Общество и власт

Състудент на Никола Филчев върна ВСС в първи клас*

Състудент на Никола Филчев върна ВСС в първи клас*

Черен облак висна над членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и техните протежета сред съдиите, прокурорите и следователите. На 19 декември 2008 г. Министерството на правосъдието публикува в интернет страницата си Проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). В това четиво има две изречения, които ще предизвикат революция в съдебната система, но до момента никой - за добро или лошо - не е отронил и дума за тях.

Става дума за параграф 87, т.1: "Чл.323, ал.1 се изменя така: "Решението на Висшия съдебен съвет може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание и от ВНОСИТЕЛЯ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО (курсивът наш - бел.а.) пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването."

Кое чак толкова му е важното на този параграф от все още неприетия проектозакон за изменение на ЗСВ?

Ами... най-малко две неща.

Първо - по действащия Закон за съдебната власт, ако ВСС откаже да уволни или да накаже доказано корумпиран или некадърен магистрат, всички останали (по веригата нагоре) са съвършено безпомощни да направят каквото и да било. Като се започне от прекия административен ръководител, мине се през шефа на Инспектората към ВСС и се стигне до главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища.

И второ - за първи път "пратеник" на политическия елит да "наглежда" съдебната власт - министър Тачева - дава недвусмислен знак, че дисциплинарният чадър над некадърните и корумпирани слуги на Темида трябва да бъде затворен. По съдебен път и в полза на съдебната власт.

Историята е толкова елементарна,

че бихме могли да я наречем дори житейска.

Преди много години лицето Огнян Стоянов решава да стане прокурор. Речено-сторено. Завършил той висшето си образование, изкарал необходимия стаж и хем станал несменяем, хем придобил заветния имунитет.

Десетина-петнадесет години по-късно обаче изведнъж дошла съветската перестройка, а след още една петилетка - и българската демокрация.

За разлика от мнозина свои колеги, Огнян Стоянов въобще не се замислил какво точно ще прави със себе си в новата обществено-политическа ситуация, нямал съмнения за професията и кариерното си развитие.

До 1999 г. бил близък с тогавашния окръжен прокурор на Бургас Емил Христов. А след това - до 2005 г., "изведнъж" се оказал

състудент и личен приятел на бившия главен прокурор Никола Филчев.

Първото дело, в което е известно, че Огнян Стоянов има някакъв пръст, е образувано няколко месеца след като Никола Филчев е избран за главен прокурор през февруари 1999 г. - за контрабанден внос на ориз, осъществен през периода 1993-1998 година.

Производството се води срещу бургазлията Светлозар Лолов. В началото на 90-те години той влиза в големия бизнес чрез контакти, които стигат до кабинета на покойния вече Андрей Луканов. По-късно Лолов става известен в някои среди като "Оризовия барон", но така и не помирисва съдебната зала отвътре.

В интерес на истината, името на заместник окръжния прокурор Огнян Стоянов не фигурира в кориците по делото. За сметка на това, следователят и наблюдаващият прокурор са с по една година трудов стаж зад гърбовете си, което се оказва

фатално за... всестранното разкриване на обективната истина.

Случаят е типичен за онзи период на първоначално натрупване на капитали: деклариране на занижени количества, умишлено занижаване на качеството на стоката, вкарване на ориз на временен внос, последвано от фиктивен износ и т.н.

"Обектът по делото Светлозар Лолов, посредством фирмата си "Биосет" ЕООД, за периода 1993-1998 г. е внесъл контрабандно 4390,2 тона ориз..., като за това е представил пред РМУ- Бургас неистински документи - се казва в един от рапортите на оперативните служители на РДВР - Бургас, работили по случая. - От проведените разузнавателни беседи и снетите писмени обяснения се установи, че съответните фирми получатели не са извършили конкретната дейност по обработването на ориза, а документите са попълнени фиктивно от фирмите по настояване на Светлозар Лолов..."

През 2000 г. обвинителният акт е внесен в Бургаския окръжен съд, но делото е върнато за доразследване, след което - три години по-късно - е прекратено.

Колкото до прокурор Стоянов, той лично доказва лоялността си към "Оризовия барон" по друг повод.

На 14 юни 1995 г. Светлозар Лолов отскача до Пловдив, за да си купи лека кола. Както подобава на човек, от когото зависи оризът на цяла България, Лолов се връща в Бургас с чисто нов мерцедес.

