Общество и власт

Заради дружбата между България и Германия, прокуратурата оцени свободата си на два тона семки!*

Заради дружбата между България и Германия, прокуратурата оцени свободата си на два тона семки!*

През май 2011 г. на "Кремер София" ЕООД - дъщерна фирма на една от най-големите германски компании в зърнения бизнес и транспорта "Петер Кремер холдинг Гмбх & Ко КГ", е връчен ревизионен акт. Според документа, с който разполагаме, "Кремер София" има да дава на държавата 7,526 млн. лв. главница и 4,152 млн. лв. лихви.

По принцип в това няма нищо странно: в условията на криза последният кредитор, с когото закъсалият бизнесмен се съобразява, е държавата. В частност обаче историята е съвсем друга.

"Кремер София" ЕООД изобщо не е закъсала фирма. Главницата е натрупана от ДДС, възстановен след износ на зърно, доставено от фирми фантоми. А след две-три посещения на високопоставен немски дипломат в НАП ревизионният акт е "смачкан" толкова здраво, че днес - една година по-късно - за съществуването му никой нищо не знае.

Особено "невежа" по този въпрос се оказва българската прокуратура.

Да, по закон НАП би трябвало да ѝ предостави ревизионния акт на "Кремер София", защото в него съществуват достатъчно данни за наличието на схеми за източване на ДДС (виж ТУК).

В същото време обаче подобно упражнение не вдигнало дори шепа прах- просто така, за заблуда на противника - защото от две години мястото на българското държавно обвинение в германския "зърнен" пъзел е предопределено: да разчиства непослушните от пътя на "Кремер София"...

 

Казусът

От април до декември 2009 г. "Фърст Корифи" АД трябва да достави 30 000 тона слънчоглед, рапица и царевица на "Кремер София" ЕООД. Условията са прости. "Кремер София" купува, а "Фърст Корифи" продава. За всяка отделна партида - в рамките на 2000 - 3000 тона, се сключва конкретен договор. Стоката се кара в складовата база на "Агро резерв" ООД в с. Крумово, Варненска област, където "Кремер София" държи складове под наем. 

Всяка доставка се приема след задължителен анализ на качеството. Проверките се правят на входа на базата от експерти на лицензирана фирма (в случая "Фиделитас" ООД), наета по договор от "Кремер София".  

През август 2009 г. "Фърст Корифи" също наема склад в базата на "Агро резерв". Причината е, че поради липса на достатъчно свободни складови вместимости, "Кремер София" отлага приемането на общо 5000 тона слънчоглед и рапица. И, вместо да се плащат нови транспорти разходи до друга база и обратно (все пак става дума най-малко за 250 камиона), въпросът е решен по линия на най-лекото съпротивление.

Първата сериозна "инфекция" става в средата на септември 2009 година. "Кремер София" отказва да приеме 1803,82 тона слънчоглед заради лошо качество. Той е доставен по договор №54 от 4 септември 2009 г. на цена 350 лв. за тон без ДДС. Контрактът е за 3000 тона, а платеният аванс е около 740 000 лева.  

Ето това са "пациентите" на Савина Влахова, представител на германския зърнен гигант "Кремер" в България. Имената на двама от тях - № 1 и № 3, съвсем нарочно са очертали, защото след приключването на тази история - с тотален отказ за образуване на наказателно дело и снемане на всички обвинения, животът им се развива в диаметрално противоположни посоки. Единият - Васил Магурев, отскача в бизнес небесата и... става главен герой на "антикметско" разследване на в. "БАНКЕРЪ". А другият - Емил Буров, продължава пътя си към абсолютното дъно, завличан и прецакван както от двулични партньори, така и от врагове, подвизаващи се като обикновени специализирани прокурори!

Без никакви възражения, хората на "Фърст Корифи" прибират рекламирания слънчоглед в собствения си склад и продължават да изпълняват другите договори с "Кремер София".

През следващите три-четири седмици обаче борсите полудяват. Цената на слънчогледа тръгва нагоре и стига 450 - 500 лева за тон. Управителят на "Кремер София" Савина Влахова се сеща за лошокачествените 1803,82 тона "семки" и тръгва да си ги иска обратно. Но на старата цена от 350 лв. на тон. Логиката ѝ е непоклатима: по този договор тя вече е платила 740 000 лв., така че слънчогледът си е неин.

