Общество и власт

Адвокати укриват пари на длъжници*

Как се спасява голям длъжник? Отговорът не е еднозначен - зависи от длъжника. Напоследък, покрай многопластовото разцепление на обществото, започнаха да се набиват на очи практики, на които до неотдавна малцина обръщаха внимание. Запитвали ли сте се например как хора, дължащи по няколкостотин хиляди или милиони на банки, хем не успяват да си обслужват дълговете, хем не си нарушават личния комфорт? Колкото и нестандартно да ви звучи - причината е в адвокатите.

"Има колеги - адвокати, които наистина предоставят сметките си на нередовни длъжници, за да скрият те авоарите си от съдия-изпълнители - заяви пред в. "БАНКЕРЪ" уважаван адвокат с богата и дългогодишна практика в съдебните процеси между кредитори и длъжници. - Разбира се, това не са масови случаи, но ги има", доуточни още той.

Продължава...

Големият ви проблем е, че МВР крие данните си от прокуратурата!

Главният съветник в Министерството на правосъдието в Бавария д-р Хелмут Палдер* пред "Параграф 22", седмично издание за законност и власт на в. "Банкеръ". Интервюто е публикувано на 2 октомври 2004 година.

 

- Доктор Палдер, през последните пет-шест години се забелязва нещо много любопитно: всички шефове на висши магистратури в България, на МВР и на службите в него непрекъснато ходят в столицата на Бавария - Мюнхен. Било - да сверяват часовниците си, било - да повишават своята квалификация. Защо, според вас, те не ходят в Берлин, в Хамбург или в Дюселдорф?

- Защо питате мен, тях питайте!

- Питали сме ги, но отказват да коментират...

Продължава...

Грехопадение по варненски:[br] Адвокат купува имот, откраднат от клиента му същия ден!

Ако тази история попадне в ръцете на Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе, със сигурност на бял свят ще се появи "нещо" средно между шедьоврите "Списъкът на Шиндлер" (7 награди Оскар през 1993 г.) и "От другата страна (4 награди Оскар през 2007 година). Тоест - пак шедьовър.

Казаното дотук може да звучи като банална хвалба на евтино булевардно изданийце, но си е самата истина. Защото в историята има от всичко по... много: любов и коварство, кураж под огъня и правителствени репресии, мафиотски и политически рекет.

На всичкото отгоре действието се развива най-малко в шест държави, пръснати на два континента.

А накрая, като за капак, главните герои в историята ни са британски дипломат, руска емигрантка, германски евреи и... една камара варненци, сред които най-обикновени хора, известни юристи и още по-известни мутри.

 

Статистическа сухоежбина

На 24 февруари 2012 г., във Варненския районен съд трябва да приключи едно много любопитно дело. Южноафриканската гражданка Нина Хил съди пет физически и три юридически лица заради наследствен имот, откраднат с фалшив нотариален акт.

Ответници по делото са физическите лица Диана Кирова и двете ѝ деца - Тодор и Николина, както и семейството Руси и Люба Русеви. И фирмите "Балкански имоти - Развитие" ЕАД, "Конами" ЕООД и "Мангле Пропъртис" ЕООД.

По документи процесният имот се води дворно място с площ от 6000 кв м. и се намира в една от най-атрактивните курортни зони в черноморската столица - местността "Свети Никола", която е буфер между гюрултията на Морската градина и райската тишина на лятната царска резиденция "Евксиноград".

На 6 март 2012 г. във Варненския окръжен съд трябва да започне друго, не по-малко интересно дело. Ищец (отново) е южноафриканката Нина Хил. Ответници (отново) са физическите лица Диана Кирова и двете ѝ деца - Тодор и Николина, както и семейството Руси и Люба Русеви. Плюс юридическите лица "Мосстрой - Варна" АД, "Туринвест - Варна" ООД и "Бриз Пропъртис" ЕООД.

Процесният имот е поземлен имот с обща площ 6434 кв м., намиращ се в местността "Свети Никола", който също е откраднат с фалшив нотариален акт. За разлика от другия казус, в този случай Нина Хил вече е спечелила първия съдебен рунд: на 1 юли 2011 г., с Решение № 2884, Десети състав на Варненския районен съд я признава за единствен законен собственик на въпросния поземлен имот. По жалба на ответниците обаче делото се озовава на втора инстанция, така че играта на сляпа ба... - простете, на сляпа Темида - продължава. И това не е случайно.

Първо: аферата е заплетена през 2002-2004 година. По онова време по Черноморието се строи толкова наедро, че един квадратен метър в подобен елитен район се е търгува безпроблемно за 600-700 евро, че и отгоре. И то без ДДС или някакви екстри от сорта на разрешително за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво и т. н.