На 13 октомври 1998 г. обаче се случва инфекция: служители на РДВР - Бургас го спират и проверяват не само документите на водача, но и произхода на колата. Оказва се, че

мерцедесът е краден и се издирва чрез Интерпол.

Светлозар Лолов естествено пуска жалба до Бургаската районна прокуратура, в която иска колата да му бъде върната, защото я е застраховал... три пъти.

На 1 февруари 1999 г. наблюдаващият прокурор отхвърля жалбата и преписката се озовава в ръцете на заместник- окръжния прокурор на Бургас Огнян Стоянов. Решението: автомобилът се връща на собственика, защото в продължение на четири месеца Бургаската районна прокуратура не била свършила нищо.

Няколко дни по-късно мерцедесът на Светлозар Лолов е "откраднат", прекаран е през ГКПП - Гюешево и е продаден в Скопие. А "ощетеният" собственик прибира най-малко една застраховка...

Какви ги е вършил Огнян Стоянов като заместник-окръжен прокурор на Бургас - от февруари 1999 г. до 2005 г. - е описано в предложението на бургаския окръжен прокурор Ангел Ангелов, с което в края на 2007 г. той иска Висшият съдебен съвет (ВСС) да уволни дисциплинарно Огнян Стоянов.

Материалите, които

окръжният прокурор изпраща във ВСС, са над 300 страници.

В тях детайлно са описани близо 120 досъдебни производства и преписки, по които прокурор Огнян Стоянов (по думите на окръжния прокурор Ангел Ангелов) "виновно, системно не изпълнява служебните си задължения като прокурор, в резултат на което издава незаконосъобразни актове, нарушава правата на пострадалите по преписките и досъдебните производства граждани и системно не изпълнява задълженията си съгласно разпоредбите на чл.180, ал.2, чл.183, ал.2 от НПК (отменен), чл.199, ал.2 и чл.202, ал.2 от НПК. А именно всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; за органа, който го издава; за делото (преписката), по която се издава; мотиви; диспозитив; подпис на органа, който го издава, и че прокурорът се произнася в тридневен срок от получаването на жалбата (преписката)...".

Мнението на Ангел Ангелов е, че с тези свои действия или бездействие, прокурор Огнян Стоянов накърнява престижа на съдебната власт и затова трябва да бъде уволнен.

Само един факт: в доклада на бургаския окръжен прокурор са описани 33 досъдебни производства, образувани за

престъпление по чл.115 от Наказателния кодекс - умишлено убийство.

Всички тези дела са прекратени от Стоянов, защото той решава, че става дума за случаи на самоубийства. Просто така - без да има предварително разследване и без да разполага дори с половин доказателство за истинността на своите предположения.

Дисциплинарно дело №4/2008 по описа на ВСС е образувано през февруари м.г. и е "затворено" на 21 май 2008 г. с решение на Висшия съдебен съвет, което гласи: "Предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на десет на сто за срок от шест месеца" на прокурор Огнян Стоянов Стоянов от Окръжна прокуратура - гр. Бургас се отхвърля".

В гласуването на 21 май са участвали общо двадесет членове на ВСС:

7 гласа "за" наказанието, 11 гласа "против" и двама "въздържал се".

Ако преди 25 години в ръцете на главния прокурор попаднеше подобен доклад, "човекът" със сигурност щеше да бъде съден и осъден. За съжаление обаче демокрацията си има и своите лоши страни, така че на 21 май 2008 г. прокурор Огнян Стоянов оцеля заради анонимното гласуване и колективно решение на ВСС.

Съгласно действащия Закон за съдебната властq нито окръжният прокурор на Бургас, нито главният прокурор Борис Велчев имат право да обжалват решението на Висшия съдебен съвет. И затова предложението за изменение на чл.323 от ЗСВ, за което стана дума в началото на материала, е толкова ценно.

Ако поправката мине,

тя ще развърже ръцете

на близо 800 административни ръководители, които в момента са съвършено безсилни да се противопоставят на некадърността и корупцията в подопечните им структури.

Освен това, възможността спорните решения на ВСС да бъдат атакувани пред Върховния административен съд ще принуди кадровиците на Темида да четат по-внимателно предложенията за дисциплинарни наказания, а не да робуват на емоции и симпатии.

Ако в случая "Огнян Стоянов" това бе станало, със сигурност кадровиците на Темида нямаше да го помилват с лека ръка. Защото в доклада на бургаския окръжен прокурор, освен за

две провалени дела, образувани за незаконна продажба на държавни имоти,

има и казус, от който на човек направо може да му прилошее.

