Общество и власт

Адвокати укриват пари на длъжници*

Как се спасява голям длъжник? Отговорът не е еднозначен - зависи от длъжника. Напоследък, покрай многопластовото разцепление на обществото, започнаха да се набиват на очи практики, на които до неотдавна малцина обръщаха внимание. Запитвали ли сте се например как хора, дължащи по няколкостотин хиляди или милиони на банки, хем не успяват да си обслужват дълговете, хем не си нарушават личния комфорт? Колкото и нестандартно да ви звучи - причината е в адвокатите.

"Има колеги - адвокати, които наистина предоставят сметките си на нередовни длъжници, за да скрият те авоарите си от съдия-изпълнители - заяви пред в. "БАНКЕРЪ" уважаван адвокат с богата и дългогодишна практика в съдебните процеси между кредитори и длъжници. - Разбира се, това не са масови случаи, но ги има", доуточни още той.

Продължава...

АПЕЛ КЪМ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми  дами  и господа,

Обръщаме се към Вас,  като част от нашето гражданско общество, с апел за подкрепа да се инициира обществена и институционална проверка от отговорните институции, със законодателна инициатива и контрол за съблюдаването на върховенството на закона и точното му прилагане по отношение на  Глава 37 от ГПК "Заповедно производство".

С този апел сигнализираме и алармираме българския Суверен, върховните институции със законодателна власт, отговорни  за  законността и правовия ред и за осигуряване достъпа до правосъдие, за прокарването и налагането на девиантна съдебна практика от Съда в Заповедното производство, която е в нарушение на реда и предвидените правила в ГПК "Заповедното производство". Извършващите се нарушения са  не от когото и да е, а от Съда, институцията отговорна за правораздването и правоприлагането  на закона в нашето общество!

Като пример ще посочим СРС! Алармираме, че най-големият  първоинстанционен съд в страната, не спазва процесуалните правила в заповедното производство! Системно ги нарушава като на първо място не издава  имплицитни съдебни актове, заложени при провеждането  на това производство от законодателя и на следващо място не връчва съдебни книжа по ред и начин, предвиден в закона.  

Опорочава се една съдебна процедура до степен тя да бъде напълно нищожна поради липсата на мотивирани съдебни актове. Резултатът е драстично нарушаване на гражданските права в България, именно от поведението на  съда,  а в последствие на така наречения институт на Частен Съдебен Изпълнител, които провеждат принудително изпълнение в последствие. (Хронологична справка - Заповедното производство е въведено с изменение на Граждански процесуален кодекс (ГПК), в сила от 01.03.2008 г.; Закон за частните съдебни изпълнители, в сила от 01.09.2005 година).  

Намираме се в ситуация, в която има две паралелни действителни безпорни положения, от една страна имаме разписана законово процедура по Заповедното производство, а от друга наложена  и прокарана съдебна практика на районни съдилища, различаваща  се и драстично отдалечаваща се  от това, което е вписано в закона!

От 2008 г.  към настоящия момент СРС, както и други районни съдилища, са наложили модел на провеждане на заповедно производство, отклоняващ се от това, предвидено в ГПК и по-точно за Незабавното изпълнение. В резултат на това правото на гражданина, влязъл в ролята на Длъжник, е сведено до гражданска нула - отнето и възпрепятствано е правото му на защита, нарушени са основните принципи  за разглеждане и решаване на делата в разумен срок!

На практика делата по заповедното производство стоят неприключили  поради неиздаването на надлежен съдебен акт, както и поради нарушаване реда на връчване на съдебни книжа. Нарушен е основополагащ принцип в гражданското съдопроизводство - служебното начало. Съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делата и да следи за допустимостта  и надлежното извършване на процесуалните дейстивя от страните. Съдът е този, който връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а не други институции, освен ако не им бъде изрично разпоредено за това (чл. 42, ал. 2  ГПК).

"Заповедно производство", визира способите и документите, чрез които се доказва  не просто едно вземане, а едно безспорно такова. Строго формално съдебно производство, при което  отклоненията и пропуските водят до нищожност на действието.

Започва със формуляр "Заявление за издаване на Заповед за изпълнение"  и  представен  надлежен документ, в обсега на чл.417 ГПК.

За да се стигне до Изпълнителен лист като  краен резултат, се преминава през съдебна процедура, която изисква наличието на ВАЛИДЕН ФОРМАЛЕН СЪДЕБЕН АКТ, в случая - РАЗПОРЕЖДАНЕ, който съпътства това производство стъпка по стъпка. В него се съдържат всички необходими и изискуеми реквизити за валиден съдебен акт, от дата, обстоятелства, мотиви до надлежен подпис на съдията.

