Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“, пред АгроПловдив

Г-жо Симеонова, днес е публикувана наредбата за прилагане на инвестиционната мярка 4.2, която касае преработвателите. Има ли голям интерес от страна на биопроизводителите към нея?

Ние сме член на Комитета по наблюдение и на работната група, подготвяща наредбата, защото имаме силен интерес най-сетне суровата биологична българска продукция да се преработи. Какво се правеше до момента? Ние произвеждаме биологичен продукт – пшеница, грозде, чушки и т.н., изпращаме ги в Англия, Франция и други страни. Там ги преработват и връщат под формата на лютеница, брашно и други. И добавената стойност остава там. Нямахме достъп до този финансов ресурс, така че да направим собствените си преработвателни предприятия и цехчета. И затова тази мярка 4.2 е много важна за българския биопроизводител и много разчитаме на нея. Макар че там се допусна дискриминация и някои биопроизводители няма да могат да кандидатстват на равна нога.

Какво имате предвид?

Те всъщност ще могат да кандидатстват, но няма да получат необходимите точки. Което означава, че парите, дадени за  проекти ще отидат на вятъра. Какво искам да кажа: Чувствителните сектори получават 30 точки. Отделно от това биопроизводителите получават допълнително точкуване от още 10. (Ние искахме да са поне 15.) Но кой не може да кандидатства? Не могат зърнопроизводителите. От презумпцията да не се дават пари на калпак на зърнопроизводители от страна на държавната администрация бе решено, че те нямат право на точки. Което означава, че един такъв малък стопанин няма да може да кандидатства, за да си направи цех, фурна или фуражна фабрика. Това е абсолютна дискриминация! Можеше да се сложи някакъв таван на производството и инвестициите за зърнопроизводителите. Но да лишаваш всички зърнопроизводители от тази мярка за мен е грешно и е престъпление.

Нека да уточним. Зърнопроизводителите веднъж са пренебрегнати за това, че не са чувствителен сектор, което ги лишава от 30 точки. И втори път, не получават 10-те точки за био, ако са биопроизводители. Така ли е?

Не, ако са биологични, зърнопроизводители ще получат 10-те точки, но ще получат само тях. И няма да могат да се класират.

Споменахте, че и други сектори са ощетени от условията по мярката. Кои са те?

Ощетени са биологичните лозари, а те всички са малки производители. Ако искат да си направят малка изба по мярка 4.2, няма да могат. Ще ви дам пример с лично мои намерения. Аз кандидатствах за преструктуриране и конверсия на лозята и сега ще направя нови 120 декара. Но това грозде трябва да го изпращам за преработка в други предприятия и да плащам за това, за бутилиране и т.н., без да мога сама да направя такава изба, защото не попадам в чувствителен сектор. И тук, както и при зърнопроизводството, можеха да сложат лимит на инвестицията, а не тотално да я отхвърлят. Какъв е смисълът тогава аз да произвеждам биологично грозде, да го преработвам другаде и моята крайна цена да е неконкурентна, защото преработвателите ме товарят?

Започнахте с недостатъците в наредбата. Има ли други?

Това, което притеснява биологичните производители е, че не могат да кандидатстват по мярката, ако не са регистрирали фирма. А всички биопчелари, например, са земеделски производители. Биоживотновъдите – също. Без да са дружества, те изпълняват конкретните хигиенни изисквания.

Какви бяха мотивите на аграрното министерство да не допусне земеделските производители до тази мярка?

Доколкото знам, това са мотиви на министерството на икономиката.

На „първо четене“ на Наредбата за мярка 4.2 ми попадна чл. 22, ал.2, където пише, че „най-малко 30 на сто от общата суровинна база, определена в производствената програма за първа прогнозна година след въвеждане в експлоатация на инвестициите, трябва да е от собствена продукция и/или от регистрирани земеделски стопани“. Защо само 30% и защо само първата година?

Да, регистрирахме голям интерес от страна на бъдещи бенефициенти, които бързат да подписват договори с нас, за да докажат суровинна база. Ние обаче ще държим на съответните проверки от страна на Агенцията по храните, които да покажат дали е спазено условието.

