Родната обществена и политическа обстановка поставя в доста трудно положение образа на великите българи. Дали защото, от една страна, знайни и незнайни политически и граждански фигури и организации лигавят паметта им и се прикачват към тях като паразити, придавайки им отрицателна конотация, или, от друга страна, защото опитите за пренаписването и насилването на историята ни създават множество съмнителни "велики личности", което обезценява цялостно понятието.

Има и трета графа, чийто списък с имена е най-дълъг, и в който попадат редица хора, които са пренебрегнати от масовата обществена и научна памет. За тях ще прочетете на табелката на улицата, докато се опитвате да се ориентирате накъде трябваше да вървите по разбития тротоар, ще са влезли тихо в едното ви ухо и ще са излезли още по-безшумно през другото в часа по история, или ще ги чуете в реклама за бира, която ги поставя редом до чалга певици с прякор "Отварачката".

Д-р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „Същност". Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог и петнадесет години като супервайзор към британската национална здравна служба. През последните 20 години създава и фасилитира семинари за личностно развитие в над 16 локации в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия Изток.

Той използва професионалния си опит и академични изследвания, за да разработи процеса "Същност" (The Essence Process) - един лесен, сензитивен и уникален подход, който трансформира интелектуалното и емоционално разбиране в практическо приложение във всекидневните ни преживявания.

Процесът "Същност" разкрива нашия начин на съществуване в света и ни показва негативните, подсъзнателни и невидими семейни модели и структури, които са променили възприятието ни за света и ни пречат да го видим такъв, какъвто е. В резултат на това сме развили неефективни поведения, чрез които се опитваме да се справим с изкривеното си, нереалистично възприятие на реалността.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров снощи постави рекорд. Той раздели по равно медийното внимание между себе си и две събития от национално и европейско значение – местните избори (заедно с референдума за електронното гласуване) и миграционната криза.

Ако погледнете емисиите и заглавните страници, ще видите, че по тях е останало нещо от изборните резултати и не чак толкова – от тези на референдума. Сидеров успешно дели мегдан с тях. Миграционната криза обаче той тотално е разбил. Тя не се вижда на фона на титаничния му сблъсък с безродната тълпа и родната полиция,  която всъщност го пази от нея. За мини-срещата на върха в Брюксел, където беше самият Бойко Борисов, да не говорим. Борисов, победителят в изборите, е изцяло в сянката на Сидеров.

От амбицията за 1 трилион долара пазарна стойност до разрухата на руския концерн

Руският газов концерн "Газпром" достигна зенита си през 2007 г. – 290 милиарда долара пазарна стойност или колкото брутния външен продукт на 165 от 193 държави членки на ООН. Заетите тогава в газовия гигант бяха 400 000 души. От "Газпром" обявиха амбициозна цел – да се достигне 1 трилион долара капитализация, рекорд в световната история.

Днес концернът е на светлинни години от подобно достижение.

Това пише сп. "Шпигел", анализирайки причините за разрухата на "царския концерн", разбирай на Владимир Путин.

Според изданието пазарната цена на някогашния газов гигант се е сринала до 50 милиарда долара и така той е изпаднал не само от първата десятка в световната ранглиста на "Файненшъл таймс", а се е озовал на 170-о място, и то с незавидна минимална преднина в сравнение с канадските железници.

Да, тези избори преминаха без изненади, но пък излъчиха няколко важни поуки. Например тази, че основният двубой за години напред ще бъде между ГЕРБ и ДПС. Татяна Ваксберг обяснява защо:

ДПС и референдумът

Референдумът за електронното гласуване можеше и да успее, но само при едно условие: ако ДПС беше подало поне минимална информация за това, че изобщо се провежда такова допитване.

Оманският държавен инвестиционен фонд, който е акционер с 30% дял във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), заведе дело срещу България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, базиран във Вашингтон. Сумата на иска е тайна, но по информация на "Капитал" тя е малко над инвестираните преди шест години почти 200 млн. лв.
Според ищеца това е стойността на причинени материални щети от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойно третиране на инвеститора и лишаването му от възможност да защити правата си пред съд. Делото бе очаквано, след като магистратите от всички инстанции не допуснаха за разглеждане жалбите на оманския фонд срещу отнемането на лиценза на банката. Мотивът бе, че акционерите нямат правен интерес в такива производства. Още през пролетта, когато излезе и последното такова решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), юристи коментираха пред "Капитал", че позицията на държавата е уязвима и не би издържала в международните съдилища.   

Без изненади

Искът срещу България е бил заведен на 22 октомври, показва справка в регистрите на вашингтонския арбитраж. От страна на оманския инвестиционен фонд по делото се явява британската кантора Freshfields, която е специализирана в спорове, засягащи корпоративни интереси. Българската страна (делото е насочено срещу Министерството на финансите) е наела две кантори -  "Томов и Томов", която не за пръв път представлява държавата пред международния арбитраж, и Arnold & Porter от Вашингтон.
По информация на "Капитал" в момента текат преговори дали съдебната процедура да е публична. Това е причината да не се съобщават официални подробности, като например каква е стойността на иска и какви са точните мотиви на ищеца. Макар в делото да е посочена сума, тя ще бъде уточнявана в процеса, като вероятно ще нарасне и с лихви и такси, но е в пъти по-малко от порядъка на 700 млн. лв. или 1 млрд. лв., каквито суми се спрягат, каза източник на "Капитал", запознат със случая.

