Mалкият, но скромен колектив на "Параграф 22" се осмели на 2 февруари тази година да препоръча на ген. Бойко Борисов две неща:
първо - да изравни мерките и теглилките си по отношение на МВР-ефикасността в борбата с престъпността било с Националния статистически институт, било с показателите на Висшия съдебен съвет;
второ - да се вслушва повечко в критикарите си, а не в тежката кохорта от доброжелатели, които пред строгия му поглед се гънат като стриптизьорка на пилон, а зад гърба му си правят каквото им скимне.
Няколко са ключовите фрази, които вечните амбри около ген. Борисов пренесоха през времето и пространството и с които продължават да си осигуряват професионално и лично благополучие: "Ние ловим бандитите, а съдът ги пуща", "Докато полицията кара с по една чаша бензин на месец раздрънканите си лади, разбойниците фучат с мощните си беемвета" и т.н.
Дойде ли обаче време за очна ставка с втрещената и потресена от поредното кръвопролитие общественост, сякаш по даден знак въпросните вечни амбри се сгушват на топло под юрганите, а на амбразурата остава сал един... голям началник. Независимо дали се казва Бойко Борисов, Емануил Йорданов, или Богомил Бонев.