Не ви ли притеснява това, че само за първата година е стои изискването за 30% суровина от собствена или договорирана продукция?

Съжалявам, нямах време да прочета наредбата, но не би трябвало да е така. Грешка е.

Възможно и изгодно ли ще е за един преработвател на биологична продукция да внася такава?

Има такива, които може би ще внасят. В Румъния има 20 хиляди биопроизводители. Турция е една от най-големите производителки на био. В Сърбия пазарът е огромен.

Ще имате ли биологични животновъди, които ще кандидатстват?

Ще имаме със сигурност, защото няма нито една сертифицирана биологична кланица в страната.

Очертава ли се проблем с кредитирането?

О, да. Голям, при това.

На 12 ноември ще организираме семинар под патронажа на фонд „Земеделие“

Поканили сме г-н Порожанов, защото имаме огромен проблем с тегленето на заеми. Банките направо бягат от нас. На семинара ще говорим и за Гаранционния фонд.

Разполагате ли с информация дали по мярката ще има кандидат за преработвател на биологична продукция, който смята да създаде инвестиция за максималния размер от 3 милиона евро?

Не, но и не вярвам да се появи кандидат, който иска да развие мощности с такъв капацитет. Презумпцията на биопроизводителя по принцип е да бъде малък или среден. Не ни отива на нас да сме големи.

Г-жо Симеонова, за да видим общата картина бихте ли казали колко са биопроизводителите в страната?

На книга са 4 хиляди - по данни на Министерството на земеделието и храните. Но основният процент в този брой се пада на тези, които имат ливади и пасища. По-малката част – около 20, са животновъди. Има малък брой пчеларите и техният съюз е наш член. По-голямата част от нас са биологични растениевъди. Най-много са тези, които отглеждат орехи, бадеми, лешници.

Заради това, че през новия програмен период биопроизводството е абсолютен приоритет, увеличава ли се броят на биофермерите?

Трябва да ви кажа, че биологичните производители се увеличават благодарение на усилията на БА „Биопродукти“. Благодарение на нашата работа с министерството и с фонда ние най-сетне започнахме да си получаваме парите. Защото години наред плащанията не се осъществяваха било заради липсата на подпис, някакъв документ и какво ли не. Ние започнахме разговори с министъра и нещата се промениха. Преди 5 години бяхме 25 биопроизводители, сега сме хиляди.

"АгроПловдив"

Агент от ДАНС се разследва за разпространение на порно с деца в интернет, съобщиха от МВР. Информацията е потвърдена от шефа на отдел „Трансгранична организирана престъпност” в ГДБОП Явор Колев. Служителят на ДАНС, чието малко име е Николай, работи в сектора, занимаващ се с разследване на икономически престъпления. На 23 октомври той е бил задържан.

След сигнал и няколкомесечна оперативна работа, в петък ченгета направили обиск в кабинета на агента в ДАНС. Нахлули и в дома му, откъдето иззели личния му компютър. В него полицаите открили множество снимки и клипове с порнографско съдържание. Участниците във видеото и фотосите били малолетни и непълнолетни лица. 

„Имаме информация, че е разпространявал сексуалните гаври в интернет. Назначени са експертизи, които трябва да установят това”, обясни Явор Колев. Ако се окаже, че Николай наистина е пускал порно с деца в мрежата, ще бъде отстранен от длъжност и ще му бъде повдигнато обвинение. 

Агентът на ДАНС работи в сектора, отговарящ за икономически престъпления, като измами с еврофондове, чийто началник беше арестуван в началото на месеца. Шефът на отдела бе закопчан на 1 октомври при операция „Вътрешна сигурност” на агенцията и звеното „Антикорупция” в прокуратурата.

По данни на разследващите, служителят на агенцията изнасял незаконно секретна информация за бъдещи операции на ДАНС и прокуратурата срещу контрабанда и икономически престъпления. Разследването срещу него продължава.

Хаштаг-BG

АБВ и Птриотичният фронт представляват национализъм и путинизъм с ограничена отговорност

Румяна Бъчварова е допълнително доказателство за трагедията, в която е поставена българската интелигенция, коментира пред Faktor.bg известният анализатор

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, какъв е вашият анализ за събитията, които станаха в изборната нощ в НАТФИЗ и агресивното поведение на Волен Сидеров през последните седмици?