В така наречено заповедно произвоство законът предвижда издаването на няколко съдебни акта, които отбелязват и документират, как се е достигнало до крайния резултат - издаден изпълнителен лист. Този акт липсва в делата по Заповедното производство в СРС, което може да се установи при проверка на хилядите дела, които стоят в тъмна стая. Изникват въпроси като:

- Защо СРС не счита за необходимо да издава Разпореждания в това производство и да ги връчва на лицата - длъжници?

- Какво възпрепятства съдебната институция СРС да връчва преписи от актове, които подлежат на обжалване, както е предвидено в чл.7, ал. 2 ГПК ?

Издаването от съда само на Заповед за изпълнение не може да замести съдебният акт на съда - Разпореждане!

Както вече подчертахме неколкократно първоинстанционния съд не счита за необходимо да издава този съдебен акт, който  обаче е неразделна част от тази процедура. Заповедта за изпълнение е формален образец, който се попълва и в него няма мотиви на съда, за да се разбере как се е стигнало до решението на съда да издаде същия този формален документ. А всеки съдебен акт трябва да бъде мотивиран и аргументиран и при отказ и при уважаването на заявлението.

Неиздаването на това първично разпореждане като съдебен акт в писмена форма с необходимите основания, мотиви, подписи на съдия и прочее по закон определени изисквания, е основание, да се счита нищожно всяко последващо действие по това производство.

С други думи, нищожен съдебен акт не следва да поражда права и задължения. Липсата на такъв  води до нарушаване на неотменими права на защита и нарушаване на основни принципи в гражданското производство като равенство на страните, състезателност, публичност и непосредственост.

Статистиката показва, че само някой съдилища, като Районен съд - Варна, Районен съд - Царево и Районен съд - Пловдив, следват строго формалната процедура по издаване на заповедното производство, но те са изключения от общото правило.

Най-голямото районно съдилище Софийски районен съд, при издаването на актовете си не намира за необходимо да спазва закона. Твърди за инкорпориране волята на съда в издадената Заповед за изпълнение  и/или Поканата за доброволно изпълнение, което не се обвързва с правилата  и разпоредбите на закона. Не се спазва и реда за връчването на съдебните книжа по надлежен начин, предвиден в закона, в частност разпорежданията на съда и заповедта за изпълнение на длъжника. Задължение, което е вменено по закон на съда.

На следващо място  в продължение на тези нарушения е как  се  уведомява длъжника  и какви документи следва да получи. Тези получени с Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, връчена чрез неговия призовкар не е достатъчна, за да започне законно изпълнително производство.

Имаме изначална порочна практика, при която ЧСИ не връчва надлежно документите, както изисква закона, а тя е възприета като даденост.  

Съгласно чл. 419 ГПК Разпореждането, с което уважава молбата за незабавно изпълнение подлежи на инстанционен контрол с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на  Заповедта за изпълнение. От което може да се направи извода, че Разпореждането и  Заповедта за изпълнение трябва да бъдат връчени в един и същи момент. Безспорно и двата документа са издадени от съда, следователно трябва да бъдат връчени по надлежен ред от съда, както предвижда  чл. 7 ал. 2  ГПК. Евентуално  това може да стане от ЧСИ,  само и единствено, ако има такова разпореждане от съда, т.е надлежен съдебен акт и само при условие, на искане на страната, която трябва да си поеме  разходите за това , а не да бъдат надписвани за длъжника.  

С Наредба  № 6 са посочени образците  за заповед за изпълнение и други книжа във връзка с това производство, който не подлежат на редакция и изтриване на части  от тях.  

Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по гражданския процесуален кодекс, чл.2 т.9 предвижда съответна форма на съобщение на съда за връчване на препис от определение, разпореждане  - Приложение № 9., съобщение  за връчване на Заповед за изпълнение и на препис от Разпореждането, въз основа на което е издадена  - Приложение № 20.

От тези нормативни актове се вижда, че законодателят е предвидил и форма и ред на връчване на съдебни документи. Разпореждането и Заповедта за изпълнение е предвидено да бъдат връчени чрез СЪОБЩЕНИЕ, изпратено от съда.  Така че, дали трябва съдът да издава Разпореждане не стои под каквото и да е съмнение, но към настоящият момент СРС не издава такива актове в заповедното производство!

Това е един строго формален процес с предвидени по форма  и реквизити документи  и ред.

И още един важен въпрос, доколко Заповедното производство, във вида който съществува, не противоречи на регламента за безспорни вземания 805/2004/ЕО и СЕ.

Предвид разпоредбата, че Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В този смисъл отново могат да бъдат дирени основания за нищожност. Заповедното производство в България е въведено във връзка със задълженията на страната ни по Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

На следващо място е институцията Частните съдебни изпълнители и техните действия.

