Общество и власт

Големият ви проблем е, че МВР крие данните си от прокуратурата!

Големият ви проблем е, че МВР крие данните си от прокуратурата!

Главният съветник в Министерството на правосъдието в Бавария д-р Хелмут Палдер* пред "Параграф 22", седмично издание за законност и власт на в. "Банкеръ". Интервюто е публикувано на 2 октомври 2004 година.

 

- Доктор Палдер, през последните пет-шест години се забелязва нещо много любопитно: всички шефове на висши магистратури в България, на МВР и на службите в него непрекъснато ходят в столицата на Бавария - Мюнхен. Било - да сверяват часовниците си, било - да повишават своята квалификация. Защо, според вас, те не ходят в Берлин, в Хамбург или в Дюселдорф?

- Защо питате мен, тях питайте!

- Питали сме ги, но отказват да коментират...

- Причината е, че всички въпроси, свързани с правосъдието и вътрешната сигурност имат много висок политически приоритет в Бавария. Това датира още от времето, когато министър-председател на провинцията бе Франц Йозеф Щраус и когато в Германия съществуваха много левоекстремистки движения, които в останалите провинции бяха третирани доста снизходително. Дори тогава, когато те окупираха и палеха жилищни блокове и административни сгради, преграждаха улиците и железопътните релси с барикади от обърнати и запалени леки коли, отвличаха политици и бизнесмени за откуп и тъй нататък. Баварските власти водеха изключително безкомпромисна политика и по никакъв начин не сключваха с криминално проявените типове компромисни сделки.

- Говорите за 60-те и 70-те години на миналия век, нали?

- По-скоро за 70-те години, когато Бавария изгради не само правовия си имидж, но и рефлексите да реагира веднага на всички нови прояви на престъпността. Бавария бе една от първите федерални провинции, която създаде специализирана прокуратура за борба с икономическата престъпност. В края на 80-те години бе създаден специален прокурорски отдел за противодействие на организираната престъпност, а през 90-те години - и прокурорска структура за борба с корупцията.

- За колко време успяхте да прочистите баварските улици и площади от екстремистите?

- Всяка операция траеше не повече от няколко часа, защото г-н Щраус беше категоричен в това отношение: той не желаеше да чува, че дадена жилищна кооперация или квартал са останали блокирани цял ден или цяла нощ....

- Питам не за отделните случаи, а за левия екстремизъм като обществен феномен...

- Смятам, че за около седем-осем години успяхме да развенчаем революционния ореол около този тип престъпна дейност и да отдадем на всеки един от екстремистите... заслуженото.

Напоследък в България отново стана модна темата за мястото на прокуратурата и за смисъла от съществуването на следствието като самостоятелен орган на предварителното производство. На какъв принцип е изградена съдебната система в Бавария?

- Базира се на основните принципи, които действат в цяла Германия. Първият от тях е за разделението на властите, което означава, че съдиите са свободни и независими в преценката си и се подчиняват само на закона. Никой в Германия няма право да нарежда на съдиите какво решение да вземат и какви присъди да издават. В Бавария нещата са устроени така, че министърът на правосъдието отговаря за дейността на цялата система на правораздаване - съда, прокуратурата и затворите.

- Значи те се отчитат пред правосъдния министър, така ли?

- Чисто административно - да, защото Министерството на правосъдието решава как да бъдат обзаведени и оборудвани съдилищата, кой да бъде назначен за съдия или за прокурор, кой да бъде повишен в ранг и в длъжност и кой - понижен. В същото време законът гарантира, че кадровите решения на министъра могат да бъдат контролирани по съдебен ред, тоест - всеки недоволен има право да потърси удовлетворение пред Темида. Онова обаче, което сигурно е по-интересно за вас, е системата на ротация, която се прилага в Бавария: съдиите отиват на работа в държавното обвинение, а прокурорите обличат съдийски тоги.

- Не знаете ли, че и в България съществува такава практика?

- Зная, но тук компетенциите на съдиите и прокурорите са различни.

- А в Бавария да не са еднакви?