- Събитията в НАТФИЗ могат да бъдат анализирани в контекста на предишни прояви на Волен Сидеров и „Атака” по други подобни поводи. Близо 10-годишната история на тази партия натрупа достатъчно образци за сравнение. Прави впечатление, че проявите на агресивност следват определена логика. Това е не просто проява на отклонение от нормалното гражданско и политическо поведение, а се оказа инструмент, чрез чиято помощ Волен Сидеров и неговата партия „Атака” все по-отчетливо се представяха като цялостна алтернатива на статуквото, в най-широкия смисъл и разбиране на това понятие. Те направиха опит да са алтернатива на политическия модел, на обществените отношения, на парламентаризма в неговата спокойна рамка за водене на диалог от началото на прехода. Въпреки че е избледнял, за внимателните наблюдатели е ярък споменът за първото изказване на Волен Сидеров от парламентарната трибуна, след като „Атака” беше попаднала в НС след вота през 2005 г. Това беше образец за говорене на политически лидер, който съвсем съзнателно представи един изключително екстравагантен език, с който иронизира не просто всички партии в тогавашния парламент, но и цялостния модел на парламентарния модел на управление на страната към онзи момент. Със своята енергия и елементи на поведението си „Атака” непрекъснато доказва тезата за антисистемност. Това за една политическа партия означава, че тя е опонент на цялостната система на дадената страна. Имаше периоди, в които „Атака” се доближаваше по обективни параметри до влизането до определена норма на поведение, което нерядко приличаше на бюрократизиране на партията. Особено силно това впечатление се беше проявило по време на правителството на Пламен Орешарски, когато „Атака” стана един от факторите за една негласна или „невидима” подкрепа за този кабинет.

- Има ли симптоми, които да служат като буревестници и предсказват кога „Атака” подготвя новия си удар?

- При всеки повод, когато чрез социологически данни или други рецептори тази партия установяваше спад в подкрепата за себе си, тя се връщаше към екстремите. Нека не забравяме, че малко преди изборите след свалянето на правителството на Пламен Орешарски и последните предсрочни парламентарни избори, социологическите прогнози едва ли не предвещаваха изваждане на „Атака” от Народното събрание. Благодарение на целенасоченото екстремизирано поведение Волен Сидеров успя да възстанови достатъчен брой обем подкрепа, така че в момента „Атака” отново да е парламентарно представена сила. До голяма степен очевидно тенденциите около рейтингите на партията напоследък също сочеха спад. Това беше процес, продиктуван от обективни фактори. На първо място в рамките на сегашното Народно събрание „Атака” не е просто една от осемте политически формации, а се намира в политическа безтегловност. Тя е опозиционен апендикс – присъства в политическата структура на парламента, но пък нейното представителство като количество на депутатите прави така, че тя на практика може да бъде заобикаляна по всякакъв начин от всевъзможни други политически комбинации на интереси.

- От къде партията се опитва да черпи ресурс за придобиване на самоличност, която да я върне към образа на алтернатива?

