Общество и власт

Вещите лица - кривото огледало на Темида? *

Вещите лица - кривото огледало на Темида? *

Ако има човешка дейност, в която незнанието е абсолютно недопустимо, това е правораздаването. А хората, които нямат право на грешен ход, са вещите лица. Причината за тази окончателна диагноза звучи познато: от качеството на работата им зависят не само полицаите, следователите и прокурорите, но и съдиите. А техните грешки могат да освободят закоравял убиец, да пратят в затвора невинен човек или пък да осигурят на мафията достъп до най-съкровените тайни на държавата.

 

Експертизата често е последното убежище на истината - тогава, когато останалите факти не могат да наклонят везните в нито една посока. Така например, по делото за катастрофата в р. Лим, решаваща роля имаха именно експертите, които трябваше да кажат каква е причината за този тежък инцидент, при който загинаха 12 деца.

Затова

ролята на вещите лица е ключова, особено когато става дума за тежки престъпления

или за спорове от голям материален интерес. Оттук следва, че е логично да се види дали методът на подбор на експертите, начинът на възлагането на задачите и доверието в представените от тях изводи са най-подходящите за случая. Особено на фона на многобройните упреци и съмнения в непрофесионализъм, които засипват прокурорското и съдийското съсловие.

От гледна точка на технологията и реда за подбор на експертите ключова е Глава 18 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Най-общо тя постановява, че когато са необходими специални знания или умения, с каквито органите на съдебната власт не разполагат, за да изяснят обстоятелствата по делото, се назначава експертиза.

Поради това, че житейските факти, които имат отношение към делото, са най-различни, списъкът с въпросните експерти е нужно да е максимално широк - да има медици, инженери, психолози, геодезисти, биолози, графолози, оценители на имоти, скъпоценности, картини и т. н. Според чл.200б от ЗСВ за всеки съдебен район на административен и окръжен съд, както и Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС), Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Националната следствена служба (НСлС) се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица. Но този списък е само примерен. При необходимост може да се назначат и лица, които не са в списъка, както и такива, които са в списъка на други съдебни райони или съдилища.

И тук се натъкваме на първия проблем. Списъкът на експертите е публичен и се публикува в "Държавен вестник" по искане на министъра на правосъдието, но се поставят на видно място в сградата на съответния съдебен орган и се публикуват в интернет.

За лицата в този списък са оповестени всевъзможни данни - трите имена, домашен адрес, телефон за връзка и данни за образование, специалност, месторабота, заемана длъжност и допълнителна квалификация, продължителност на трудовия стаж, та дори и на стажа им като вещи лица.Тоест - тези експерти са осветени отвсякъде, още преди да бъдат привлечени към което и да е дело.

В това не би имало нищо лошо, ако не ставаше дума за България. Колкото и да е неприятно да го признаем,

на нашата Темида отдавна ѝ се носи славата на лека жена.

Делата често не се печелят, а се купуват, което пък води до логичен извод: след като не е особен проблем да се купи всеки от важните фактори в делото - съдия, прокурор, следовател, адвокат - какъв проблем е да се внуши на съответния орган кой експерт от списъка да бъде привлечен срещу "декориране" на професионализма му в евро или в долари?

Така нещата стават много по-законообразни, защото решението или присъдата придобиват солидна документална подплата във вид на надлежно съставена и подписана експертиза. И е почти невъзможно да се докаже, че съответният специалист е изкривил професионалната си съвест и "леко" е модифицирал аргументите така, че да внуши определен извод.

Вторият проблем е, че при вещите лица с една и съща квалификация, въпросът за случайното разпределение на делата, за които е назначена експертиза, засега е неизпълнимо. Първо - поради разликите в знанията и опита, които мотивират да се избере точно вещото лице Хикс, а не Игрек, Зет и т. н. И на второ място, което обаче е по-важното - поради възможните и често срещани неформалните отношения със съответния следовател, прокурор или съдия.