На теория в края на процеса по несъстоятелност акционерът може да получи част от събраното от синдиците, затова е логично това дело да изчака фалита, коментира юрист.

Фондът без права

Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял срещу 185 млн. лв. (малко преди затварянето на банката босата оценяваше пакета на около 150 млн. лв.). Сделката преди шест години предизвика интерес, тъй като купувачът плати по-висока от пазарната цена за пакета от 1.8 млн. акции, и то в момент, когато негативните ефекти на глобалната финансова криза застигнаха България. Тогава мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев заяви, че с оманския фонд имат дългосрочна стратегия за партньорство, която освен банката включвала и други отрасли, които са негов приоритет. През годините често се появяха съмнения, че зад фонда стоят местни интереси, например на лидер на политическа партия, но доказателства никога не са излизали.

Още при поставянето на КТБ под специален надзор през лятото на миналата година фондът демонстрира активна позиция за защита на интересите си, като в писмо до държавните институции изрази готовност да участва в спасяването на банката, но офертата не изглеждаше сериозна. Управляващите не я приеха и след установяването на отрицателен капитал на КТБ регулаторът отне лиценза й. Оманският фонд реагира срещу това, като внесе жалба в съда, но тя не бе допусната за разглеждане заради липса на правен интерес. С това според юристи е било накърнено правото на защита на акционерите на КТБ. По информация на "Капитал" през пролетта техни представители са имали срещи в България, по време на които са предлагали извънсъдебно разрешаване на спора. След това са депозирали писмо в Министерството на финансите, с което са дали допълнителен срок на институциите за реакция.

През юли, когато и този срок изтече, по време на изслушванията в парламента на кандидатите за подуправители на Българската народна банка (БНБ) стана ясно, че оманският фонд все още не е пристъпил към изпълнение на намерението си да съди държавата. Тогава главният юрист на БНБ Нина Стоянова, която се явяваше и по делата, довели до спорните отсъждания, заяви, че акционерите нямат основание да заведат такива дела, тъй като техните инвестиции не са били национализирани. Малко по-късно на уебсайта си фондът на Оман публикува изявление, в което заяви, че се работи усилено за защита на инвестицията в КТБ. Макар тя да представлява едва 0.5% от инвестиционния портфейл на султаната към този момент, фондът няма да спести усилия, за да възстанови парите си, се посочваше в изявлението.

Още дела

С делото, заведено от оманския инвестиционен фонд, делата срещу България, водени във Вашингтон, стават общо шест. Три от тях са приключени, като последното е на компанията "Новера". През 2009 г. в качеството му на кмет Бойко Борисов развали договора с фирмата и София затъна в отпадъци. Последните две дела срещу държавата са заведени от електроразпределителните дружества "Енерго-про" и ЕВН, които претърпяха финансови загуби от държавния натиск върху цената на тока.

Освен във Вашингтон съдебни искове срещу държавата са заведени и в Страсбург, където вложители във фалиралата КТБ защитават тезата, че са били ощетени от неправилни действия на институциите по случая с банката. "Исковите молби са стотици, а веднага щом получим номер и дата на първото дело, ще поискаме обединяването на всички жалби в едно дело", каза Вера Ахундова, представител на сдружението на вложителите в КТБ.

"Капитал"

Русия и афганистанските талибани водят тайни преговори за сближаване, пише американското издание "Дейли бийст".

"Талибаните вече не са сами, както някога. Партиите, които защитаваха Осама бен Ладен и паднаха бързо, след като САЩ им нанесоха ответен удар след 11 септември 2001 г., развиват отношения със съседните държави и дори с Русия, изтласкана от Афганистан през 1989 г.", пише журналистът Сами Юсафзай.

Всичко това е вероятно свързано с опитите на Москва да се противопостави на разпространението в Афганистан на групировки, врекли се във вярност на "Ислямска държава" (ИД).

Русия и някои от съседните държави може да водят двойна игра или поне да имат наум вариант за връщане на талибаните на власт.

Апелативните съдии са заявили, че никакъв секретен документ не може да попречи на достъпа на обвиняемия до делото, съобщи прокуратурата

Софийският апелативен съд  е разпоредил на съдия Александра Йорданова от Софийския градски съд да гледа делото срещу бившия премиер и настоящ евродепутат Сергей Станишев. САС е отменил определението на Йорданова, с което преди месец делото за седми път беше прекратено и върнато на прокуратурата. За новото развитие по случая съобщиха от държавното обвинение.

От 2010 г. Станишев има обвинение, че в периода 4 ноември 2005 г. – 27 юли 2009 г. е загубил седем секретни доклада – три на ДАНС, два на МВР, един на министъра на отбраната и един от НАТО. Прокуратурата предлага бившият премиер да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде глобен. Абсолютната давност по това дело ще изтече след две години, а то така и не успяло да започне.