- На първо място имаше задълбочаване на заявката на „Атака” да бъде един от, или дори основният говорител на руските интереси в България. „Атака” беше първата партия, която застана на страната на Русия и на водената от Владимир Путин политика. Тя беше първата партия, която поиска свалянето на санкциите срещу Русия, наложени от Европейския съюз заради руската агресия срещу Украйна. „Атака” беше партията, която още при обсъждането и налагането на тези санкции им се противопостави. От друга страна, в опита си да спечели лидерска роля в отстояването на проруски позиции и завладяването на проруската политическа ниша в България, тази формация трябваше и тепърва предстои да се бори с подобни настроени и политически залитания, към които са склонни, както и от 100-годишната партия БСП. Нейната идейна безизходица и политическа глухота вече я отвежда към образци на поведение, характерни за ляво радикални и крайно леви организации, а така също и да преформулира по нов начин през собствената си идейна призма, доколкото можем да говорим за това при „Атака”, темата за отношението към бежанската криза. Това е тема за партии като „Атака”, която има две тангенти за оформяне на политическо отношение. От една страна това е завръщането към идеите за защитата на „национален интерес”, т.е. с много силни националистически елементи на ксенофобия и отрицание на различието. От друга страна обаче е описването на бежанската криза като резултат от слабост на Европейския съюз, приличаща на началото на разпад на съюза. До голяма степен „Атака” се доближава до интерпретации, каквито се предлагат от доста сериозни руски политически анализатори, близки до режима на Путин, както и от всички официозни медии в Русия. От трета страна „Атака” е изправена пред едно много нетрадиционно предизвикателство. То се отнася до състоянието, в което се намира българският национализъм в момента. Прави впечатление, че правителството на Бойко Борисов разчита на една асиметрична формула на управление от гледна точка на граждански ценности и изповядвани политики. Той се опира на ГЕРБ, която е член на ЕНП, на Реформаторския блок, но в същото време се опира на партията на бившия президент Георги Първанов АБВ, която все по-отчетливо се определя като проруска и има амбициите да се бори за завладяването на части от русофилската мисъл в България, а така също и на Патриотичния фронт, които са другият сегмент на българския национализъм. В тази част на управленската коалиция – АБВ и ПФ има два елемента, които са в пряка конкуренция с „Атака”. АБВ е в конкуренция по отношение на Русия и амбиция за сваляне на санкциите срещу режима на Владимир Путин, а Патриотичният фронт – като изразител на тяхното разбиране на български национализъм. Тези две партии обаче са включени в едно пространство, рамкирано да подкрепя правителството на Бойко Борисов. Т.е., говорим за национализъм и путинизъм с ограничена отговорност.

- Това означава ли, че Сидеров е единственият свободен от рамките политик, който подкрепя Путин и путинизацията?

- В крайна сметка, каквото и да прави АБВ по направление Русия, каквито и политики да развива, има една крайна граница. Ако партията на Георги Първанов иска да отиде до край в пропутинското си поведение, би следвало да излезе от управляващата коалиция, тъй като не е нормално правителство, в което има министър и вицепремиер, АБВ да води политика диаметрално различна политика от тази, която е официално прокламирана от кабинета на Бойко Борисов. Това влиза в разрез с конституционен текст, който гласи, че правителството осъществява както вътрешната, така и външната политика на страната. Когато една партия, в случая АБВ излиза с различна версия за външна политика, то това означава, че тя или трябва да достигне границата на ограничената отговорност на общата политика, без да я преминава, или да излезе от нея и да напусне коалицията и да извади Ивайло Калфин като вицепремиер и министър. Това не се случва, но в същото време говорим за едно пространство, което е едновременно проблем, но и шанс за партия като „Атака”. То е проблемно, защото виждаме, че и в управляващата коалиция има сегменти, които излизат със сходни на „Атака” политически послания – както по темата с бежанците, така и по темата с Русия. Шансът за Волен Сидеров е да потърси формула, чрез която да израсне още повече в очите на лумпенизираните българи, които може би като част от обществото стават все повече, да изгежда в техните очи като алтернатива на автентичния национализъм, русофилство и отрицание на досегашните модели на правене на политика по въпроса с бежанците. Допълнителен шанс за партия като „Атака” е обстоятелството, че Европейският съюз, по причини, които също подлежат на анализ, не е в състояние да излезе с ясно решение какво да се прави с бежанците. Тази нестабилна конструкция, която надхвърля националната политическа рамка на България опира до интереси и политическо състояние, както на Европейския съюз, така и на Русия.

- Какви празни полета оставиха останалите поддръжници на русофилството за „Атака”?