Моделът и структурата, чрез които се осъществява принудителното съдебно изпълнение концентрира процесите на това изпълнение чрез възлагане на основните правомощия на определени частни лица /ЧСИ/, които да извършват изключително важна държавно-властническа функция в условията на липса на институционален контрол и символична отговорност.

Въпреки законовите регламенти, действията им често в противоречие или в пълно незачитане на правните изисквания за форма и съдържание, ред на връчване на съдебни книжа, описи и провеждане на публична продан и др. са лишени от обективност и нарушават грубо основни конституционноопределени принципи.

При така създадените условия, частните съдебни изпълнители са извън полезрението на упражняван надлежен институционален контрол, а основанията, на които се извършват недопустими правни действия се превръщат в практика, създават се нищожни по своята същност документи.

Липсата на ефективни дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции в хода на изпълнителното производство, води до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ. Числото на длъжниците, а много често и на увредените кредитори /взискатели/ расте неимоверно. Загубата на доверие в ЧСИ и съдебната система е факт.

На практика Законът за частните съдебни изпълнители създава орган за пряко прилагане на закона, макар и извън съдебен. В тази връзка остават открити следните въпроси:

 

  • Как на определен ЧСИ е възложено определено изпълнително дело, предвид факта, че взискателят не може да получи и възложи самостоятелно издадения изпълнителен лист?
  • Защо приоритетно биват избирани определени ЧСИ като напълно игнорирани други и държавните такива, въпреки, че последните таксуват действията си по определено производство в полза на държавния бюджет?
  • С какви срокове и при какви финансови прагове е обвързана процедурата по публична продан, осъществявана от ЧСИ?
  • Каква е възможността за оспорване на наложените такси и разпределението на събраните средства от страна на длъжника?
  • Каква е функцията  и статута на ЧСИ, при положение, че в конкретен момент той/тя действа като районен съдия или първа инстанция?
  • На какъв контрол подлежат действията на ЧСИ извън предвидените по закон, производство пред Дисциплинарна комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители и Инспектората към Министерство на правосъдието, които органи най-често са съставени от самите ЧСИ в първия случай или се провеждат формално във втория?
  • Доколко съществуването на института "Частен съдебен изпълнител", овластен с правата на съдебен орган не противоречи на Конституцията на Р.България и Европейските регламенти, при изричната забрана съдопроизводствени действия да бъдат извършвани от частни лица.
  • Какъв би бил ефекта от задълбочено разглеждане на въпроса за нищожността на липсата на разпореждане и предвиждането на възможност за оспорване действията и таксите на ЧСИ?

 

В заключение,  считаме, че защитата на длъжника и спазването на правата на човека, като правото на справедлив процес, неприкосновеността на частната собственост, равенството на страните, независимост на съда и прочее, съгласно сега действащата нормативна уредба и създадената съдебна практика са погазени грубо.

Нещо повече, незачитането на Регламентите на ЕС и съответните стандарти, задължителни на страните членки, каквато е България, заобикалянето и/или нарушаването на националните закони от страна на органите на съдебната и извънсъдебната система /каквито са ЧСИ/, по провеждане на Заповедното производство, са показатели за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото на неограничен брой лица - граждани и е престъпно по своя характер.

Ето защо, апелираме да се предприема незабавна проверка относно  случващото се в Заповедното производство в СРС и други районни съдилища, настояваме за  точното прилагане на закона, за осигуряване на справедливо, ясно и безпристрастно съдебно производство и осигуряване на информация и право на защита на длъжника . За осигуряване на правов контрол и институционално наблюдение по отношение  Заповедното производство и ЧСИ.

Да бъдат разписани ясни и последователни процедури и дефиниция на понятия в това безспорно съдебно производство, както и ревизиране  правомощията на  ЧСИ в съответствие с Конституцията и останалото законодателство  и осъществявания контрол върху тях.  

 

С уважение,

Инициативен комитет, Асоциация за защита на длъжника

www.dlazhnika.org ; София; ул. Резбарска 25 / тел. 08 766 711 09

Продължава...

Трима депутати от ГЕРБ палят чергата на банкерите, лихварите и т. нар. ЧСИ-та?

Ако управляващото мнозинство наистина иска да направи нещо смислено за редовия данъкоплатец и бизнеса, още в първите три-четири работни дни след Великденските празници парламентът трябва да приеме проектозакона за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), внесен на 9 април от депутатите на ГЕРБ Георги Андонов, Мария Белова и Евгения Ангелова (виж проектозакона и мотивите към него).

Продължава...
Абонамент чрез RSS