Закони до поискване, прокурори на повикване

За "втъкаването" на главния прокурор в парцалената черга, позната като "Мегаделото КТБ", причината е само една: според чл. 126, ал. 2 от конституцията, "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори." Тоест - абстрахира се от факта, че следователите и прокурорите са негови братя по оръжие, проверява всеки сигнал за извращаване на правото от тяхна страна и прилага на практика най-важното си конституционно правомощие.

Начинът, по който можем да дешифрираме тази конституционна норма е само един:

сменя прокурорите и следователите по делото

дотогава, докато не намери поне трима независими и обективно мислещи магистрати. Или възлага разследването на друг орган, примерно - Националната следствена служба (НСлС).

Въпреки че е заместник-главен прокурор по разследването, стане ли дума за особено важни дела, директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов е повече от безгласна буква: нито някой го пита за нещо, нито му обръща внимание.

До юни 2016 г. Сотир Цацаров можеше да предприеме подобен ход, стига да беше поискал. И никой нямаше да му се разсърди, защото Софийската градска прокуратура и нейният следствен отдел вече бяха станали за посмешище. Както с откровените лъжи, че чувалите  с документи, изнесени от КТБ-билдинга на столичния бул. "Цар Борис Трети" на 16 юни 2014 г., нямат нищо общо с банката. Така и с по-сетнешните си обяснения, че разпитът на Василев чрез видеоконферентна връзка щял да попречи за разкриване на обективната истина и затова нямало да бъде проведен.

След това обаче,

когато мегаделото КТБ се озова в Специализираната прокуратура

- заради новото обвинение срещу Василев и компания по чл. 321 от НК (организирана престъпна група), Сотир Цацаров и да беше поискал, нищо не можеше да направи. Затова избра по-безболезнения вариант: просто уреди всички, работили по делото "КТБ", да бъдат прехвърлени на работа в Специализираната прокуратура.

Вижда ли му се странно на някой всемогъщият шеф на държавното обвинение да не може нищо? Ами странно си е, защото Специализираната прокуратура по рождение си е най-обикновен... "мутант за мокри поръчки".

Цитираме двете алинеи на "съответния" чл. 411в от НПК:

" (1) Органи на досъдебното производство по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, са прокурорът от специализираната прокуратура и разследващите органи.

(2) Разследващи органи по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, са следователите в следствения отдел в специализираната прокуратура, разследващите полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници"."

Адска тъпотия, казано на най-обикновен български език. Най-елитното звено на държавното обвинение, което трябва да разследва най-тежките и сложни престъпления - корупция по високите етажи на властта, българска и международна организирана престъпност, пране на пари и т. н., няма право да работи с най-опитните следователи в НСлС. Вместо това въпросното звено е длъжно да прибягва до услугите на ченгета и митничари, подбрани от министъра на вътрешните работи (политическа фигура) и шефа на Агенция "Митници", назначен от министъра на финансите (също политическа фигура).

Резултатът? В Спецпрокуратурата се чудят на кой свят са (не толкова заради огромния брой на делата, а заради тяхната сложност), докато в НСлС - поне 80 висококвалифицирани и още по-високо платени следователи - по цял ден въртят палци и връзват басове кой по колко дела ще работи през годината: не повече от три или по-малко от две?

Излиза, че

в милата ни татковина на никого не му пука за върховенството на закона,

тъй като 70-80 процента от законите са безсмислени, неработещи или удавени в море от подзаконови нормативни актове (наредби, правилници, инструкции и т.н.), които подменят и духа, и буквата им. И това ги прави не гръбнак на държавата, а средство за инквизиция.

Типичен пример в това отношение е т. нар. институт на предварителната проверка. До 30 май 2003 г., това "животно" фигурираше в НПК под формата на специален текст - чл. 191 от НПК, който гласеше:

"(1) Когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се налагат неотложни следствени действия, следователите, съответните органи на Министерството на вътрешните работи и други административни органи в случаите, предвидени в закона, извършват предварителна проверка, за което уведомяват прокурора. Предварителна проверка може да се извърши и по разпореждане на прокурора. Във всички случаи съответните органи извършват проверката под надзора и ръководството на прокурора, като са длъжни да го информират за получените резултати в определен от него срок.

(2) При предварителна проверка не се допуска извършване на следствени действия, предвидени в този кодекс освен оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. За тези действия следователят уведомява незабавно прокурора.

(3) При предварителна проверка съответните органи на Министерството на вътрешните работи могат да изготвят кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи и фотоснимки, включително на набелязани предмети, съобразно чл. 111, ал. 2 и 3, 111а, 111б, 111в, 113 и 113а.

(4) Забранява се разгласяването на обстоятелството, че започва извършването на предварителна проверка."