- „Атака” вижда шанс за екстремизиране на своето поведение в опита да се прояви като партия не просто антистемна, а като „извънредна”. В подобно поведение смисълът се носи от корена на думата „ред”. Важното за „Атака” е как формулира реда и защо е извън този ред. Очевидно статуквото в очите на много хора, не само в България, а и в Европа, започва да става компрометирано и разклатено понятие, което много трудно може да изведе собствена перспектива и развитие за достигане на друго състояние по силата на политическата логика. В момента нито лидерите на Европейския съюз, още по-малко лидерите на основните управляващи партии в България са в състояние да формулират ясна перспектива за излизане от една изключително нетрадиционна криза. В този смисъл статуквото е нещо, което започва да се обръща срещу себе си. То започва да буди все по-голямо безпокойство у хората, въпреки че по самия си смисъл думата „ред” би трябвало да означава синоним на сигурност и спокойствие. До момента обаче този ред е застрашен поради липсата на визионерски политически решения. Това нещо като състояние се използва от „Атака” и Волен Сидеров за мобилизиране на нова екстремистка енергия и оформянето на отчетлив профил на различност. Без да бъдат възприемани като спекулация или набеждаване, ще използвам примери от историята, които не трябва да бъдат приемани като деидеологизиране. Представете си клекшопът, при който стана първият сблъсък на Сидеров, който можем да вкараме в образа на едно старо еврейско магазинче от 1938 г., което е обект на нацистки погром. Не ви ли прилича подходът като технология, а не като идеология случаят с клекшопа? Става въпрос за малкото, различното, но оцеляващото магазинче. Набеждаването на Волен Сидеров дойде от това, че там се продават наркотици и незаконни стоки. По историческа аналогия това е развиването на незаконна дейност и грабежи в еврейското магазинче от 1938 г. Евреите кръвопийци и един клекшоп днес, който продава наркотици и цигари без бандерол. Внушаването на образ на престъпност, каквато се оказа, че няма, защото за електората на Волен Сидеров посланието е отправено и е достигнато. Той си казва следното: „Нашият лидер се бори за закон, за ред, да не се продават наркотици и да няма най-елементарна битова престъпност”. Това излизане на Сидеров естествено среща съпротива от органите на реда, които защитават малкото магазинче от евентуален погром. В очите на избирателите на Волен Сидеров това не е защита, а заставане на полицията от страната на тези, които продават наркотици и въртят незаконна търговия. С други думи поведението на лидера на „Атака” разполовява образа на държавата на две. За неговите симпатизанти той е носителят на нова държавност, а за другата част от хората Сидеров е хулиганът, който с непозволени средства се опитва да разклаща обществения ред. Това раздвояване на представата за държавност и за поведение върши прекрасна символна услуга на Волен Сидеров, защото позволява той чрез градация на екстремисткото си поведение да разширява тази раздвоена представа за реда и правилата.

- Нахлуването в НАТФИЗ ли беше началото на разширяването на амбициите за нов ред и паралелна власт?

- Това разширяване дойде с нахлуването в НАТФИЗ. НАТФИЗ е един от най-ярките символи на все още оставащите малки интелектуални островчета в България. Академията олицетворява творчество, свободолюбие, изява на личността чрез камера и сцена – всички онези красиви атрибути на демокрацията, на свободните общества и на цивилизацията. Сидеров обаче отива и казва: „Тук има най-голям процент хомосексуалисти и наркотици”. Той отива и нахлува в това пространство пред погледите на разширяващия се кръг от лумпени, които се вторачват в неговото поведение. Една от първите групи по времето на Хитлер, набутана по времето на националсоциалистическата партия в концетрационен лагер е от хомосексуалисти. Независимо от лицемерието, че в самата партия е имало не малко такива хора. Тук става дума за аналогията за „неприличното и неприемливото” за консервативното разбиране преди 70 години и за поведението на Сидеров. Изваждайки този пример и показвайки го пред крайно консервативната и мъжкарско-лумпенската маса, се превръща в нейните очи в герой. По този начин можем да стигнем до един извод, който мен лично много ме разтревожи напоследък. А именно, че не може да става дума за случайност по повод събитието в НАТФИЗ или от верига на случайностите. Тази липса на случайност е малко по-тревожна, защото тук има още нещо, което би следвало да надградим като очакване. Волен Сидеров и Десислав Чуколов категорично отказаха да дадат имунитета си в изчакване дебат за тази процедура в парламента. Твърде е възможно Волен Сидеров да поведе нова политическа програма за поведение на „Атака”. Това ново подреждане най-вероятно ще доведе до изграждането на образа на паралелната държава на реда така, както го разбира Сидеров, като пълен антипод на всички останали партии в парламента и отрицанието от тях. Това за пореден път позволява на Сидеров да се превърне в тотална алтернатива на политическата система. И макар че той има една частица от парламентарното присъствие в Народното събрание, на образно равнище Сидеров ще заеме едната половина в парламента с паралелната си държава. Като прибавим към това и говоренето с ругатни към правителството по повод поведението на България спрямо САЩ и ЕС, отношението ни към Русия и нейното ангажиране към Сирия и нестабилността на ЕС да вземе решения.