 

- Имам предвид, че у нас ротацията се осъществява със санкция на правосъдното министерство, а в България - на Висшия съдебен съвет. В Бавария, например, имаме трима генерални прокурори, чиито правомощия са сходни с тези на българския апелативен прокурор и са подчинени на баварския министър на правосъдието. Това обаче е модел на съдебна система, който аз по никакъв начин не препоръчвам на България.

- Защо, нали действа отлично?

- Политическата ситуация в България все още е нестабилна и това си личи по честата смяна на правителствата…

- Не ви ли се струва, че подобна оценка е малко пресилена? Все пак сегашните парламент и правителството на НДСВ също са на път да изкарат пълния си мандат така, както сториха това 38-ото Народно събрание и правителството на ОДС?

- Дали сегашното правителство ще изкара пълния си мандат и ще получили ли втори, е рано да се каже още...

- Сигурен ли сте?

- Вижте, то ще изкара мандата си, но е спорно дали ще получи втори. Мисълта ми е за друго: когато се сменя политическата власт у вас, това се отразява на всички съдии и прокурори, на съдебната система като цяло и на дейността на правоохранителните органи. Ето защо си мисля, че в условията на подобна политическа нестабилност е хубаво да има един остров на спокойствието, какъвто е българската прокуратура. Мисля, че е голямо зло, ако прокуратурата е политически зависима и провежда непълни или дори поръчкови разследвания.

- Не смятате ли, че е също толкова голямо зло, ако прокуратурата е абсолютно затворена в себе си и не подлежи на никакъв контрол?

- Това наистина е по-голямо зло. Аз много добре зная, че общественото мнение в България не е настроено добре както към прокуратурата, така и към всички институции, свързани с вътрешната сигурност...

- Не сте съвсем прав, защото българското общество не мрази държавните институции по принцип, но не одобрява поведението на някои техни представители. Всъщност, Вие какво мислите за все по-настойчивия призив съдът да се включи в борбата срещу престъпността - редом с полицията, следствието и прокуратурата?

- Подобна теза е несъстоятелна, защото съдията е арбитър в двубой между две равнопоставени страни - обвинението и защитата.

- А какво мислите за определянето на прокуратурата като адвокат на държавата? И за онези случаи, когато този адвокат не само не е отговорен за поведението си пред своя клиент, а понякога работи срещу него?

- Какво имате предвид?

- Миналата година, например, НСБОП разби в Дупница шестчленна група, специализирала се в производството и търговията със синтетични наркотици. По време на операцията бяха открити амфетамин на стойност 10 млн. лв., таблетираща машина, незаконно огнестрелно оръжие и дори - огнепръскачка. Вместо обаче да образува едно дело за организирана престъпна дейност, Дупнишката районна прокуратура образува шест отделни производства - три за незаконно оръжие и три за наркотици. В момента за пет от делата не се знае нищо, а шестото ще бъде внесено в съда с обвинителен акт, но за десетина-петнайсет грама амфетамин. Как ще коментирате този факт?

- Разбирате, че аз не мога да коментирам толкова конкретен случай, защото не познавам казуса. Не мога да кажа дали прокуратурата е допуснала грешка, дали полицията неправилно е провела разследването или пък съдът не е преценил правилно материалите. При нас, в Бавария, също има случаи, когато обществеността не може да разбере кога едно нещо не е направено и защо не е направено. Два са начините за проваляне на едно дело. Първият е, когато разследването се води неправилно и накрая няма достатъчно доказателства за престъпна дейност. Вторият начин е, когато по време на предварителното производство се допускат процесуални грешки, тоест - нарушен е законът...

- Извинете, че ви прекъсвам, но проблемът е защо не е образувано дело за организирана престъпна група, а шест различни предварителни производства. Още повече че по време на операцията бяха събрани достатъчно данни и доказателства за наличието на мафиотска структура...

- Така, както ми описвате случая, наистина е учудващо образуването на шест отделни дела, но пак повтарям - липсва ми достатъчно информация, за да правя обобщения. В рамките на нашия проект ние изследвахме няколко от най-нашумелите случаи, видяхме какво е направено по тях и установихме какво е трябвало да бъде направено. Тези резултати са включени в доклада ни до Европейската комисия за второто тримесечие на 2004 г. и когато тя получи доклада, ще го изпратим и на заинтересованите институции в България. Казвам ви това, за да разберете, че ние не разглеждаме нещата само на повърхността, а стигаме и до конкретната практика.