Няма законов, а и психологически начин тези отношения, формирани в резултат на съвместната работа, да бъдат елиминирани. Няма и как да се противодейства на особените симпатии или доверие към определени специалисти от страна на органа, които води делото на съответния етап. На всичкото отгоре, дори когато вещото лице е добросъвестно, то е ограничено от конкретната задача, която му е поставена.

В чл. 145, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) се казва: "В акта, с който се назначава експертизата, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице..."

Нещо повече, ако експертът не спази поставеното му задание, това е основание неговото заключение да не бъде прието, защото - съгласно чл. 154, ал. 1 от НПК, "експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство".

Така че, макар понякога дадените от вещите лица заключения да са в състояние да обърнат делото, те са само помощно средство. На практика това е нещо като

резервното колело - добре е да го има, но използването му не е задължително.

Третият възможен проблем е, че експертната дейност в правосъдието не е като отмерване на колбас или сирене - трудно е (ако не и невъзможно) да се направят категорични и неоспорими изводи. И то, ако оставим извън скоби неизвестните в самото поставяне на задачата.

Така например, няма как да се даде точна оценка на даден предмет, независимо дали е скъп накит, старинна фигура или монета, преди да бъде намерен или поне видян. Не са редки и случаите, когато се налага да се правят експертни оценки по описание на потърпевшите. А това изобщо не е маловажно, защото води до квалификацията на дадено престъпление в по-лека или по-тежка категория. Оттук влияе и върху евентуалните мерки за неотклонение, върху тежестта на присъдата или на обезщетението и т. н.

Тази приблизителност обаче може да има изключително сериозни последствия.

Един от много физиономичните примери в нашето правораздаване тук е т. нар. танкова касета, която доведе до оставката на Петър Младенов през 1990 г. и избора на Жельо Желев за президент малко по-късно. Всеизвестната реплика най-добре е танковете да дойдат, произнесена на 14 декември 1989 г. пред парламента, се наложи да бъде чута и анализирана от 13 специалисти в областта на звукозаписната дейност, които трябваше да се произнесат пред съда по казуса дали има, или не монтаж. И въпреки това вероятността за манипулация не бе изключена напълно.

Има още един, четвърти проблем, който не е за пренебрегване. Както и може да се допусне, той е свързан с паричното изражение на тази дейност. Трудът на вещите лица няма как да се измери точно, защото всеки случай е индивидуален, независимо че е публикувана Тарифа на Висшия съдебен съвет (ВСС) за това (ДВ, бр.51 от 2004 година).

Макар за определени лица, включени в списъка на експертите, това и да е добър начин за припечелване, в общия случай разходното перо Експертизи е най-голямата дупка в бюджета на ВСС. Показателен е случаят с неуредените сметки между висшия кадровик на съдебната власт и Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР за повече от 1 млн. лв., който се точи от доста време. Много от вещите лица чакат с месеци и с години, за да си получат честно изкараните хонорари.

Целият проблем е, че когато съществува съмнение за извънпрофесионални мотиви при изготвянето на заключението от вещото лице, не е лесно то да бъде отстранено, защото е трудно да се докаже, че някой е повлиял върху експертното мнение под една или друга форма, освен ако не става дума за съвсем грубо и открито погазване на правилата.

Донякъде нещата може и да се коригират от текста на чл.153 от НПК, който гласи: Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Но това е изключение, което изобщо не е лесно да се използва в практиката.

Усилието на експертите често може да се превърне в малкото камъче от поговорката за колата. Затова е добре да се има предвид, че истината, каквато и да е тя в техните заключения, е подложена на двоен риск. От една страна, тя отразява несъвършенството на цялостната ни съдебната власт. Но, от друга страна, съвсем не е застрахована от дефекта и на кривото огледало, в което нещата може да останат такива, каквито не са. Особено когато има кой да си плати за подобна редакция на картинката.

 

–––––––––––––––––

* Текстът е публикуван на 2 октомври 2006 г. в "Параграф 22", издание на в. "Банкеръ" за законност и власт.

 

––––––––––––––

Коментари

нагоре