- Защо Сидеров и поддръжниците му избраха да сложат на „врага” печата "хомосексуалисти"?

- Хомосексуализмът в реториката на „Атака” не придобива социален или обществен смисъл, а обиден политически смисъл – на раздвоение и на слабост. За мен това ще бъде елемент за генериране на нов тип радикална енергия от страна на Сидеров, която ще бъде пренасочена към хора, които мислят като него. Един от симпатизантите на „Атака” заяви пред НАТФИЗ, че това е само началото. Може би това е и в основата и истинската отправна точка за разбиране на намерението на Сидеров за такова поведение – „това е само началото”. Българската демокрация и гражданското общество са в тежко състояние и боледуват от безизходицата и безтегловността да се взимат решения. Ако искаме да оцелеем като демократична опора и заложените ценности и цели от началото на Прехода, трябва да намерим ресурса да се противопоставим на това с повече култура, по-сериозен публичен диалог, повече гражданска безкомпромисност, ако това е възможно.

- Може ли да се направи алюзия с поведението на Владимир Путин, който влиза безнаказано в Крим и Чечня, например, с това на Волен Сидеров, но в по скромен мащаб?

- Поведението на Владимир Путин е буквален опит за прекопиране на поведението на националсоциалистическата партия от периода на първите години, когато е на власт. Тук нямаме нюанс, а продължение на метафората. Самата Русия се държи така, както са се държали нацистите, когато са завзели властта. Кремъл анексира Крим, както Германия – Австрия – чрез аншлуса. В този смисъл имаме едно продължаване на образци, чийто идеен партньор в България има амбицията да бъде Волен Сидеров. Когато говоря за атаката на еврейското магазинче през 1938 г. и на клекшопа и НАТФИЗ през 2015 г. трябва да припомним колко немски интелектуалци са затворени в концетрационни лагери. В този тип политически модели на поведение образът на врага става пъстротата, интелектуалността и демокрацията. За съжаление историята много опасно се повтаря, а в същото време западният свят подценява това, което му поднася Владимир Путин и неговата Русия. В един момент думите могат да се окажат доста безсилни и дори лишени от смисъл и съдържание. Когато това се случи, означава, че екстремизмът и крайните форми на поведение са постигнали много сериозна победа.

- Не закъсня ли идеята за промяна на закона за депутатските имунитети, след като вече 10 години политици хулиганстват безнаказано?

- Изваждането на темата за въвеждането само на функционален имунитет крие рискове. Социалистическата партия по една ирония на съдбата казва нещо, което си струва да бъде чуто и обмислено. БСП предупреждават за опасностите, които се крият от премахването на имунитета в този му вид заради конкретиката Сидеров, тъй като може да се стигне до политически репресии и всякакви форми на извън нормално преследване на депутати. Искам да припомня 10-и януари 1997 г., когато няколко депутати от СДС, сред които и Филип Димитров, бяха пребити от полицията. На тях беше посегнато, защото застанаха на страната на българските граждани срещу управлението на БСП и възможността да състави второ правителство. Представете си, че още тогава нямаше имунитет, а той е само функционален. Полицията съвсем спокойно можеше да изпоарестува половината парламентарна група на СДС и да обявят депутатите за подстрекатели, които разбутват обществения ред. Бихме могли да очакваме, че подобни социални трусове биха се случили отново, защото демокрацията е състояние, при което се допуска да се мисли за кризи и за остри политически протести от всякакъв характер, в които не е изключено депутати също да излизат при своите избиратели, за да ги защитават. Емоционално погледнато хулиганското поведение на Волен Сидеров е наистина повод да се мисли в посока на промяна на имунитета. Моят призив е да се мисли държавнически. По-добре е да има защити, а не полицията да бъде превърната в политически инструмент. Когато става Мюнхенският пуч, Хитлер е арестуван и отива в затвора, където написва „Моята борба”, която след то става неговата библия, която се издава в многомилионен тираж и цял свят чете пасквила му. Т.е. не непременно санкцията на закона, приложена буквално, е лечението срещу такъв вид политическо поведение и екстремизми. За мен израстването на обществото е много по-силна превенция. Представете си сега Волен Сидеров да произнесе гръмогласна реч, която отеква в Русия и започва пропаганда. Той спокойно може да си представи, че е задържан, защото е лидер на идеята за паралелната държава на реда, която е изразител на изконните руски интереси на българския народ. В този момент той се превръща в герой в очите на лумпенската част от обществото. Представете си един ден Волен Сидеров да стане премиер или канцлер на България. Най-страшното обаче ще бъде в условията на каква Европа ще бъде възможно това.