Търговците от "Фърст Корифи" обаче не падат от небето и отказват да "върнат" слънчогледа. Аргументите им също не подлежат на обструкции: "Кремер София" не са одобрили качеството на слънчогледа и са го върнали. Тоест - слънчогледът си е на "Фърст Корифи" и фирмата може да прави с него каквото ѝ хрумне. Колкото до доставката на 3-те хиляди тона, вариантите са два: или условията по договор №54/04.09.2009 г. се актуализират с оглед новите борсови цени, или сделката се разваля и "Фърст Корифи" връща парите.

В последвалата двумесечна игра на нерви ситуацията се нажежава до степен на взаимна непоносимост. Окончателният разрив настъпва в средата на декември. Управителят на "Кремер София" Савина Влахова обвинява "Фърст Корифи", че са провалили доставка на 600 т слънчоглед, която тя най-надлежно е предплатила. Оправданията, че е валял силен сняг и че шофьорите са отказали да пътуват по неразчистените шосета, не хващат дикиш. И... на "другата страна" ѝ писва завинаги.

На 15 декември 2009 г. изпълнителният директор на "Фърст Корифи"  Йордан Петров изпраща на Савина Влахова два документа за разтрогване на "брака" по взаимно съгласие. Първият е Кредитно известие №465, с което обезсилва фактурите за плащанията на "Кремер София" ЕООД по договор №54. Вторият документ е нотариална покана, с която "Фърст Корифи" разваля въпросния договор, кани представител на "Кремер София" за окончателно уреждане на сметките и доказва, че ще им върне парите с банкова гаранция за 800 000 лева. 

Едновременно с това Йордан Петров уведомява съсобственика и управител на "Агро резерв" Васил Магурев, че договорът за 1803-те тона слънчоглед с "Кремер София" е развален. И го предупреждава, че без изричната санкция на "Фърст Корифи" стоката не трябва да напуска склада по никакъв повод.

А на 16 декември 2009 г. продава лошокачествения слънчоглед на софийската фирма "Мото медия ЕООД.

Отмъщението

Защо Савина Влахова тръгва да защитава интересите си чрез НК, а не чрез ГПК, е ясно. Ако заведе искова молба, никой няма да ѝ обърне внимание, докато не плати 4% държавна такса от стойността на иска. След това трябва да похарчи неопределено количество пари за адвокати, вещи лица, експертизи и командировъчни на свидетели. На втора и трета инстанция е същото, само дето държавната гаранция е разделена на две - по 2% за всяка от тях.

Трудно човек може да изчисли колко излиза подобен масраф, ако долната граница на декларираните финансови претенции е 1 млн. лв., а горната - 1,8 млн. лева. А така, чрез наказателна репресия, работата е "пей сърце". Първо - всичко се случва за сметка на държавата. И второ - когато след 4-5 години врагът "изведнъж" се окаже невинен, от бизнеса му отдавна ще са останали само мили спомени.

Досъдебното производство срещу враговете от "Фърст Корифи" е образувано на 4 март 2010 г. с постановление на Софийската градска прокуратура. Законният уж повод е, че от склад на "Агро резерв" ООД чрез използване на документ с невярно съдържание (кредитно известие № 465 от 15 декември 2009 г. по договор № 54 от 4 септември 2009 г.) длъжностни лица от "Фърст Корифи" са придобили 1803,82 т слънчоглед, оставени за съхранение от "Кремер София" ЕООД. Документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Със същото постановление СГП изпраща делото на Варненската окръжна прокуратура по компетентност. Като аргумент е посочена разпоредбата на чл.36, ал.1 от НПК (делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението). Това обаче е по-малкият проблем.

По-големият зулум е, че докато въпросното дело обикаля между районното, окръжното и апелативното обвинение във Варна (с цел отговор на въпросите "Извършено ли е въобще престъпление?" и "Коя прокуратура е компетентна да води разследването?"), през пролетта на 2010 г. по сигнал на Савина Влахова срещу "Фърст Корифи" е образувано още едно досъдебно производство - срещу същите длъжностни лица и за същото престъпление. Този път на мушката е Ботевградската районна прокуратура. А за един от основните принципи на правото - никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо - така и никой не се сеща. Този път НПК е спазен само по един показател - фирма "Фърст Корифи" АД е регистрирана в Ботевград.

