Общество и власт

Съдебната експертизата - апокалипсис сега? Не - отдавна и… завинаги! *

Съдебната експертизата - апокалипсис сега? Не - отдавна и… завинаги! *

"Патолози на бунт...", "Съдебни лекари от цялата страна излизат на протест в Пловдив...", "МВР нарушава законите спрямо съдебните медици...", "Протестът на съдебните медици предстои..."

Това бяха анонсите за организираната на 27 октомври 2018 г. в Пловдив Национална конференция "Актуални проблеми на съдебномедицинската дейност, засягащи бъдещето на съдебната медицина в България".

Акцентите бяха три: 8-те милиона, които МВР дължи за отдавна извършени експертизи, липсата на кадри и отчайващата ситуация с материално-техническата база.

На пръв поглед тривиално - "едни" хора протестират, правителството дава на МВР нужните пари, дълговете са уредени и всичко продължава да върви по мед и масло. Или по водка и хайвер. Точно този път, познатият номер не бива да минава, защото проблемът е страховит: от четвърт век съдебната медицина е в клинична смърт и по нищо не личи, че някой се трогва от този факт. Също от четвърт век...

Съдебната медицина в България е феномен, все още не е вписан в Книгата на рекордите "Гинес". А би трябвало, защото логично обяснение за нейното (все още) съществуване няма. Това е най-бързият и единствено верен отговор на въпроса "Как така, при липсата на каквото и да било внимание от страна на държавата, тази професия хем е в клинична смърт, хем продължава да шава?"

"Ако съдебната медицина в България загине, това ще се отрази пряко на наказателните, гражданските и другите дела" бе деликатното предупреждение преди дни по БТВ на  доц. Александър Апостолов, началник на Съдебна медицина и деонтология при Александровска болница Кръвните телца на системата буквално са на изчезване. Към момента, съдебните лекари в цялата страна са не повече от 60-70, като 90 на сто от тях през следващите три-четири години ще навършат пенсионна възраст.

Лъч на надежда проблесна след изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, който уважи конференцията в Пловдив и застана зад лекарите с разбирането, че изходът е в кардиналното преструктуриране на професията.  

"Тук съм на първо място в знак на уважение към техния труд. И на второ място в знак на съпричастност към проблемите, които съществуват… В момента има работна група, която работи за създаването на национален център за вещи лица, който да организира въобще работата по съдебно-медицинските експертизи. Докато държавата не разбере, че това е основният фактор за забавяне на съдебния процес, който в крайна сметка рефлектира изключително тежко върху правата на нейните граждани, ние ще се въртим в затворен кръг. Натрупване, натрупване на дългове, някой протестира, плащаме и… отново натрупване на дългове", заяви главният прокурор.

Поне засега обаче оптимизмът на съдебните медици остава в сферата на... скептичното очакване. Причината - поне за хората, които помнят по-дълго от три минути (според съвременният фолклор не труда, а паметта е превърнала маймуната в човек) - е очевидна: последните две инициативи за спасяването на съдебната експертна дейност са от преди петилетка и половина. Първата стартира през 2011 г. и трябваше да премине под патронажа на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова. С избирането ѝ за вицепрезидент (януари 2012 г.) обаче всичко приключи. Втората искрица надежда припламна, когато Петър Москов стана министър на здравеопазването. Това се случи през 2014 г., но днес надали и той самият помни какво е трябвало да се случи и защо не се е случило.

 

Един от големите проблеми е липсва нормативна уредба, която да регламентира както правата и задълженията на вещите лица, така и правоотношенията между магистратите и работодателите на експертите. И която да отговори на няколко много семпли въпроса: "Кога вещите лица трябва да извършват експертизите - в работно или извънработно време?", "Докато отсъстват от работа, "обслужвайки" досъдебно производство или съдебен процес, вещите лица ще получават ли възнаграждение по силата на трудовите си договори, или ще трябва да вземат неплатен отпуск?"