На 1 октомври 2006 г. (по това време Огнян Стоянов вече не е заместник окръжен прокурор) в интернет страницата на МВР е публикувана информация, озаглавена "Контрабанден канал за цигари към страни от Европейския съюз бе пресечен от българските служби". В нея се казва:

"На 30 септември, при съвместна операция на Националната служба за сигурност и Агенция "Митници" е пресечен канал за контрабанда на цигари от Русия, преминаващ транзитно през Република България. Тютюневите изделия са били предназначени за страни от Европейския съюз.

Задържани са два ТИР-а с руска регистрация, с общо количество 1246 мастербокса цигари "Марлборо", които са пристигнали на Пристанище - Бургас с ферибот Новоросийск - Бургас. По цени на европейските пазари, общата стойност на задържаното количество е около 3 млн. евро. Тютюневите изделия били укрити в товар с дървесина и декларирани като дървен материал."

При проверката е установено, че под дъските има специално приспособени тайници, в които са открити над 12, 466 млн. къса цигари... менте.

По случая е образувано досъдебно производство, а по закон

цигарите и камионите трябва да бъдат конфискувани в полза на държавата.

На 2 октомвриq министър Румен Петков дава пресконференция, на която в прав текст заявява: "Българските служби доказаха, че можем да бъдем сигурна граница на Европейския съюз. С тази операция се разби митът, че усилията са били концентрирани около подготовката на доклада на Европейската комисия. В момента се изяснява откога действа контрабандният канал и се установяват лицата, съпричастни към престъпната дейност..."

"Човек предполага, Господ разполага!" - гласи библейската поговорка. В "нашия" случай се получава същото:

вътрешният министър и Брюксел предполагат, но... Огнян Стоянов разполага.

И то така, че докато Румен Петков дава пресконференция (да напомним - на 2 октомври), прокурорът с писмено постановление разпорежда на дознателя по делото Славчо Стоянов да приключи предварителното разследване с мнение за прекратяване. Основанието е чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, т.е.... "деянието не съставлява престъпление"!

Също на 2 октомври, прокурор Стоянов прави още един... умопомрачителен ход: освобождава задържаните шофьори на камионите и с постановление им връща документите, мобилните телефони и... камионите.

Четири дни по-късно прокурор Огнян Стоянов решава да се сбогува и с гузната си съвест. С писмо той изпраща дознание №331/2006 г. на Софийската градска прокуратура. Според него делото е подсъдно на Софийския градски съд, съгласно чл.37, ал.1, т.2 от НПК. Според този текст делата за престъпления, подсъдни на български съд, но извършени в чужбина, се гледат в софийските съдилища, ако лицето е чужденец.

По силата на каква логика прокурор Огнян Стоянов решава, че контрабандирането на цигари през Бургас е

престъпление, извършено от чужденци в чужбина, не е известно.

Още по-нелогични обаче са по-нататъшните действия на прокурора Стоянов.

СГП връща материалите в Бургас, защото не съществуват никакви основания наказателното производство да се води в столицата. Огнян Стоянов "се оплаква" до Върховната касационна прокуратура, но оттам му отговарят, че искането за гледане и решаване на делото в София е отхвърлено като "необосновано и незаконосъобразно".

Тогава на прокурор Стоянов явно му писва от цялото това разиграване, на 21 декември взема "нещата" в свои ръце и

окончателно прекратява дознанието за контрабандните цигари.

"Хартиената война" срещу ината на прокурор Стоянов продължава още няколко месеца, след което - на 21 май 2007 г., правдата е на път да възтържествува: разследването на случая е възобновено, Огнян Стоянов е отведен от делото, а на негово място за наблюдаващ прокурор е определен Желязко Георгиев.

Какво може да направи той е ясно: абсолютно нищо. Първо, защото шофьорите и камионите отдавна са в Русия. И второ, защото... изведнъж се оказва, че и цигарите ги няма. По-скоро - откраднати са от склада за задържани стоки на Митница - Бургас, където са били оставени на отговорно пазене.

В продължение на шест месеца полицията, прокуратурата и митническите власти в Бургас опазват в тайна резила с изчезналите цигари. На 20 ноември 2008 г. обаче, макар и на местна почва, скандалът все пак избухва.