Явно усетила накъде вървят нещата, Савина Влахова вади най-силния коз от ръкава си: пише молба до главния прокурор Борис Велчев. Документът е получен във Върховната касационна прокуратура на 2 август 2010 г., обозначен е с вх. № 10 532, а съдържанието му е умопомрачително:

"Г-н главен прокурор, моля да ни бъде насрочена среща, на която ще присъствам аз, долуподписаната Савина Влахова, като управител на "Кремер София" ЕООД и г-н Волфганг Вендел, съветник на г-н посланика на Република Германия в България, който вече е запознат със случая и изразява своята заинтересованост от решаването му.

На насрочената среща бихме искали да обсъдим следните въпроси с воденото досъдебно производство по пр. № 5612/2010 г. на РПВ (Районна прокуратура - гр. Варна - б.а.) и досъдебно производство №150/2010 по описа на ОД на МВР-Варна, първоначално образувано под №15 808/2009 на СГП по наша жалба:

  1. Делото да бъде взето на специален отчет пред ВКП.
  2. С ваше разрешение и на основание чл.195, ал.4 от НПК, с оглед по-пълното разследване на престъплението, досъдебното производство да се прехвърли за разглеждане в Софийската градска прокуратура.
  3. Тъй като делото е от изключителна фактическа и правна сложност и на основание чл.194, ал.1, т.4 от НПК, разследването да се извърши от следовател при НСС (тук г-жа Влахова има предвид Националната следствена служба, чиято абревиатура е НСлС. Зад трибуквието НСС винаги се е "крила" Националната служба за сигурност, която от 1 януари 2008 г. не съществува - б.а.).

Молбата ни е отправена във връзка с липсата на всякакви действия от страна на Прокуратурата и разследващите органи по преписката въпреки многократно отправяните от нас жалби..."

И това доживяхме. Някой да дава акъл на главния прокурор как да си върши работата и да ругае държавното обвинение, че отказвало немедлено да тикне в тюрмата враговете на "Кремер София" - до живот и в килии без прозорци.

Дали триъгълната среща между Савина Влахова, съветника на г-н посланика - Волфганг Вендел, и главния прокурор Борис Велчев се е състояла, не е толкова важно. Няма да обръщаме внимание и на различните номера, с които "варненско-софийското" дело срещу "Фърст Корифи" иззе документите, с които разполагаме. Защото всичко онова, което Савина Влахова иска да обсъди с главния прокурор, днес вече е факт. Оттук нататък само ще изброим фактите, защото те не подлежат на никакъв коментар. Или по-скоро - не подлежат на коментар без нецензурни епитети или словосъчетания:

  • На 8 октомври 2010 г. Ботевградската районна прокуратура прекратява досъдебното производство срещу "Фърст Корифи" поради липса на престъпление. Заключението гласи: спорът е търговски и не е работа на прокуратурата да се занимава с решаването му;
  • На 15 октомври 2010 г. Варненската районна прокуратура прекратява делото срещу "Фърст Корифи" поради липса на документи с невярно съдържание, липса дори на опит за измама и т.н. Плюс стандартното заключение, че спорът е търговски и участието на прокуратурата в решаването му е нелепо;
  • На 8 март 2011 г. - с нарочно постановление - главният прокурор Борис Велчев разпорежда на Софийската градска прокуратура да осъществи контрола, ръководството и надзора върху разследването по досъдебното производство. Което, както всеки може да се досети, вече е поверено на Националната следствена служба;
  • На 5 март 2012 г. ръководителят на СГП Николай Кокинов забива последния пирон в досъдебния ковчег на хората, позволили си лукса да образуват нерви на Савина Влахова: с нарочно постановление разпорежда на следователя по делото какви обвинения да им повдигне;
  • Изпълнението на височайшето разпореждане започва на 7 март и приключва на 13 март. Резултатът е потресаващ: "враговете" на Влахова са обвинени за създаването на организирана престъпна група, чиято основна цел е да измами "Кремер София" ЕООД и да открадне онези 1803,82 т слънчоглед. Предвижданото по закон наказание е от 5 до 15 години затвор.

А дали е така, ще разберем след три-четири години. Когато се произнесе четвъртата инстанция в българското правораздаване - Европейският съд по правата на човека в Страсбург!

 

___________________

* Текстът е публикуван в несъществуващия вече в. "Преса" на 11 април 2012 година.

Коментари

нагоре