- От къде идва страхът в полицаите от Волен Сидеров и Десислав Чуколов на улицата?

- Случаят с полицията и Сидеров в НАТФИЗ е като филм за безсилието на Ваймарската република да се противопостави на ранните щурмоваци. В редиците на МВР има много особен страх от това какво всъщност им се случва. Във всички полицейски глави, които са стояли на улицата, в една или друга степен е била мисълта дали всичко, което се случва не е някакъв сценарий. Полицаите не са в състояние да формулират крайната цел, те не знаят, дали ако приложат крайни мерки няма да улеснят тази цел за екстремизъм. Имаме общество и управление на страната, което е негово производно, които са объркани. Дързостта на провокацията на Сидеров е толкова мащабна, че човек започва да се чуди защо той прави точно това и тръгва натам. По този начин се генерира специфична политическа енергия. В света няма партия, чието съществуване е затворено в самодостатъчността да присъства в парламента. Волен Сидеров един единствен път се доближи до властта, когато помогна на правителството на Орешарски, но го направи от реваншизъм и воден от жаждата за мъст срещу Бойко Борисов. Ако приемем, че тази подкрепа е била косвена, означава, че „Атака” от 10 години е в опозиция. Ествесттвено е за всяка партия да потърси пробив и разширяване на позициите си. Има обаче един детайл, на който не се обръща достатъчно внимание. Павел Чернев, който се отцепи от „Атака”. По време на инцидента с клекшопа той беше там. В едно свое участие Чернев заяви, че „било каквото било, българският национализъм трябва да се обедини”. Това завръщане на Чернев към Сидеров може би вещае призив към останалите политически формации от страна на Сидеров, за да се направи разширена формула на националистическа коалиция.

- Адекватно ли е поведението на вътрешния министър Румяна Бъчварова в създалата се ситуация?

- Г-жа Румяна Бъчварова е един от много малкото интелектуалци около Бойко Борисов. Тя е човек на научната мисъл и на управлението чрез логика и нормалност. В една среда, която е дълбоко разклатена и представите за ред са не просто разбити, а остро конфронтирани от амбициите за паралелен огледален образ, каквито амбиции има Сидеров, е изключително трудно за човек с интелектуален профил да бъде вътрешен министър. Румяна Бъчварова е допълнително доказателство за трагедията, в която е поставена българската интелигенция.

"Фактор.бг"

Настоящият текст предлага посока на мислене за настоящето на много български градове, в частност на Ловеч. Текстът е едно възможно обяснение на политическите феномени в града и на устойчивите и повтарящи се модели на управление. Предлагайки по-широкия контекст на световната и националната история, материалът оставя пространство на читателя да открие приликите и разликите между глобални явления и особеностите на едно конкретно населено място.

Олигарополиси

Според политическия антрополог Брус Капфърър, основна характеристика на съвременната държава са политическите формирования, базирани на тясно свързани социални групи, които целят монопол и разпределение на икономическия ресурс на държавата, акумулиран от и жизененоважен за цялото й население. Тези групи обикновено са съставени от семейства, родове, приятелски кръгове или взаимозависими от бизнесите си хора. Капфърър смята, че държавата днес преминава през значима трансформация.

Само едно нещо се оказа по-голяма тайна от избирателната активност по време на първия тур на вота - какво стана с машинното гласуване.