В момента съдебните експертизи се класифицират "по класове и видове", съгласно Приложение № 1, към чл. 7 и чл. 13 от Наредба № 1 от 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Дали обаче правата и задълженията на няколко хиляди експерти, без които съдебната власт не може да свърши за пет пари работа, могат и трябва да бъдат регулирани с най-обикновен подзаконов нормативен акт?

Вторият голям проблем е отговорността на експертите. Или по-скоро - невъзможността някой от тях да бъде санкциониран, ако стъпи накриво. Те нямат браншова организация от рода на Нотариалната камара или Камарата на частните съдебни изпълнители; Министерството на правосъдието не ги лицензира и не води специализиран регистър; не подлежат на наказателно преследване, ако представят неверни или необективни експертизи, защото… никой не може да докаже, че една експертиза е менте; Висшият съдебен съвет (ВСС) също няма нищо общо с квалификацията на експертите и качеството на техния труд. Колкото до Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР, той е по-скоро месторабота, отколкото компетентен орган…

Защо това е важно? Елементарно е.

Всеки, който иска да събори обвинителна теза в съда или да реши в своя полза (и по втория начин, естествено) я търговски спор за милиони, я бракоразводно дело с тежки финансови и имотни последици, най-напред "посяга" към… вещите лица. И това е съвсем естествено, защото качеството на съдебните експертизи - трасологични, балистични, дактилоскопични, биометрични, счетоводни, психиатрични, почеркови и т.н. - е в основата и на успеха, и на провала.

От друга страна, манипулациите и непрекъснатото оспорване на експертизите така може да затлачват процеса, че да го провлачат във времето до… изтичане на абсолютно всички давностни срокове. И да натоварят "враговете" в съдебния спор с такива разходи - за частни консултации със съответните "почтени" специалисти, че да ги докара до фалит.

  • Дали искът е за 1000 лв. или за 1 000 000 лв. е без значение, когато документът трябва да се оспори. Войната е направо кървава. Най-добрият начин е да се представи мнение на частен консултант, обосновано като действителна експертиза, и въз основа на него да се атакува съдебната експертиза. Така по дело пред Кюстендилския районен съд, по иск за ремонт на общите части в етажна съсобственост за 1000 лв., намален до 300 лв., се оспорва истинността на документ за размера на идеалните части на съсобствениците в общите части на сградата. Делото продължава повече от три години. Направени са три експертизи - единична, двойна и тройна, като с частната консултация на експерт от Софийския градски съд (СГС), разноските за оспорващата страна надхвърлят 2000 лева.
  • В съдебния процес експертите от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) са склонни да защитават действията на полицаите. При изслушване на запис от беседа по делото за смъртта на Пламен Куцаров чухме как починалият казва: "Защо ме биеш?". В заключението на гласовата експертиза от специалисти в НИКК тази реплика липсваше.
  • Проблемът с вещото лице от НИКК - съдебен медик без клиничен опит - д-р Цветко Веселинов, който злоупотребява с алкохола, е известен на всички магистрати. Въпреки това те не правят нито предложение за заличаването му от списъка на експертите, нито за образуване на досъдебно производство срещу него - за престъпление срещу правосъдието. Логиката е желязна (уж): законът не вменява на никого подобни задължения!?
  • Невярно заключение от съдебномедицинска експертиза (СМЕ) е в основата на оправдателната присъда на подсъдимите за убийството на Андрей Луканов. Чрез разследване се установи, че Юрий Ленев е използвал пред Съда в Страсбург невярна СМЕ. Въпреки че по делото срещу полицаите, обвинени, че са употребили насилие спрямо Ленев, те бяха оправдани, впоследствие Юрий Ленев осъди държавата в Страсбург за изтезание въз основа на неистинския медицински документ и невярното експертно заключение. Върховна касационна прокуратура (ВКП) бе сезирана с искане за възобновяване на делото, но...