Онова, което не се казва тук, но съществува в правния мир и в дебелите книги, е че предварителната проверка е извънпроцесуален способ за събиране на данни. Тези данни не са доказателства и не са годни за употреба в досъдебното производство и съдебното следствие. Никой не може да бъде обвинен, съден и осъден само и единствено въз основа на данните, събрани по време на предварителната проверка. И т.н., и т.н.

След бурни и драматични обсъждания, въпреки упоритата съпротива на тогавашния главен прокурор Никола Филчев и на висшата съдебна и "милиционерска" номенклатура, реформаторското крило в НДСВ успя да изхвърли от употреба предварителната проверка и да я заличи от НПК ("Държавен вестник" бр.50 от 30 май 2003 година). Едновременно с това обаче "жълтите" реформатори "сдадоха багажа" на тема Закон за съдебната власт и там нещата си останаха по старому. В смисъл такъв, че оставиха разпоредбата на чл. 119, ал. 1 такава, каквато си беше и при приемането на ЗСВ през 1994 г.:

"(1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:

1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. да извършва лични проверки;
3. да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4. да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение..."

И се започна едно образуване на предварителни проверки по Закона за съдебната власт, ум да ти зайде. С повод и без повод. За много леки и ужасно тежки престъпления. Срещу "ортодоксални" мафиоти и политически неудобни люде... по около 130 000 - 150 000 проверки всяка година.

За да изглежда всичко като истинско, 

в началото на 2004 г. главният прокурор Никола Филчев, вътрешният министър Георги Петканов и директорът на Националната следствена служба Ангел Александров съчиниха фундаменталното четиво " Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване", което беше подписано на специална церемония в служебните покои на президента Георги Първанов.

Според инструкцията на Филчев, Петканов и Александров, по време на незаконните (според НПК) предварителни проверки, прокурорите, следователите и разследващите полицаи имат право да правят... каквото им хрумне. Включително да следят, снимат, подслушват, взимат ДНК-проби, да проникват и претърсват жилища и офиси, да следят лична и служебна кореспонденция, да бележат пари, да внедряват агенти и т.н. Техните пациенти обаче имат право на адвокат едва при повдигането на конкретни обвинения.

Само по себе си, начинанието беше благородно, защото трябваше да сложи някакъв ред в тоталното разминаване между НПК и ЗСВ и да прекрати дори опитите за злоупотреби с предварителната проверка. Проблемът идваше от това, че Закона за съдебната власт е устройствен нормативен акт, в който са описани процесуалните правомощия на прокурорите по НПК.  

В йерархично отношение, НПК е специален нормативен акт, а ЗСВ е общ "такъв". Тоест - ако едно "нещо" не съществува в процесуалния кодекс, дори да го има в устройствения закон, никой няма право да го прилага. Още повече, че в ЗСВ думи като "защита" и "адвокат" не съществуват.

Кой обаче да се съобразява с подобни азбучни истини? Вместо да изпише вежди, инструкцията на Филчев, Петканов и Александров направо избоде де що очи имаше из милата ни татковина.

На 11 март 2011 г., тогавашният главен прокурор Борис Велчев и вътрешният министър Цветан Цветанов пускат в употреба нова инструкция - специално за предварителните проверки. Да не си помисли обаче някой, че се е случило нещо кой знае какво по-различно от перфидна редакторска намеса.

Точно така - въпреки че новата инструкция е с около 200 страници по-тънка от предишния мастодонт, заобикалянето на НПК си продължи със страшна сила. Не за друго, а защото правото на прокурора да извършва проверки, да възлага на другите държавни органи проверки, да разпитва и да иззема разни "неща", продължи да си съществува и в новия Закон за съдебната власт, обнародван в "Държавен вестник", бр. 64 от 7 август 2007 година.

Няколко месеца по-късно, двама адвокати атакуват въпросната инструкция пред Върховния административен съд (ВАС). Тази  история продължава да се "влачи" и днес, но засега спираме дотук. И обобщаваме фактическата обстановка към дата 25 февруари 2014 г. с три изречения:

- според НПК, такова "животно" като предварителна проверка, не съществува;

- според ЗСВ, "такова животно" съществува, но само на хартия: по силата на йерархичната зависимост на нормативните актове (в низходящ ред): конституция - специален закон (НПК) - общ/устройствен закон (ЗСВ);

- подзаконовият нормативен акт, който урежда правата и задълженията на държавното обвинение по отношение на предварителните проверки - Инструкция № 89, е отменена на 10-11 февруари 2014 г. с акт на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.  

Ето това е Инструкция № 89/10.03.2011 за провеждане на предварителни проверки, която главният прокурор Сотир Цацаров и тогавашният шеф на МВР Цветлин Йовчев отмениха през февруари 2014 г. - две седмици преди старта на ВКП-проверката, довела до сриването на КТБ.

