойл Нефтохим" мами бюджета и потребителите като изкуствено завишава цените на суровия петрол, а оттам - и производствените си разходи.
Държавният департамент включи заподозрените в списък с терористи. А у нас делото пълзи протяжно и краят му изобщо не се вижда
Един по случайност предотвратен инцидент миналата седмица показа, че никакви уроци от атентата на бургаското летище Сарафово на 18 юли 2012 г., при който загинаха израелски туристи, не са научени и вероятността трагичният инцидент да се повтори е съвсем реална.
Унгарската полиция обяви, че е обезвредила подозрителен багаж в автобус с 34 български и румънски граждани, пътуващи от Прага към Варна. Часове наред се твърдеше, че става дума за голяма бомба, която е щяла да погуби десетки животи. Оказа се, че бомбата всъщност е туба с химикали, свързана с часовник и жици, и че е открита, защото в автобуса се е разнесла непоносима миризма. Не е ясно какво би се случило и дали изобщо устройството е можело да се активира, но пък Унгарският център за борба с тероризма обяви категорично, че не става въпрос за тероризъм. Това обаче не променя факта, че българските превозвачи продължават да
не знаят как да постъпят с подозрителен багаж,
оставен от мистериозен пътник.
Преди дни и американският Държавен департамент припомни за Сарафово, като вкара заподозрените за атентата Мелиад Фарах, Хасан ел Хадж Хасан и Хюсеин Атрис в официалния списък на терористите. Това означава, че нито един американски гражданин или фирма не може да сключва сделки с тях, а всички активи на тримата, намиращи се на американска територия, са замразени.
Западни и източници от Персийския залив отбелязват, че руската подкрепа за Башар Асад намалява. С това се обяснява изтеглянето на 100 руски военни експерти от щаба в Дамаск, които са работили заедно с военни специалисти от Иран и ливанския „Хизбула”.
Бившият червен депутат Страхил Ангелов напуска партията, заедно с още 40 свои съмишленици от БСП - София.
"Най-вероятно ръководството на партията ще се опита да представи това като кариеристични изблици, но жалката истина е, че става дума за голямо разочарование, трупано през години, които вече не са и малко. Не мога повече да бъда заложник на хора като Сергей Станишев, жена му, ПЕС, където е много важно той да се изявява за сметка на всички нас тук. Не споделям тези възгледи и тези ценности", заяви той в ефира на БНР.
"Обвинявам този човек и хората около него, че унищожиха една велика идея, ликвидираха една велика партия. На мен г-н Миков ми изглежда архаично. Да членуваш в Социалистическата партия стана демоде", обобщи Страхил Ангелов. И уточни, че заедно с 40-имата софийски бесепари е напуснал и техния партиен секретар, с което на практика се слага точка на Софийската градска организация на БСП в този й формат.
"Аз съм от години наред заложник на няколко династии. Ние всички трябва да обслужваме няколко семейства. Еми хубаво, моят баща не е бил отявлен партиен функционер, както и на много други хора. Какво да направим? Това означава, че ние нямаме никакъв шанс. И се потвърждава. Аз вече не виждам в себе си моралния облик да отида и да убеждавам избирателите да гласуват за БСП", обрисува партийното си битие Страхил Ангелов и предрече, че БСП ще претърпи катастрофален провал на местните избори през октомври.
В стил, наложил се на "Позитано" 20 като типичен през последните 15 години, лидерът на БСП Михаил Миков върна хвърлената му ръкавица. В ефира на "Нова телевизия" той хладнокръвно излъга, че не е чувал нито Страхил Ангелов да е перфорирал партийния си билет, нито 40-50 човека да са напуснали редовете и окопите на софийската организация на БСП.
"Не знам дали има напуснали, но след като във вестниците го пише - значи е вярно. Не знам, ще проверя", въведе той в заблуждение най-ранобудните неделни зрители на "Нова телевизия", след което... изби рибата с декларацията, че всеки ден в партията се вливали много нови членове. Накрая Миков покани водещата на предаването "Събуди се" да размаха сърпа и чука редом с него. Тя обаче се престори, че се отнася с уважение към чувството му за хумор и разговорът се отплесна към други, далеч по-незначителни, теми. Като възможността БСП и АБВ да спретнат лява предизборна коалиция, например.
През годините разбрах, че всеки има своята истина за процесите.
Тя е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. Завършила е Юридическия факултет на СУ. Преди да започне кариерата си на политик, работи 10 години като адвокат в родния си град. През 1991 г. е избрана за народен представител в 36-ото НС от квотата на СДС. После е била депутат в състава на още пет парламента - до 2013 г., има общо 22 години стаж (част от мандатите са непълни поради предсрочни избори) като избраник на народа. От 2001 до 2002 г. е председател на СДС. През 2004 г. напуска съюза и преминава в ДСБ. През 2013 г. се оттегля от политиката и се отдава на преподавателска дейност в НБУ, където е почетен професор на Юридическия факултет.
- Преди близо 25 години кой ви покани в политиката, г-жо Михайлова, какво се случи, та изоставихте адвокатската си професия?
- Не съм чакала някой да ме кани, може да се каже, че се самопоканих. През 1989 г. започнах от Сдружението за честни избори и граждански права и направих структури в целия Пазарджишки регион. Сама отидох в НДК, представих се, дори заведох и цялата ми рода там - брат ми, снаха ми, приятели, и обявих, че искаме да помагаме.
- Тогава ли ви забелязаха и кой след две години, през 1991 г., ви предложи за народен представител от СДС?
- Архитект Георги Саранбелиев от Пазарджик, който по онова време беше силен десен активист и председател на „Екогласност“. Дойде вкъщи и каза: „Кате, искам да те поканя, решили сме го, да участваш в листите или за общински съветник, или за депутат - ти си избери.“ На майтап му рекох: „Е, за депутат, разбира се.“ По онова време на националната политическа сцена от Пазарджик имаше силни фигури като Стоян Ганев, Георги Спасов, светла им памет, Емил Кошлуков и др. Познавах като колега само Стоян Ганев. Тогава процедурите по номинациите при нас бяха много по-сложни, отколкото са сега. Освен всички разговори, събрания и гласувания дори ни подлагаха на психологически тест.