Орисията на съдебните медици, показвана по "телевизора", е същата - мизерна. С една лека особеност: вляво са кадрите на Миролюба Бенатова от тази година, а вдясно - от 2014 година...

По принцип, в разгорещените дебати и яростните щения за реформа на съдебната система, никой не отронва и дума за хаоса с експертизите. С особен инат обаче и т. нар. политически елит, и висшите магистрати мълчат за състоянието на съдебната медицина. Не от вчера или от онзи ден, а от началото на прехода преди 29 години.

По време на последния кръстоносен (уж) поход за спасяването на Темида, стартирал с назначаването на Христо Иванов за правосъден министър в служебния кабинет "Близнашки" (6 август 2014 г.) и приключил безславно с неговата оставка (18 декември 2015 г.), тази тема отново не беше зачекната.

Умишлено поставяме акцента върху съдебната медицина, въпреки че положението на колегите им от другите "ресори" също не е розово? Очевидно е защо: счетоводни, трасологични, почеркови, дактилоскопни и всякакви други експертизи човек може да ги прави и в домашни условия.

Ако трябва да се изследва катастрофирал автомобил или автобус - прекрасни сервизи дал Господ. Ама я си представете патоанатом да си вземе работа за вкъщи? Или да отнесе "обекта" на експертизата в частната болница на приятелите си Хикс и Игрек, защото там е топло и светло? Или пък да го опаковат и да го изпрати по куриер във Франция или Испания, да речем?

Звучи перверзно, но патоанатомите продължават да работят в условия, близки до средновековен зандан. И с инструменти, които сякаш са взели назаем от… т. нар. банда за отвличания "Наглите".

"Българските съдебни медици използват лозарска ножица, ловджийски нож и дърводелски трион, за да извършват експертизи", заяви на 29 септември 2011 г. националният консултант по съдебна медицина доц. Петко Лисаев, който е и шеф на катедрата в Плевен.

От медийните изяви на МВР през пролетта на 2010 г. стана ясно, че "Наглите" са използвали същите сечива и прибори, но с малко по-различна цел: да режат пръсти и уши на жертвите си и така да "стимулират" близките им да платят искания откуп.

Другата тъжна аналогия е свързана с "лабораториите за хирургическа намеса".

Пак от МВР представиха кадри как изглеждат помещенията, в които са били задържани и малтретирани отвлечените. За състоянието на аутопсионните "зали", където работят патоанатомите, данни и "картинки" не се публикуват. И съвсем правилно, защото въпросните "зали" по нищо не се различават от "квартирите" на престъпниците - мизерна обстановка, липса на елементарни хигиенни условия, мрак, влага, мухъл…

Ако това "нещо" може да се нарече параден вход, с какви ли думи човек може да опише "онова", което е вътре?

Като пример ще посочим залата за аутопсии в една от най-реномираните ни болници - Военномедицинска академия (ВМА) в София. Намира се на два етажа под земята, няма нормална вентилация, работи се върху временни маси, с допотопни инструменти, липсва рентгенов апарат, та дори и най-обикновен кантар! Най-важното - няма дневна светлина и нормално осветление, което е абсолютно задължително (според международните стандарти, разбира се) за изготвяне на съдебномедицинска експертиза.

А при оглед на местопрестъплението, днешният български съдебен лекар е "въоръжен" единствено с… латексови ръкавици! Не разполага дори със специален термометър, който с абсолютна точност установява часа на смъртта по измерената с него температура на черния дроб.

Съдебните медици спокойно могат да кандидатстват за приза "Най-екзотична професия в България" и по още един показател. В момента тяхната армия наброява едва 75-80 души, като повече от половината са или пред пенсия, или вече са пенсионери. Сиреч - на 100 000 българи се пада по 1 (един) съдебен лекар. Най-младите в бранша са прескочили 40-годишна възраст и масово предпочитат реализация в чужбина. Не само заради условията на труд и възможност за растеж в кариерата, но и заради парите. Само за справка: месечната заплата на патоанатом в наша болница е 500-600 лв., а в мисията на ООН в Косово - 7000 долара!