- Това беше само илюстрация към въпроса редно ли е прокуратурата, като адвокат на държавата, да бъде независима от клиента си? Защото ако моят адвокат, например, не свърши нещо в мой интерес - аз ще го сменя веднага. Държавата обаче е абсолютно безпомощна в това отношение…

- Иначе казано - всички прокурори в България са подчинени на главния прокурор, а той не е подчинен на никого. Правилно ли съм ви разбрал?

- Съвършено.

- И вероятно имате предвид, че той е независим от българския парламент?

- Той е независим от всички...

- Всяка държава сама решава какъв модел ще избере. Някои страни в Централна и Източна Европа, например, тръгнаха по пътя на Бавария, а там главният прокурор е подчинен на правосъдния министър. Повечето обаче предпочетоха да укрепят фигурата на главния прокурор и го третират като министър - избира се от парламента и се отчита пред него. В демократичната си конституция България е решила главният прокурор да не се избира от Народното събрание и аз, като ръководител на проекта, трябва да изхождам именно от тази конституционна норма. Моята задача е да укрепя професионално държавното обвинение, а не да коментирам плюсовете и минусите в основния ви закон. Със сигурност конституционно уредената независимост на главния прокурор на България създава проблеми, но, от друга страна - защо никой не мисли за нестабилността на парламента и за вероятността той да упражнява политически натиск върху главния прокурор? Виждате ли колко може още да се спори коя от двете практики е по-добрата?

- Нека не говорим за рисковете, а за това, че прокуратурата все пред някого трябва да носи отговорност за свършеното от нея, за похарчените държавни пари, за състоянието на кадрите си и за взаимоотношенията си с останалите държавни институции. Тук е популярно едно заявление на предишния главен прокурор, че над него бил само Господ (той имаше предвид именно конституционния си статут).

- Той сигурно се е шегувал…

- Ако главният прокурор на Германия се пошегува по такъв начин, какво би му се случило?

- Ще трябва да си подаде оставката. Аз обаче мисля, че проблемите на правораздаването у вас са заложени другаде - в недоброто взаимодействие между органите за вътрешна сигурност, в разсейването на правомощията им и в новите форми на престъпността, които се появиха през последните 15 бурни и реформаторски години в България и срещу които вашата държава тепърва ще се изправя. Вижте, специализираните структури за борба с мафията, с икономическата престъпност, с корупцията в държавния апарат, със съвременните прояви на робство и т. н. в Бавария бяха създадени при една утвърдена и стабилна система, докато вашата страна има да наваксва страшно много, но... за кратко време. А това създава проблеми, за които вие нямате вина.

- Не мислите ли, че след 15-годишни експерименти в областта на съдебната реформа е крайно време България да си избере някакъв успешно действащ в Европа модел и да го наложи?

- Не бих казал, че механичното копиране е най-добрият вариант. Всяка страна има своя собствена история, чиято специфика проличава особено в сферата на наказателното правораздаване. Моделът, към който ние препоръчваме да се ориентира България, е следният: силно досъдебно производство, в което прокуратурата е истински господар и играе водеща роля.

- Не знаете ли, че и сега българската прокуратура е господар на досъдебното производство?

- Не е непременно. По наше мнение прокуратурата твърде малко се намесва в дейността на полицията. Аз не твърдя, че обвинението трябва да следи всяка крачка на полицаите и да им обяснява как трябва да си вършат всекидневната техническо-оперативна дейност, но задачата на прокуратурата е да контролира разследването от правна гледна точка. Именно способността на прокурора да мисли в правни норми предопределя и неговото превъзходство над полицая, защото той може да предвиди какви доказателства са необходими за бъдещия съдебен процес и да накара полицията да ги събере. Аз по този начин си представям водещата роля на прокурора в разследването.

