Американското бизнес списание Fortune публикува тазгодишния си списък на 50-имата най-големи лидери на света.

Особено изненадващ в най-новата класация на изданието е броят на непознатите или слабо познатите лица, включени в нея. „Оказва се, че светът е пълен с хора, за които никога не сте чували, но привличат последователи и се опитват да направят живота по-добър по начини, които не сте си и представяли”, обяснява списанието.

Текстът е публикуван на 5 юли 2012 г. в личния блог на автора

Когато бях първи курс във Факултета по журналистика много се впечатлих от израза, че журналистиката била куче-пазач (watchdog). С патос и самочувствие, типични за 18-годишните, твърдях, че кучето е символ на покорството, то е „най-добрия прител на човека”, а медиите не може да са най-добрия приятел на когото и да е. Те трябва да хапят, не да се умилкват. Хайде, хайде, кучето може и да хапе, казваха приятелите ми, не особено заинтригувани от темата. Не, казвах, може ако е вълк, не ако е овчарско куче. Абе имаше нещо сбъркано в тая американска метафора, ама не можех да им обясня какво.

Стоп кадрите на живота вече не ни интригуват. Децибелите растат, но не дразнят. Възмутените тиради, грубият звук на новините, стресът на черната хроника, политическите надлъгвания някак се изравниха, посивяха в съзнанието. Нито силата, нито честотата им намаляват, просто монотонността убива интереса, животът не дава паузи на съзнанието - дано обистри слух и поглед. Някога хората си водеха дневници. Беше шик занимание, по такива тетрадки после са възстановявани цели епохи. Не познавам никого, който да го прави и сега. А и какво ли бихме обезсмъртили в един такъв дневник днес? Примерно...

Нападения, грабежи и изтезания на възрастни хора. Деветдесетгодишни жени стават жертва на рецидивисти. Спомняте си ги, нали? Една учителка по пиано от Видин, една старица от Ръжево Конаре. Ама наистина ли си спомняте? Е, добре, утре ще сме ги забравили.