Простата аритметика показва, че ако тенденцията се запази, до 7-8 години ще се наложи да внасяме съдебни лекари от чужбина. И понеже това няма как да се случи, защото дори обитателите на Третия свят няма да дойдат тук, за да се върнат в средновековието, след две-три петилетки българската следа в тази професията ще изчезне. Като дим през комина…

Генезисът на проблема е като в един древен (вече) виц от средата на 70-те години на миналия век.

Въпрос: Какво означава чисто и просто?

Отговор: Къпан милиционер!

Някога, още в Царство България, е бил създаден Институт по съдебна медицина. Съществувал е и след 9 септември 1944 г., докато в един прекрасен момент тарторите на тоталитарната държава решили, че експертната дейност за нуждите на предварителното следствие и съда трябва да бъдат "под крилото" на Народната милиция. И на 11 март 1968 г. претворили идеята си в дела: с Разпореждане № 89 на Министерския съвет създали Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК).

За онзи паметен миг, в сайта на НИКК е качен мил спомен отпреди седем години:

"Основното структурно звено, върху което се изгражда институтът, е бившият Научно-технически отдел при Дирекция на Националната полиция (коректно би било да се каже "Народната милиция", защото тогава така се е казвала - бел. ред.). Прерастването на този отдел в институт е било продиктувано от обективните потребности на оперативната полицейска практика и изискванията на органите на предварителното следствие и съда за точна и всеобхватна оценка на всички доказателства, събрани по конкретните наказателни и граждански дела…"

Моментално възниква въпросът как ще извършиш въпросната "всеобхватна оценка", когато в НИКК са пропуснали да назначат съдебни медици? И дори "прост" фелдшер, колкото за цвят, не се мярка из щатното разписание?

Част от първородния грях е признат едва през 1971 г., когато МВР си създава свой собствен Институт по психология - за нуждите на обективното разследване и още по-обективния съдебен процес. Патоанатомите обаче отново се разминават с височайшата резолюция "Да! Министърът на вътрешните работи да осигури средства и подходящи условия за труд незабавно!"

С пукването на демокрацията през 1989 г., кадровата криза не подминава и НИКК. Една част от експертите в него са уволнени покрай т. нар. демонтаж на тоталитарния репресивен апарат (1990-1993 г.), други сами напускат. Всички обаче захващат частен бизнес и започват да правят експертизи на хонорар. И бизнесът потръгва.

Въпреки оплакванията, че възнагражденията са мизерни, списъците на вещите лица към съответните съдилища, прокуратури и следствени служби продължават да набъбват. И понеже конкуренцията е изключително остра, единственият основен критерий за "професионализъм" става… шуробаджанащината. Защото, за да те наемат като вещо лице, вече ти трябват само две неща: някаква тапия за висше образование и приятели, работещи като съдии, прокурори и следователи.

Как резултатите от тази дейност да гарантират на съда професионалното знание за установяване на обективната истина? Много просто - никак. И още по-конкретно - чрез продуциране на "колегиални" скандали по медиите или чрез най-обикновени доноси до когото трябва.

Едва ли ще обидим някого, ако изкажем следното… добре обосновано предположение: "Стана практика заключенията на даден патоанатом да бъдат тотално отхвърлени от друг, после "двете страни в спора" да се оплюят дружно по медиите, а накрая да се съдят за обида и клевета!" Стигна се дотам, че през март 2008 г. националният консултант и шеф на катедрата по съдебна медицина на Медицинска академия (днес Медицински университет) доц. Станислав Христов да бъде задържан и разследван за незаконна търговия със сухожилия от трупове.

Дааа, и такива ми ти работи се случват на съдебномедицинския фронт. Винаги има кой да те замери с колегиална плюнка в медиите...