Дали някой се досети за какво беше цялата тази теоретична хамалогоия? Пет години, пет месеца и десет дни наистина са много време, но чак пък да сме толкоз късопаметни...

Адски странно, но откакто „жълтите“ през 2003 г. изхвърлиха предварителната проверка от НПК, досега не се намери нито една управляваща политическа сила, която да стори същото и с обяснителния текст в устройствения Закон за съдебната власт. А уж всички следващи бяха антиподи на Царя и Доган...

Формално, "лопатата" за първата копка на мегаделото КТБ

бе връчена на главния прокурор Сотир Цацаров на 25 февруари 2014 г., когато активистите на "Протестна мрежа" депозират в деловодството на държавното обвинение сигнала за източването на КТБ от организирана престъпна група в състав Цветан Василев - Делян Пеевски - Николай Бареков.

На следващият ден - 26 февруари, работата по сигнала е възложена на "Отдел 01- II група" на Върховната касационна прокуратура. И то - с изрична резолюция: "Моля, предвид необходимостта от проверка на изключително голям обем данни и завършването на тази проверка в срок, да бъдат определени двама прокурори!"  

И машината проработва.

27 февруари 2014 година. Със специално постановление, върховните прокурори М. Маринов и А. Матосян, възлагат на управление "Банков надзор" да извърши проверка и да им предостави следните "неща":

1. Копие от издадения лиценз на "Корпоративна търговска банка", плюс отговор на въпроса "Дали са били представени - съгласно изискванията на ал. 2 от чл.13 на ЗКИ - необходимите документи за издаването му?"
2. Информация относно спазването на правилата за банкова дейност, както и относно констатирани нарушения в КТБ. Плюс отговор на въпроса "Извършвани ли са проверки и постъпвали ли са сигнали в БНБ за обстоятелствата, свързани с тази банка и твърдени в сигнала?"
3. Всички материали относно проверки, осъществени при надзора на КТБ.
4. Информация за извършвани проверки относно капиталовата адекватност и задължителните резерви на КТБ. Плюс отговори на два въпроса: "Установени ли са нарушения при отпускането на кредити на свързаните лица и банкови гаранции от банката към 201З г.?" и "Съответстват ли отпуснатите кредити и банкови гаранции на капитала към този период на банката?"
5. При необходимост документи, касаещи горепосочените обстоятелства, да бъдат изисквани и от самата банка.

         Срок за извършване на проверката - 30 дни!

2 април 2014 година. Прокурорите М. Маринов и А. Матосян ощастливяват ръководството на БНБ и служителите на "Банков надзор"с втора проверка. Този път щенията са по-конкретни:

1. Има ли нарушения на надзорни изисквания от Корпоративна търговска банка по Наредба № 8 и Наредба № 38 на БНБ? Има ли наложени надзорни мерки в тази връзка ?
2. Какъв е броят и размерът на предоговорените (преструктурираните) кредити в просрочие в КТБ? Как се е променил размерът на провизиите след предоговарянето на просрочени кредити? Има ли наложени надзорни мерки в тази връзка?
3. Има ли и какви са резултатите от извършени надзорни инспекции на КТБ? Има ли наложени надзорни мерки в тази връзка ?

         Срок за извършване на проверката - 30 дни.

14 май  2014 година. С нарочно постановление, двамата върховни прокурори разпореждат на БНБ-шефовете и тружениците в "Банков надзор", трета проверка. Този път... съвсем конкретна:

1. Да ни бъдат посочени извършените през последните 5 години ревизии и одити на Корпоративна търговска банка.
2. Да ни бъде изготвен списък с всички фирми и физически лица, които са получили през 2011 г. кредити от КТБ.
3. Да ни бъде изготвен списък на всички фирми и физически лица,  на които са издавани банкови гаранции от КТБ.
4. Във връзка с твърденията в сигнала на "Протестна мрежа", моля да ни отговорите има ли данни за свързани физически и юридически лица с КТБ, получили кредитите от КТБ през 2011 година?

         Срок за извършване на проверката - 30 дни!

Съвсем естествено, под страх от задаващата се буря,

субектите на проверките от БНБ изпълняват поставените им задачи толкова чевръсто и усърдно, че няма накъде.

В средата на май върховните прокурори Маринов и Матосян изпращат събраните материали в Софийската градска прокуратура, а на 26 май 2014 г. те са препратени към Следствения отдел на СГП (бившата Столична следствена служба) за присъединяване към дело ДП - 92/2014 година. То е образувано още през февруари 2014-а, води се срещу неизвестен извършител, а мистериите около него са толкова големи, че току що описаните незаконни проверки на ВКП направо изглеждат безобидни. Но за това - другата седмица!

(Следва)

____________________

* Поредицата е писана специално за "БАНКЕРЪ". Оформлението си е на "Общество и власт". Леката редакторска намеса също, защото... никой не е съвършен.