Второ: макар и регистрирани в България, фирмите ответници са все със задгранични собственици - руснаци, ирландци, испанци. Доказателства, че собствениците и управителите им са знаели в какво блато са се накиснали, не съществуват и никой - поне засега - няма никакво намерение да ги търси. Те са привлечени като страни по двете дела само, защото в един момент са извадили едни милиони и са си купили... котка в чувал. И, за да си потърсят правата по-късно - по съдебен път или по някакъв друг начин - техните нотариални актове трябва да бъдат официално обезсилени с влязъл в сила съдебен акт.

И трето: самоличността на петте физически лица от български произход, конституирани като ответници по двете дела, никак не е за подценяване. Но за всичко това - след малко.

Quo vadis, mister Young?

Дъглас Янг е роден е роден на 11 юли 1882 г. в Англия. Доколкото е известно е дипломат от кариерата . Първата световна война, болшевишката революция и гражданската война изкарва в Русия. В средата на 20-те години на миналия век е назначен за консул в София. И до такава степен се влюбва в България, че на бърза ръка прави две решителни крачки.

През октомври 1929 г. се жени за рускинята Нина Старицка, която има син от първия си брак - Алексей Переслени (виж карето "Наследствен показалец"). А през 1931 г. става собственик на елитно имение във Варна - 12 декара в местността "Свети Никола", в което вдига три постройки: вила "София" - масивна, на два етажа, с обща застроена площ 150 кв м., междинна едноетажна вила - 80 квадрата, и вила тип бунгало - 50 квадрата. Или казано по друг начин - семейна резиденция, къща за гости и къщурка за помощния персонал.

Няколко години по-късно Дъглас Янг е назначен за английски консул в Малага, а през втората половина на 30-те се озовава на консулска длъжност в Швейцария, където започва неговият... бунтарски период.

Като начало, той осигурява британски паспорти най-малко на 30-40 еврейски семейства, успели да се избягат от нацистка Германия.

След смъртта на крал Джордж V и абдикацията на неговия син - крал Едуард VIII (1936 г.), в Англия избухва конституционна криза, която приключва с коронясването на Джордж VI и съставянето на правителство от консерватора Невил Чембърлейн.

В името на "омиротворяването" на Германия, в навечерието на Мюнхенското споразумение (1938 г.) Дъглас Янг е обвинен, че въртял бизнес с британски паспорти и е уволнен. А в знак на протест срещу навеждането пред Хитлер, той се отказва от британското си поданство, "грабва" жена си и доведения си син и заминава за Южна Африка.

Какво се случва с варненската резиденция на Дъглас Янг през тези бурни години не е известно, а и не е толкова интересно. По-важното е, че когато през 1950 г. имотът е конфискуван по Закона за отчуждаване на едрата покрита недвижима собственост (с Постановление на Министерския съвет № 2118 от 14 юли 1950 г.), вила "София" е избрана за почивна база на военоморското командване.

През 1971 г. имотът и вилите са предадени за ползване от Министерството на народното здраве и стават база на Научноизследователския институт по курортология и физиотерапия, филиал Варна.

На 13 април 1967 г. Дъглас Янг напуска този свят, а 12 г. по-късно - през 1988-а, си отива и съпругата му Нина Янг.

През 1992 г. единственият жив роднина на наследника Алексис Переслени в България - Иван Велчев (двамата са втори братовчеди по майчина линия) се свързва с него и го уведомява, че съществува реална възможност да си реституира имота. За целта Алексис Переслени изпраща на братовчед си пълномощно и на 30 април 1993 г. "операцията" приключва успешно. Без нито една спънка както от страна на Министерството на здравеопазването, така и по линия на община Варна.

През следващите четири години "на фронта" не се случва нищо особено. Иван Велчев редовно наобикаля имота - заради наемателите. В средната вила, още от одържавяването на имота през 1950 г., живее Васил Василев Атанасов: по социалистическо - срещу грижа за петте декара около къщата, а след реституцията - срещу месечен наем в долари. След реституцията на имота там се нанасят още две "домакинства" - Анна Петрова и Василка Цветанова.

Освен тях, Велчев пуска и една строителна фирма, която по договор ползва около декар от имота.

През 1995 г. в България пристига зетят на Алексис Переслени - Гевин Хил, който извършва странна рокада. От една страна той упълномощава - по заръка на тъста си - варненската адвокатка Люба Шанкова да се грижи за имота, да прибира наемите и да плаща данъците и сметките. А от друга "възлага" на Иван Велчев контролни функции, които той най-често упражнява по телефона.