Според сигналът, изпратен до надлежните органи, доц. Христов бил извършил 98 незаконни експлантации на кости и сухожилия, които продал на черния пазар. На 17 март 2008 г. той беше арестуван, ден по-късно бе въдворен вкъщи с мярка за неотклонение "Домашен арест", а след още две седмици Софийският градски съд го отстрани от работа, защото било възможно да извърши нови престъпления и да унищожи доказателствата за престъпната си дейност.

Година-година и половина по-късно обвиненията срещу доц. Христов бяха свалени - поради липса на престъпление, но усещането за нещо мазно и гнусно продължава да си "стои" в интернет.

Силни епитети ли? Нищо подобно. Като оставим настрана фактът, че държавното обвинение никога не погва авторите на доноси (ако не за набеждаване пред орган на властта, то поне да възстановят парите, изхарчени за тичане на място и работа за лудо), в подобни случаи иде реч за далеч по-сериозни проблеми: компрометиране не само на самия експерт, но и на неговата работа. Тоест - и на присъдите, мотивирани с резултатите от експертизите му. Без значение дали тези присъди са оправдателни или осъдителни. Но… да се върнем да същинската тема.

Затъването и затриването на съдебната експертиза продължава - бързо, но за сметка на това сигурно - чак до 2011 година. Тогава, по инициатива на правосъдния министър Маргарита Попова, стартират преговори и разговори, които трябва да приключат с изработването на проектозакон за вещите лица.

В първата среща, организирана през май с.г. в Министерството на правосъдието, се включват министъра на здравеопазването, един от заместник-министрите на вътрешните работи, националния омбудсман, представители на Постоянната комисия по здравеопазване в Народното събрание, както редица експерти в областта на съдебната психиатрия и съдебната медицина. В официалното съобщение за форума четем:

"Участниците в срещата се обединиха около идеята, че независим орган трябва да контролира качеството на експертизите и компетентността на работата по тях. Към този орган трябва да има и фонд, от който да се плащат разходите и възнагражденията за извършваните експертизи.

Участниците в срещата се обединиха около становището, че без качествена експертиза не може да има качествено правосъдие. Повече от десетилетие проблемите около вещите лица бяха неглижирани, защото разрешаването им не носи бързи политически дивиденти, но сега вече има ясен план за действие както за спешно разрешаването на неотложните проблеми, така и за стабилна уредба и регламент по отношение на съдебните експертизи…"

Маргарита Попова обяви, че в кратък срок предстои изменение в Наредбата за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологическите експертизи, включително и относно заплащането на разходите на лечебните заведения. В проекта е предвидено, че извършените и неизплатени разходи за съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологически експертизи до влизане в сила на тази наредба, ще се заплащат на лечебните заведения при условията и реда на тази наредба. Приложена е и тарифа, която ще се актуализира всяка година.

Положението шест години по-късно? Без изменение - като нивото на река Дунав посред лято.

С "подмяната" на екипа на Маргарита Попова в Министерство на правосъдието през декември 2011 г. секна всякакво желание за реформа в съдебноекспертната дейност.

Резултатите? Повече от плачевни.

Повечето от съдебните лекари продължават да са пенсионери. Вярно е, че заплатите им вече не са 500-600 лв., но увеличението е повече от символично - 600-900 лева. Материалната им обезпеченост е още по-амортизирана, а професионалният им статусът все още си е същия - като в началото на 90-те години на миналия век. Тоест - никакъв.

Бъдещето? Повече от мъгляво.

Най-общо казано, институтът по съдебна медицина е нещо, което сме свикнали да виждаме (уви, само на екрана) в хитовите криминалета. Как полицаи, прокурор, съдия, съдебен лекар, психолог, микробиолог и всякакви други специалисти и криминалисти, нужни за конкретното разследване, действат на часа като един отбор, като добре смазана машина.

Това всъщност е "съдържанието" на един такъв институт по съдебна медицина. Начинът на неговото организиране в отделните държави е различен - някъде е към министерство на правосъдието, другаде към министерството на вътрешните работи, в трети страни всеки окръг или щат си имат собствена криминология и съдебна медицина.