Повод става публикация на в. "Черноморски фар". Тя е озаглавена "Прокурор покрил афера за 3 млн. евро" и е придружена от интервю с Огнян Стоянов, в което той

обвинява ВКП за "цигарения" провал

и обявява, че в момента полицията и наблюдаващият прокурор "гонят Михаля, защото търсят контрабандистите в Гърция и в Русия, ама не могат да ги намерят".

На 16 декември 2008 г. окръжният прокурор Ангел Ангелов изпраща поредния сигнал срещу Стоянов до шефа на държавното обвинение Борис Велчев, в който се казва:

"Считам, че прокурорът от Окръжна прокуратура - гр. Бургас, Огнян Стоянов Стоянов е нарушил разпоредбите на чл.211, ал.2 от ЗСВ: "Прокурорите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Нарушил е и чл.212 от ЗСВ: "Прокурорите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становища по дела, които не са им възложени."

Считам, че прокурор Огнян Стоянов Стоянов е нарушил и Правилата за професионална етика на прокурорите в България, утвърдени с решение на Висшия съдебен съвет...

... По недопустим и несъвместим начин на държане на прокурор, г-н Огнян Стоянов разгласява факти, които са предмет на разследването, а именно: че се разследва контрабанда на територията и на други държави; сочи името на разследващия полицай; сочи името на града, където според него е извършена контрабандата; обяснява, че е имало задържани, които впоследствие са освободени..."

В момента този сигнал се намира в Инспектората към ВКП и, както ни уведомиха от пресцентъра на държавното обвинение, работата по него продължава.

А ние отделихме малко повечко място за интервюто на Огнян Стоянов по две причини. Едната е, че ако инспекторите на ВКП си свършат добросъвестно работата, случаят ще бъде внесен във ВСС и ситуацията ще се окаже изключително деликатна: кадровиците на Темида ще обсъждат последиците от казус, по който

вече са обявили Огнян Стоянов за невинен.

Втората причина е малко по-особена.

"Правен свят" научи, че в Инспектората към ВКП отлежава още една преписка, свързана с Огнян Стоянов. Става дума за инцидент, разиграл се през лятото, който в полицейските рапорти и в сигнала до главния прокурор е описан така:

На 14 август 2008 г., около 14,30 ч., на кръстовището между улиците "Гладстон" и "Фердинандова", прокурор Стоянов не спазва пътен знак №В 1, влиза в еднопосочната ул. "Фердинандова" срещу движението, кара без предпазен колан, автомобилът му "Фолксваген Пасат" (рег. № 1055 АК) е с изтекъл срок на годишен технически преглед (т.е. би трябвало да е спрян от движение), а
държавният обвинител е бил... видимо добре почерпен.

Хаосът по улицата привлича вниманието на двама полицаи от Първо РПУ - Бургас. Пръв в "досег" с водача на МПС-то влиза Кирил Чардаклиев, на когото Стоянов показва служебната си карта, заявява му, че е прокурор, и го съветва да не се занимава повече с него. Тогава в "разговора" се намесва вторият полицай - Величко Янчев Атанасов. Той успява да склони прокурор Стоянов да предаде документите си и да изтегли автомобила си на безопасно място до пристигането на екип от "Пътна полиция", който да провери водача на МПС-то за употреба на алкохол с техническо средство.

Явно

вбесен от "неуважението" на полицаите,

прокурор Стоянов заявява, че те лично ще му върнат документите в Окръжната прокуратура, мята се зад волана и... напуска местопроизшествието.

Четири часа по-късно прокурор Стоянов се обажда по телефона на началника на Първо РПУ-Бургас - главен инспектор Красимир Кирязов, и ултимативно разпорежда документите да му бъдат върнати. Кирязов кани държавния обвинител в сградата на управлението, но с това само си навлича допълнителни главоболия. Според материалите по случая, прокурор Огнян Стоянов се появява в РПУ-то около 16,55 часа и вдига такъв свиреп скандал на главния инспектор, че човекът потъва в земята от срам. Накрая задава въпроса

"Какво толкова съм ви направил, че се заяждате с мен, да не съм притиснал някой ваш човек?"

и си тръгва.

Засега толкоз. В следващия брой ще ви разкажем как заради прокурор Огнян Стоянов бе провалено дело за катастрофа със смърт, предизвикана от дрогиран шофьор на таксиметров автомобил.

 

____________

* Текстът е публикуван в сп. "Правен свят", бр. 2 от 2009 година.

Коментари

нагоре