На тръгване, Гевин Хил пуска в най-малката вила (т. нар. бунгало) още едни обитатели - Деспа Станева, съпругът й, дъщеря им и майката на Деспа. "Сделката" е по-скоро бартерна: вместо да плащат наем, те ще ремонтират къщата и се грижат за овощната градина и лозето.

Уговорката, с която Гевин Хил, Люба Шанкова и Иван Велчев се разделят е, че ако до 1997 г. Велчев не успее да продаде имота, грижата за стопанисването му става задължение на адвокатката.

През 1996 г. Алексис Переслени умира.

Година по-късно голямата вила - "София - пламва, и за броени минути от нея остават само тухлените стени, циментовите колони и трегерите.

А в края на 1997-а, след като въпросът с продажбата на имота остава нерешен, Иван Велчев наистина се оттегля от "играта" и оставя всичко в ръцете на адвокат Шанкова. Без изобщо да предполага, че адвокаат Шанкова изрично е посочена в завещанието на Алексис Переслени като довереното лице, което ще бди над българското бижу на пастрока му.

Нагон, по-голям от закона

По един или по друг начин, всичко описано дотук фигурира в материалите по гражданско дело № 723/2008 по описа на Варненския районен съд (ВРС). За да не стане някакво объркване - ще уточним: това е делото, което наследничката на Алексис Переслени - Нина Хил, печели на първа инстанция миналото лято и което, по жалба на ответниците на 6 март ще "продължи" във Варненския окръжен съд.

Всъщност, май стигнахме до поредния процесуален абсурд: един откраднат имот, една искова молба, една група виновници (т.е. ответници), а накрая... две съвършено различни дела.

Оттук нататък - скачаме директно в дълбокото. Пак с помощта на писмените доказателства и свидетелските показания, въз основа на които Нина Хил би трябвало да спечели и второто дело.

До лятото на 2002 г. адвокат Люба Шанкова добросъвестно изпълнява задълженията си не само към южноафриканските си довереници, но и към наемателите.

Едва ли някога ще научим какво чак толкоз се случва в началото на есента, но на 18 октомври 2002 г. имението на Дъглас Янг изведнъж се оказва не с един, а с двама чисто нови собственици. При това - в умопомрачителна последователност.

Първият "собственик" се казва Росен Тодоров Киров. По онова време той е един от най-силните (и силови) играчи на варненския пазар на недвижими имоти. Основанието, с което той слага ръка на 12-те декара е любимо оръжие на имотната мафия: придобиване: чрез обстоятелствена проверка. Или казано по друг начин - трима свидетели под клетва... лъжат, че от 10 години той стопанисва добросъвестно имота, за който никой няма никакви документи за собственост.

Вторият собственик се казва Руси Павлов Русев. По статут той е съпруг на адвокат Люба Шанкова, а грехът му е съвсем... човешки.

На 18 октомври 2002 г., буквално няколко минути, след като Росен Киров става "собственик" по давност на елитния парцел, Руси Русев купува от него "само"... 6 декара срещу скромните 130 936, 80 лева.

Двата нотариални акта, с които "Преса" разполага, са издадени от варненския нотариус Диана Бейрелян. Освен това, през нея минават и останалите няколко сделки, чрез които разполвеното имение на Дъглас Янг окончателно минава в ръцете на трети добросъвестни купувачи срещу скромната сума от около 4 млн. евро. На "парче", разбира се.

За да се стигне до чистата печалба обаче през лятото на 2004 г. Росен Киров предприема още няколко "логични" хода.

Най-напред той изпраща две-три коли с биячи, които да "помолят" Деспа Станева и семейството ѝ да се изнесат от бунгалото, което обитават от средата на 90-те години.

След това, когато става ясно, че Деспа Станева, вместо да си глътне езика от страх, е подала жалба в Районна прокуратура - Варна, Киров предприема друг подход. Негови емисари принуждават жената да се подпише на празен лист, който по-късно се озовава в районната прокуратура под формата на молба за оттегляне на жалбата. А след това "отбор юнаци" изнасят - в буквалния смисъл на думата - Деспа и семейството ѝ зад оградата на имението, за да не пострадат от... събарянето на бунгалото с багер.

Черния Роди - кой не е слушал за него, кой не е плакал (охкал, пъшкал, стенал) от него... Във Варна и "Златни пясъци" е същата звезда, каквато е Митьо Очите в Бургас и "Слънчев бряг": рекет, дрога, проституция, отвличания, поръчкови убийства... Малко предварителен арест, малко затворническа килия, но нищо кой знае колко съществено. За бизнеса му де, иначе за мирните граждани си е било кошмарна работа!

Сякаш с този "жест" Киров и компания сякаш дърпат дявола за опашката. През лятото на 2005 г., при пиянска среднощна разходка с лодка, той загива досущ като зъл герой в евтин сингапурски екшън: стоманеното въже на един от таляните под "Траката" го обезглавява в буквалния смисъл на думата.