Навсякъде обаче тези структури са независими административни "бойни единици" със собствен бюджет. А субординацията с "шапката" е еднопосочна: принципалите са длъжни да им осигурят качествена материална база, охрана и транспорт, без да имат право да се бъркат в работата им.

Смисълът за обособяването на подобни структури е очевиден: в една система да бъдат включени всички интердисциплинарни звена, които имат значение за правораздавателната система - всички връзки между правото и медицината, между правото и биологията, между правото и физиката, между правото и техническите науки и т.н.

Изходът?

Според нашите съдебни медици идеалното място за изграждане на институт по съдебна медицина у нас е сградата на Болницата на МВР в София. Те смятат, че това медицинско заведение отдавна е изиграло ролята си да се внушава в обществото, че държавата - в лицето на МВР шефовете - полага някакви специални грижи за здравето на редовите ченгета.

След съкращаване на въоръжените ни сили с 90%, Военномедицинска академия спокойно може да обслужва (с предимство, разбира се) и армията, и полицията, и служителите на Министерство на отбраната, и цивилните труженици в МВР, и… слугите на Темида. (Друга тема е, защо в Болницата на МВР формално се провежда освидетелстване на задържаните от полицията лица, след като там няма един щатен съдебен лекар…)

Същевременно, досегашните специалисти в болницата- след кратко обучение - да станат добри съдебни медици. А пък за тези, които се възприемат като част от елита и за които трябва да се полагат специални грижи, вече има достатъчно частни болници с най-съвременна апаратура и техника и перфектно обучени специалисти. Срещу заплащане, разбира се!

Едва ли има смисъл да обясняваме защо на съдебните медици им е нужна самостоятелна и напълно оборудвана сграда, но все пак да припомним: съдебномедицинските експертизи и съпътстващите ги биологични, химични и прочее изследвания изискват тези дейности да се извършват в болнични и лабораторни условия. Докато за останалите дейности са достатъчни кабинети, оборудвани със съответната техника.

Статусът на експертите е най-важният въпрос, който се разрешава със създаването на независим специализиран орган.

В момента експертите у нас нямат никакъв статус. Те придобиват качество на вещи лица, само ако бъдат назначени от компетентните органи за такива. Ето защо те настояват правата и задълженията им да бъдат фиксирани в конкретен нормативен акт. Настояват да получат и функционален имунитет, защото и те - досущ като народните представители и магистратите - трябва да работят спокойно. Без да се страхуват, че няма да бъдат подложени на съдебно преследване от някоя от страните по делата, в които са участвали. За добросъвестните експерти ни е мисълта. За "другите" процедурата е известна…

В цивилизования свят, именно чрез структурата на независимите институти по съдебна медицина, е гарантиран този функционален имунитет. Как се получава?

Първо - персоналният избор от страна на дознателя, прокурора или съдията на конкретен специалист за вещо лице е невъзможен. Исканията за експертни заключения по даден случай се адресират до института и неговото ръководство - на случаен или на неслучаен принцип (съществуват различни практики) - определя нужните специалисти, които да се заемат със задачата. Щатният състав на института не е раздут, но към него има асоциирани различни видове специалисти.

Най-важното е, че не може да бъдеш експерт в каквато и да е област, ако не си получил лиценз от института и не си обявен чрез "Държавен вестник" за негов сътрудник. Всички експертни дейности и изследвания се извършват единствено в сградата на института или в негови акредитирани лаборатории в други градове.

Ръководството на института непрекъснато организира курсове за квалификация на сътрудниците си, както и периодични изпити и контрол на професионалното равнище, и има право да отнеме правоспособността на всеки, който не се развива или е допуснал грешки в работата си.

По този начин, когато извършва своята дейност, експертът - независимо дали е щатен или нещатен - го прави от името и като служител на тази независима институция.