- В действащия Наказателнопроцесуален кодекс пише, че прокурорът има право да разследва, да разпитва и да събира доказателства сам, ако нещо в работата на дознателя или следователя не го удовлетворява. Освен това неговите указания са абсолютно задължителни както за МВР и за следствието, така и за всички държавни ведомства и частни дружества. Вие имате впечатления от практиката у нас - не мислите ли обаче, че доста голяма част от нашите прокурори нямат никакво понятие от оперативна работа, не знаят какво да поискат от полицията и от следствието и затова се оплакват, че са им малко правомощията?

- Да, абсолютно съм съгласен с вас и нашият проект е насочен именно към изкореняването на тези професионални дефицити. Другата основна слабост е, че полицията или не предоставя на прокуратурата своевременно данните, с които разполага, или изобщо нищо не ѝ предоставя.

- Другата много апетитна тема за професионален диспут в българското публично пространство е свързана със статистиката и тоталното разминаване между броя на престъпленията, разкрити от полицията, и влезлите в сила присъди. Какво е положението в Бавария?

- Няколко статистики се водят при нас - за подадените сигнали, за извършените престъпления, за типовете извършители на престъпления, за преписките, които влизат от полицията в прокуратурата. Прокуратурата и съдът също водят отчети за количеството и качеството на производствата.

- Задавам ви този въпрос, защото от много години в България битува тезата, че МВР лови бандитите, а съдът ги пуска.

- Веднага ще ви кажа, че баварската прокуратура прекратява поне 50% от полицейските разследвания. И то по най-различни поводи - не са разкрити истинските извършители, поради липса на достатъчно доказателства или поради други формални причини.

- А съдът в Бавария има ли право да връща дела на прокуратурата за доразследване?

- Теоретично съдът има право да връща дела на прокуратурата, но тази възможност се използва много рядко. Причината е, че в повечето от случаите съдът смята, че предварителното разследване е извършено в достатъчен обем.

- И... каквото стане в залата?

- Точно така!

- В чия полза се накланят везните на баварската Темида?

- Оправдателните присъди са не повече от 10 процента.

- Това е прекрасно, но кога в Бавария едно престъпление се смята за разкрито - когато материалите бъдат предадени на прокуратурата, когато обвинителният акт е внесен в съда или когато извършителят получи присъда?

- Когато полицията предаде извършителя на престъплението на прокурора.

- Но, ако после съдът го признае за невинен?

- Тогава този случай остава в полицейските отчети като разкрито престъпление. Ето защо статистиката на полицията в Бавария не съвпада със статистиката на съдебната система.

- Поправете ме, ако греша, но нали всеки е невинен до доказване на противното? Как тогава според полицията едно лице ще е престъпник, а според съда - невинен? Не говорим за рецидивистите и бандитите, които отдалеч си личат какви са...

- Вижте, всеки полицейски служител смята, че си е свършил работата, когато е хванал един престъпник. След това топката се прехвърля в полето на прокурора, който може да каже, че това не е вярно или пък да изправи този престъпник пред съда. И затова двете статистики в Бавария не съвпадат.

- В България обаче те много се разминават...

- Не мисля, че трябва да се притеснявате чак толкова, защото и при нас е същото.

- В Бавария има ли единна информационна система за противодействие на престъпността, в която са вързани митниците, данъчните власти, полицията, прокуратурата и съдът?

- Още не, за съжаление.

- Шегувате се.

- Никак не се шегувам. Полицията има своя информационна мрежа, прокуратурата също. В момента се работи върху проекта за тяхното обединяване и се надявам в най-скоро време той да бъде реализиран. По принцип обаче аз приемам много спокойно този факт, защото рано или късно политиците узряват за необходимостта от подобна единна мрежа.

- Г-н Палдер, колко полицаи, прокурори и съдии работят в Бавария?

- За броя на полицейските служители нищо не мога да кажа, но в правосъдната система на Бавария работят общо 14 000 души, от които 2100 съдии, 640 прокурори и около 5000 служители в затворите. При 12-милионно население…

- Значи това е пътят - не много на брой висококвалифицирани юристи, плюс... много експерти около тях?

- Наистина е това: стройна структура, в която всеки знае с какво се занимава, на кого може да разчита и пред кого носи отговорността.

