Реформаторите зациклиха, реформираните се оляха!
Съдебна реформа
Да не дава господ, ама моторите на управляващата коалиция - Кирил Петков и Асен Василев, както и техните естествени партньори от "Има такъв народ" най-вероятно ще научат политическия живот по най-трудния - като настъпят три-четири пъти една и съща мотика.
Причината, поради която поставяме тази диагноза, е лесното обяснима: те са в реалната власт за първи път и, макар да знаят много неща за движещите сили, процесите и процедурите в голямата политика, на практика... нищо не знаят. Точно като Сократ, на когото приписват легендарната крилата фраза "Аз знам, че нищо не знам!"
Ако някой се пита защо БСП и "Демократична България" са изпаднали от коалиционното ни уравнение, причината е само една: те са били във властта години наред и отдавна са доказали, че не могат да реформират нищо - нито съдебната система, нито себе си дори. И понеже "червената столетница" няма никакви претенции депутатите й да са експерти по реформиране на третата власт, на "пангара" ни в случая са само народните представители на "Демократична България". И по-специално - от партийната формация на Христо Иванов "Да, България".
Писали сме стотици пъти - още от 2001-2002 г. насам, че единоначалието в държавното обвинение не е дефект на конституцията, а делничен законодателен проблем, който може да бъде решен за един месец от обикновено Народно събрание. Описвали сме десетки пъти и начините, по които това може да стане.
Резултат - нулев. По-скоро - безкрайно отрицателен. Защото, без да изпадаме в излишни подробности и сълзливи ретроспекции, ще обобщим ситуацията така: днешната прокуратура е паразит, заченат, отглеждан и култивиран от 1992-1993 г. насам. Едновременно и последователно от всички досегашни мандатоносители - БСП, СДС, НДСВ и ГЕРБ. Плюс ДПС - партията, която винаги е била във властта (по един или друг начин) и която никога и по никакъв повод не е робувала на народната мъдрост "И в разврата трябва да има малко морал".
Няма да се връщаме назад във времето и да си спомним как ликвидирането на Националното следствие започна при управлението на СДС, бе обещано от НДСВ, ДПС и БСП на Брюксел - като гаранция за успешна съдебна реформа, и бе довършено от ГЕРБ.
Публичният резултат е потресен: корективът между МВР и обвинението бе ликвидиран, а прокуратурата стана реален господар не само на досъдебното производство, но и на целия наказателен процес. Тоест - на всичко! Защото днес - три десетилетия след демокрацията и три петилетки от влизането ни в ЕС - българинът продължава да е виновен до оневиняването му поради липса на доказателства. А не защото е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
Или, ако трябва да обобщим челния ни опит, щом МВР и прокуратурата нарочат някого за виновен, все едно го жигосват до живот. А когато по-късно - след 10-15 години, примерно - Върховният касационен съд обяви "пациентът" за невинен, това някак си не важи и никога не е важало. Дори в случаите, когато държавата е била осъдена да плаща обезщетения в размер на 100 000-200 000 лева за меверейско-прокурорски издевателства.
Но... да си дойдем на темата. От 1994 г. се знаем, че в този й вид Върховна касационна прокуратура е противоконституционна. Тя би трябвало да е огледално копие на Върховния касационен съд, в нея да работят 60-70 магистрати, които обгрижващи единствено касационното производство по наказателни дела.
Вместо това, във ВКП винаги са работили по 120-180 магистрати, там винаги е имало някакви измислени отдели от сорта на "Следствен надзор" и "Противодействие на корупцията", "Противодействие на организираната престъпност" и какво ли не още друго.
Винаги е имало и инспекторат, който - противно на всякакви законови забрани и ограничения - периодично се е "занимавал" и със съдии, и със следователи, и със служители на МВР. Нещо, което е съвършено незаконно в две посоки. Първо - защото от 15 и кусур години си има специално създаден Инспекторат към Висшия съдебен съвет. И второ - защото по никакъв начин не е работа на прокуратурата да се бърка във вътрешните дела на съдилищата, следствените служби, вътрешното министерство и неговите дирекции.
И още куп противоконституционни "неща" има в структурата и организацията на днешното държавно обвинение, но незнайно защо управляващата коалиция се занимава с... глупости. Или по-скоро - уйдисва на акъла на Гешев, Цацаров и кукловодите им.
Пример първи: премиерът Кирил Петков бил призован и се явил на разпит във Върховна касационна прокуратура, където оставил списъка с 19-имата "бащици" на корупцията и разни други данни и доказателства. Съвсем спокойно премиерът Петков можеше и да не отиде във ВКП, защото тази инстанция няма право нито да образува досъдебни производства, нито да извършна предварителни проверки. За разлика от Върховния касационен съд, тя не съществува в Закона за съдебната власт, а в Наказателнопроцесуалния кодекс съществува само като архивар и администратор.
Пример втори: правосъдният министър Надежда Йорданова била привикана да дава показания в КПКОНПИ. Причината - благата вест, че разполагала с достатъчно сигнали, уличаващи главния прокурор Иван Гешев в злоупотреба със служебно положение, престъпления по служба и уронване престижа на съдебната власт. Нито една от тези "простъпки" не е от компетенциите на Цацаров (все още) и компания, така че правосъдният министър спокойно можеше да им тегли една майна. А парламентът, вместо да дели комисията на две, да я озапти и върне в лоното на европейските антикорупционни комисии.
Пример трети: издевателство и откровена подигравка с всичко и всички. Главният прокурор Иван Гешев бил дал обяснения пред прокурор от Върховна касационна прокуратура по повод списъка с лица, цитиран от премиера Кирил Петков. И слезе Господ от небето, и мигом всичко мъртво оживя и хукна да му целува ръце и нозе!
А ние - случайните простосмъртни, продължаваме да си чакаме отговорите на два въпроса от преди 20 години.
Въпрос № 1: Кой е виновен за всички прекратени по давност над 2 млн. досъдебни производства, образувани от 1990 г. насам, след като прокуратурата явно не е?
Въпрос № 2: Къде прокуратурата кашира информацията, събрана от всички... над 5 млн. предварителни проверки, образувани по Закона за съдебната власт след 2003 г., когато този институт бе изхвърлен от НПК като противоречащ на конституцията и принципите на правото?