Заплащането се извършва от самостоятелния бюджет на института и по негов регламент и критерии, които отчитат сложността на извършената дейност и квалификацията на специалиста.

Така механизмите за корупция и непрофесионално отношение са сведени до минимум. Воденето на съдебните процеси се ускорява и поевтинява. А от там - расте и доверието в съдебната система!

В този контекст, истинска история. Съдебен лекар дава пред съда заключение, че здравословното състояние на задържан за тежко престъпление позволява той да остане в ареста. На следващия ден обаче въпросният задържан среща съдебния лекар на улицата, потупва го по рамото и го "поздравява" с думите "Не беше прав, докторе!"

Всъщност, според "статистиката", България вече е единствената държава в Европа (а не само в Европейския съюз), която не разполага със самостоятелна специализирана структура за съдебни експертизи, която е равноотдалечена от съда и органите на досъдебното производство.

Този модел бе внедрен в Русия. В съседна Македония, за която членството в ЕС е все още мечта, има Институт по съдебна медицина, ръководен от техен уважаван професор, а всичките негови асистенти са минали на обучение в Колумбийския университет в САЩ. Такива институти има в Гърция, в Сърбия, в Хърватска…

Други две наши съседки са на светлинни: в Румъния работят три такива института, а в Турция - пет. Съвсем скоро ще дишаме прахоляка и на Косово,  където изграждането на тамошната "криминология" е пред приключване.

Както е тръгнало, след година-две ще се сбъдне и най-мрачната "шегичка" на патоанатомите, според която на света ще останат само две държави, в които няма институт по съдебна медицина - България и ИДИЛ!

 Към моргата клинични пътеки няма!

Втората световна война е започнала на 1 септември 1939 г. и е приключила на 9 май 1945 година. Общо - една петилетка и девет месеца. Между двете публикации (виж челната снимка) на колегата Петър Бучков - от октомври 2011 г. до юни 2017 г. - се е "проснал" почти същия период от време. В първия случай резултатът е... чисто нов свят. Във втория случай - нищо и половина. И докога така?

Това е основният проблем за състоянието и условията на работа на съдебните ни медици. По закон те се водят на работа в звена към големите болници, които пък са търговски дружества и търсят печалба, която основно идва по клиничните пътеки от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). И затова няма инвестиции за съдебната медицина, експерти си работят с допотопните железарски инструменти и личните компютри.

Най-тъжното е, че в тази професия по света отиват най-добрите лекари, а у нас местата започват да се запълват със специалисти от кол и въже. Много напомня на дереджето с набирането на учители за средното ни образование.

За техниката, организацията и квалификацията на съдебните лекари, за което се осведомяваме от множеството чуждестранни криминални сериали, въобще не ми се говори. Дано ги гледат управляващите - най-вече от Министерството на правосъдието, МВР, Министерството на здравеопазването, ВСС и най вече - от Министерството на финансите. Да не дава бог да прогледнат за проблема, когато някой от тях пострада и се окаже, че не е възможно категорично да се докаже дали е жертва или извършител на престъплението.

 

Ще ги стигнем ли португалците?

Пътят за разрешаване на проблема на съдебната ни медицина може да се проследи в опита на други европейските държави.

Португалия например е прекрасен обект за сравнение с родината ни по ред причини. Почти близнаци сме по територия: България - 111 000 кв. км, а Португалия -110 000 кв. километра. Допреди пет-шест петилетки, по население също бяхме… почти рамо до рамо: ние - 7-8 милиона, те - 8-9 милиона.  

Предлагаме ви погледа на д-р Росен Хаджиев, който близо година е специализирал съдебна медицина в Лисабон и Портимао.

 

В Португалия съдебната медицина е в ресора на Министерството на правосъдието. Има Национален институт по съдебна медицина, който е разделен на три секции - Север, Център и Юг, със седалища, съответно - в Порто, Коимбра и Лисабон.

