Хаотичното планиране на новия завод за преработването на боклука на София ще струва на столичани близо 220 милиона лева, изчислени в преки разходи на кметството и пропуснати ползи. Това показа проверка на Mediapool въз основа на информация от Агенцията по обществените поръчки, Столичната община и "Топлофикация-София".

На 14 септември дългоочакваният завод бе открит с подобаващо тържествена церемония. Патосът бе донякъде оправдан, защото сагата започна през 2007 година, докато Бойко Борисов беше кмет, мина през редица перипетии, приключили с благополучното спасяване на европейското финансиране от 250 млн. лева и построен завод.

"Най-специалният проект на София", каза при откриването премиерът.

"Проект, в който мъжката работа я свършиха жени", каза еврокомисарят Кристалина Георгиева.

"Браво, Бойко, браво, г-жо Фандъкова, браво, България", продължи Кристалина Георгиева, предавайки думите на Жан-Клод Юнкер.

След суперлативите и прерязаната лента, когато заводът вече преработва софийските отпадъци, става ясно, че Столичната община е допуснала тежки грешки при подготовката на цялостния проект, които ще струват стотици милиони на общинския бюджет и ще костват на столичани минимум 130 млн. лева.

Как се губят 130 млн. лева

Още в началото на 2011 г. Столичната община избра да строи завод, който ще произвежда RDF-гориво (модифицирано твърдо гориво от отпадък, приличащо на брикети-бел.ред.). Планът и тогава бе горивото да се изгаря в ТЕЦ "София" която също е общинска собственост.

Заводът за боклук бълва годишно около 180 000 тона RDF- гориво, но какво се случва в "Топлофикация-София"? Нищо.

Използването на горивото трябваше да пести на "Топлофикация-София" 32 млн. лева на година, защото сметката й за газ щеше да падне с около 10%, става ясно от изпратения до Mediapool отговор от дружеството. Още преди две години дружеството декларира, че работи по проекта, но в края на 2015 г. той изглежда е пак там, където бе през 2013-а.

Обществената поръчка за изграждане на инсталацията ще бъде обявена "евентуално" през втората половина на 2016 г., казват от "Топлофикация-София". Ако няма обжалване на процедурата, което се случва много рядко, изпълнителят ще бъде избран в началото на 2017 година. След това инсталацията ще се строи още две години. Сметката показва, че най-оптимистичният срок за пускането й е краят на 2019 година.

През тези четири години "Топлофикация-София" ще плати поне 130 млн. лв. за природен газ, който можеше да не купи. Тези пари се вземат от сметките за парно на софиянци, а можеше да не се вземат.

Но... това е само половината

Докато столичната топлофикация не може да използва RDF-горивото, общината ще плаща на някой друг да прави това. На 12 октомври кметството е обявило обществена поръчка, с която предлага 9, 3 млн. лв. на година без ДДС - на предприятия, които искат да горят въпросните брикети.

Точно така, София ще плаща милиони, за да може някой друг да ползва гориво, което би спестило на "Топлофикация -София" 32 млн. лв. годишно.

Но дори и тази абсурдна ситуация може да се степенува, тъй като това е втората обществена поръчка, с която се предлага RDF-горивото.

През март Столичната община предложи 25 млн. лв. на година за изгаряне на въпросните брикети, но после спря поръчката. Има натрапчиво усещане, че или в общината наистина не могат да смятат, или е нещо друго. Ако по-евтината поръчка се окаже успешна, излиза, че за четири години кметството ще даде "едни" 40 млн. лв., които можеше да спести. Така преките и непреките разходи от лошото планиране достигнаха 170 млн. лева.

"Черешката на тортата" са разходите за транспорт.

Има три циментови завода в България, които са пригодени да изгарят RDF – "Златна панега", "Бели извор" и "Девня цимент". Горивото някак трябва да стигне до там, а това струва пари.

През юни Столичната община е обявила обществена поръчка за транспорт на 200 000 тона RDF (близо до годишния капацитет от 180 000 тона на завода), а пределната цена е изчислена на 15 млн. лв. без ДДС. Ако бъде сключена сделка при тези параметри, за четири години София ще трябва да плати още около 50 млн. лв., за да праща "своето" гориво на някой друг. Така общата сметка за столичани е закована на 220 млн. лева.

Криви сметки

В отговор на въпроса "Защо "Топлофикация-София" не е започнала да работи по инсталацията още през 2011 г.?", дружеството казва, че не са останали пари от предишния програмен период - 2007-2013 година. Другият отговор е, че не било ясно какви точно ще са технологичните характеристики на завода.

Промяна в технологията - след 2011 г., когато Столичният общински съвет взе решение в тази посока - обаче нямаше. А окончателната зелена светлина за завода бе дадена през ноември 2013 г., когато вече беше ясно кой ще го строи...

... Стойността на инсталацията за изгаряне на RDF струва 135 млн. евро без ДДС. Или общо 264 милиона лева. Сега пак ще се чака Брюксел да даде пари, общината да намери съфинансиране, а "Топлофикация-София" да изтегли кредит, за да даде своя дял. Сметките показват, че дори Столичната община и топлофикацията да бяха изтеглили кредит за инсталацията, то до 2019-2020 година тя щеше да се е изплатила.

Друга тема е, че проектите на завода за боклук и инсталацията за горене на RDF можеше да се движат паралелно пред Брюксел още от 2011 г., а не да се чака "опразването" на Оперативна програма "Околна среда".

Ако оттук нататък всичко се движи по график, едва през 2020 г.  столичани може да се похвалят, че си имат пълноценно действащ завод за боклук и спират да плащат за разкарването на RDF-горивото из цялата държава.

www.mediapool.bg

Според анализ на НАТО, цитиран от турския вестник Хюриет, от 2011 г. терористичната организация ИДИЛ е успяла да привлече 30 000 чуждестранни бойци от над 100 държави. Напоследък се наблюдава спад на европейците, но увеличаването на броят на гражданите на Руската федерация, най-вече на чеченците. Според авторите на материала в джихадистката група 25% са жени, а голяма част от тях са под 16 години.

Анализаторите отстояват тезата, че терористите от ИДИЛ управляват население, което е между 5 и 7 милиона. Според НАТО-източника за съжаление джихадистите функционират като своеобразна държава и правителство, дори и да не бъдат наричани „държава“. За разлика от Ал Кайда в момента ИДИЛ контролират 15% от територията на Сирия и 15% от територията на съседен Ирак.