Две години по-късно, бдителни и добросъвестни варненци виждат как някакви хора се канят да разкопаят част от имението на Дъглас Янг с цел строителство на хотел. Те успяват да издирят наследниците на покойния британски консул в Южна Африка, уведомяват ги за предстоящия зулум и в резултат на това през есента на 2007 г. във Варненския районен съд е депозирана искова молба срещу наследниците на Росен Киров, срещу Руси Русев и съпругата му - адвокат Люба Шанкова Русева, както и срещу всички фирми, купили или продали част от имота на консула Янг.

Както се вижда и с "невъоръжено око", през 2003 г. всичко в имението на Дъглас Янг си е било наред - и трите постройки (въпреки изпепеляването на Вила "София"), и овошките, и останала (окончателно подивяла) растителност. След кражбата и препродажбите на имота обаче започват да се случват странни (за полицията и прокуратурата) неща: първо - имението обезлюдява, второ - постройката в зеленото кръгче се изпарява от лицето на земята, трето - яко дим изчезва и близо една трета от растителността върху 12-те декара.

През 2009 г., по никому неизвестни причини, делото е "раздвоено", въпреки че става дума за две половинки на един парцел, откраднати от едни и същи ответници. Поне засега обаче въображението, колкото и разюздано да е то, няма нужда да се възбужда на тема "корупция". Не за друго, а защото купуването на подобни дела е много по-скъпо от връщането на парите и покриването за известно време в някой екзотичен курорт. Нищо, че е по-безболезнено някак си...

 

НАСЛЕДСТВЕН ПОКАЗАЛЕЦ
  • Дъглас Янг е роден на 11 юли 1882 г. в Англия. Консул в София от средата на 20-те до началото на 30-те години на миналия век. На 18 октомври 1929 г. сключва брак с Нина Сергеева Старицка в църквата "Свети Николай" в София. Умира на 13 април 1967 г. в Сомърсет Уест, Република Южна Африка.
  • Нина Янг (по баща Гриневич, по първи съпруг Переселени, по втори съпруг Старицка) е родена на 9 октомври 1899 г. в гр. Полтава, Русия (дн. Украйна). На 18-годишна възраст Нина Гриневич се омъжва за Михаил Переслени и на 18 декември 1917 г. им се ражда син - Алексий Переслени. Вторият брак на Нина - с гражданина Старицки - няма никакво отношение към историята, затова само го маркираме като факт. През 1926 г. Нина Старицка се установява в София и три години по-късно сключва брак с Дъглас Янг. Тя издъхва на 1 май 1988 г. в Сомърсет Уест, Република Южна Африка.
  • Алексис (Алексий) Переслени е роден на 18 декември 1917 г. в гр. Полтава. На 10 декември 1948 г. той сключва брак с Мюриъл Меган Братфийлд в гр. Спрингс, провинция Трансваал, Република Южна Африка. През ноември 1977 г. придобива южноафриканско гражданство по натурализация. Умира на 15 януари 1996 г. в Сомърсет Уест, Южна Африка.
  • Нина Хил (по баща Переслени) е родена на 24 ноември 1958 г. в Луаншия, Северна родезия (дн. Замбия) с баща Алексис переслени и майка Мюриъл Мегън Брадфийлд. Прибодива южноафриканско гражданство понатурализация на 11 септември 1980 година. На 19 май 1984 г. сключва граждански брак с Гевин Дъглас Хил, роден на 14 февруари 1955 година.
  • Иван Велчев - чичо на Нина Хил и втори братовчед на баща й Алексий Переслени. Неговата майка и бабата на Нина - Нина Янг, са първи братовчедки. По родствена линия, през 1992 г. Велчев реституира 12-те декара и трите вили в местността "Свети Никола" и до 1997 г. се грижи всички задължения на южноафриканските му роднини към българската държава да бъдат изплащани в срок. 
 
___________________
 
* Текстът е публикуван на 20 февруари 2012 г. в несъществуващия вече в. "Преса".
 
Бел. авт.: Според справките в сайтовете на Варненския районен съд и Варненския окръжен съд, направени вчера, и двете граждански дела за имота на Дъглас Янг не са приключили нито на първа, нито на втора инстанция. В противен случай две от фирмите, които са се набутали в престъпната схема, със сигурност нямаше да имат спорове с НАП на тема "Платихте ли си такса "Битови отпадъци" или не сте, след като по декларации сте собственици на незастроени парцели в гр. Варна, местност "Свети Никола" и т.н.?" И то през 2015 година?
 
Продължава...
Абонамент чрез RSS