- Вие сте дългогодишен юрист, който е минал през всички кръгове на професионалния ад: били сте полицай, прокурор, съдия и правителствен служител; завършил сте право и от 1975 г. преподавате. Според вас за колко време се пише нов Наказателнопроцесуален кодекс (НПК)?

- Ако гледаме сериозно на нещата, чисто нов НПК не може да с напише за по-малко от три години.

- А Наказателен кодекс?

- Също за около три години.

- Значи 50 души за три години могат да напишат два нови закона, нали?

- Доколкото знам, в момента във вашето Министерство на правосъдието има един проект, финансиран по ФАР, по който трябва да бъдат привлечени много известни учени, действащи съдии и прокурори и чуждестранни експерти. Само с теоретици или само с практици работата няма да се свърши. Само с чуждестранни експерти също нищо няма да бъде постигнато. Нещо повече - освен експертите, аз бих включил в обсъждането на двата законопроекта и представители на опозицията.

- Защо, след като партиите от днешната парламентарна опозиция управляваха в продължение на 15 години и не си мръднаха пръста по въпроса за новите НК и НПК?

- Две от вашите най-големи партии в момента са в опозиция, а една от тях със сигурност ще участва по някакъв начин в съставянето на следващото правителство.

- А нейният млад председател ще стане вицепремиер по международната дейност?

- Аз нещо по-друго имах предвид, но вие явно разполагате с много вътрешна информация...

- Възможно ли е Европейската комисия да упражни благороден натиск върху българската държава и тя да отдели стандартните за страните-членки 2-4% от републиканския бюджет за развитието на съдебната система? Говоря съвсем конкретно - 20 млн. лв. за компютри, 10 млн. лв. за нови бюра, 30 млн. лв. за леки коли, 100 млн. лв. за ремонт на съдебните палати, монтиране на климатици и тъй нататък?

- Европейската комисия няма да упражни такъв натиск, а малко по-друг. През следващите шест месеца трябва да се направи реформа в правосъдната система и да започне работата върху новия Наказателнопроцесуален кодекс. Този срок вече е поставен.

- А кога Европейският съюз ще направи ревизия на парите си, за които се твърди, че са изразходвани досега за съдебна реформа в България?

- Контролът върху средствата, отделени за нашия проект, е изключително строг. На всеки три месеца правя доклад за свършеното от нас, към който е приложен конкретен финансов отчет. Аз нося отговорност за всеки евроцент и не мога да си позволя лукса да заложа авторитета си на карта.

- Друго имах предвид. До момента ЕС е похарчил за усъвършенстване на българската нормативна уредба, уреждаща структурата, правомощията и задълженията на МВР и на институциите в съдебната система, десетки милиони евро, но законите ни са много далеч от европейските стандарти, а някои от тях - за омбудсмана, за пробацията и за защита на личните данни например, все още не се прилагат ефективно. Ето за тези похарчени пари питах... Кога Европейската комисия ще поиска отчета за тях?

- Искате ли да знаете истината?

- Да.

- Никога!

- Благодаря ви, д-р Палдер.

- И аз ви благодаря!

 

____________

* Доктор Хелмут Палдер е роден през 1947 година. Преди да бъде приет да следва право, работи две години като полицай. През 1974 г. става съдия, а през 1975 г. защитава докторска дисертация. През 1989 г. е назначен в баварското Министерство на правосъдието, където отговаря за две от най-сложните направления - обучението на съдиите и прокурорите и международните контакти.

След рухването на Берлинската стена през 1989 г., д-р Хелмут Палдер представлява баварското Министерство на правосъдието в няколко международни комисии, създадени съвместно със страните от Централна и Източна Европа, в това число и на Българо-баварската комисия. Първата му голяма международна мисия е съдебната реформа в бившата Германска демократична република (ГДР) след обединяването на Германия през 1990 година.

През 2001 г. д-р Хелмут Палдер поема ръководството на първия проект за институционално укрепване на българската прокуратура, финансиран по програма ФАР и оценен от Европейската комисия като отличен. В средата на май 2003 г. той оглави и втория европроект, целящ реформирането на държавното обвинение в България. Акцентите в него, по думите на д-р Палдер, са два: повишаване на ефективността в борбата срещу организираната и икономическата престъпност.

Коментари

нагоре