В тези секции е застъпена съдебната патология, клиничната съдебна медицина и съдебната психиатрия. Към всяка секция има субординирани по около десетина съдебномедицински  отделения в градовете, локализирани в съответните болници.

Финансирането на тези звена се осигурява от бюджета на Министерството на правосъдието. Всички допълнителни изследвания - като ДНК, хистология, токсикологичен анализ и прочее - се извършват в съответните центрове в трите града. Ежедневно материалите се изпращат със специален куриер. Всяко отделение има шеф, който е със специалност "Съдебна медицина".

В зависимост от натовареността им, към тези отделения могат да работят различен брой експерти. Те може да не са специалисти по съдебна медицина, но задължително трябва да са преминали специализиран курс на обучение, за да могат да практикуват експертна дейност. Иначе специализацията е както при нас - четири години, и се осъществява в съответните висши учебни заведения. Който желае, след това може да продължи и да прави докторантура.

През последните години значително се е повишил интересът на студентите към тази дисциплина. Докато бях в института в Лисабон, в неговата изключително богата библиотека непрестанно идваха студенти, защото… преподавателите им ги мотивирали да реферират различни теми в областта на съдебната медицина.

Дейността се ръководи от Съвет по съдебна медицина. В съвета участват тримата професори от трите града и четвърти, който е президент и е от Коимбра.

Всеки кандидат за експерт по съдебна медицина събира необходим набор от документи, които се представят на този съвет до средата на месец май.  В края на септември резултатите се обявяват в техния държавен вестник. Одобрените кандидати сключват тригодишни договори с този съвет, защото никой не може да практикува експертна дейност без такъв контракт.

Имат много строг контрол върху експертната дейност. Самите експертизи се изготвят по програма, определена от Министерство на правосъдието. Всеки един документ, необходим за изготвяне на експертизата, се изисква само и единствено чрез органа, назначил експертизата.

По отношение на заплащането има утвърдени цени за различните видове експертизи - аутопсии, телесни повреди и сексуални престъпления, трудови злополуки. Шефовете на отделенията са на фиксирана работна заплата, докато експертите към съответните кабинети формират доходите си от експертната дейност. Заплащането им е много добро.

Материално-техническата база е перфектна, с амбиция да се ползват от най-съвременните технологии. Работата на експертите е улеснена, а критерий за равнището на хигиената са т.нар. чисти или бели помещения. Уместно е да се посочи, че отделят голямо внимание на т.нар. продължаващо обучение.

Ежегодно се организират форуми по различни теми, на които експертите са изключително активни и демонстрират разнообразна и богата научна продукция. В Португалия традиционно се провеждат международни симпозиуми в областта на съдебната медицина.

За сравнение ще посоча, че ХХІ конгрес на Международната академия по съдебна медицина беше проведен в Лисабон през 2009 г., а ХХІІ конгрес също беше организиран в Португалия - на остров Мадейра. Президентът на тази академия също е португалец.

 

________________

* В основата си, този текст е публикуван през октомври 2011 г. - в бр.8 на несъществуващото вече списание "Правен свят".

Втората - преработена и допълнена версия - е публикувана в бр. 6 на (също обозе почившо) сп. "Правен преглед", появил се на пазара през месец юни 2017 година.

Уводните думи - онези, с наклонения "почерк" - са си писани от автора тия дни. И по-точно - след поредния протест на съдебните медици, минал под формата на конференция в Пловдив и приключил по познатия до болка начин - никак! Тоест - никакво внимание от страна на законодателната и изпълнителната власт, тотално пренебрежение по линия на адвокатското съсловие и съпричастност от страна на Висшия съдебен съвет,  клоняща към абсолютната нула.

Единственият висш ръководител, уважил професионалните стремления на патоанатомите, се оказа главният прокурор Сотир Цацаров. Но... какво от това, след като от векове е известно, че една птичка пролет не прави?

Важно уточнение: 50% от заглавието е на "Общество и власт". Незначителната редакторска намеса - също!

 

Коментари

нагоре