Докато хиляди преференции се крадяха от избирателите, тъй като секционните комисии не успяха/не пожелаха да ги сметнат правилно, една шепа софиянци посочиха за секунди своя предпочитан общински съветник на 50-те машинки, разположени във Френската гимназия. Досега не съм видяла данни от протоколите в тези секции, нито някой е обявил колко време е отнела обработката им. Но мога да се обзаложа, че е

било бързо като крошето по Волен Сидеров

в НАТФИЗ. И че там няма невалидни бюлетини. Което е още една голяма тайна на политиците и изборните надзорници - не може да има невалидна бюлетина при машинно гласуване.

Тези гласове никой не може да ги открадне, като просто не впише моята, твоята, тяхната преференция. Не могат и да се нагласят за съотвената партийна листа, ако не излиза сметката. Някакви членове на комисия не могат да ги зачеркнат като недействителни, защото знакът е излязъл от кръгчето. Няма защо да ги броят две денонощия под ключ, жени да припадат, децата им вкъщи да пищят, разплакани роднини да мръзнат пред “Арена Армеец” с торбички с храна и лекарства, диабетици да броят с колко часа са пресрочили да си бият инсулина.

Хора, не е нужно да правим избори като война, когато цивилизацията е на един бутон разстояние!

Какво означава машинното гласуване? Да се надяваме, че вече никой не го бърка с електронното, т.е. от компютъра вкъщи, за което слушаме колко е ненадеждно - ето, и сайтовете на ЦИК, МВР, ГРАО и МВнР блокираха така удобно заради нечувана в света хакерска атака, включително от IP адреси във Виетнам и по екзотични острови. Не, машинното гласуване не е подаване на вота от дистанция посредством вързани в мрежа компютри. Ползват се елементарни машини, разположени в изборните секции. Те не могат

да бъдат хакнати нито от Виетнам, нито от Марс

именно защото не са компютърни устройства в мрежа. На екрана се появяват партиите, кандидатите, натискаш бутончето за избраните от теб и готово, гласът е отчетен в същия миг. Машината вади разписка, която потвърждава този вот и служи за контрола при преброяването - пуска се в урната вместо позната бюлетина с размер на бебешки чаршаф.

По време на целия процес има контрол, данните са записани на постоянен носител, налице е пълен опис на извършените операции.

Да, има разкарване до избирателната секция, но какво от това? Значи народът може да се юрне за промоция в някакъв хипермаркет на другия край на града, а не може веднъж на 4 години да отиде и да излъчи кой да управлява. Кое е по-важно - да спестиш 6 стотинки от кебапче или да спестиш поредния експеримент на тъпи и алчни управници с твоята община или цялата държава? Аз лично съм и за дистанционно гласуване, но ми е много по-важно на този етап гласуването да е гарантирано честно, а не непременно без да мръдна от вкъщи. Освен това не ни трябва референдум - въпросът е технически и просто трябва да се пипне леко законът, който и сега е отворил вратата към промяната.

И ако хората така и не разбраха нищо от клипчетата на ЦИК, които уж трябваше да обяснят как се гласува, то със сигурност са изгледали десетки американски филми, в които се вижда, че там го правят така. Машинното гласуване работи в 1/3 от щатите в САЩ, а Белгия създаде специална електронна платформа, която подлежи на външен одит.

Ами Бразилия - представяте ли си как половин милион членове на секционни избирателни комисии влачат чували и ги предават затворени 5 денонощия на “Маракана”?! Не, защото и там работи машинното гласуване.

То доказано работи и в България

За първи път 100 машини бяха инсталирани на изборите за Европейския парламент в 100 секции в София, Пазарджик, Велинград и Ракитово.

 Гласовете, подадени на машините, се преброиха експериментално, отделно гласоподавателите пускаха хартиена бюлетина. Преди година на парламентарните избори експериментално се инсталираха 300 машини - пробваха ги и в Пловдив, Плевен, Кюстендил, Перник. Всичко беше точно. На тези местни избори за първи път машинните гласове се броят реално, не експериментално. Вместо обаче секциите да се разраснат до предвидените засега в закона 500,

ЦИК рязко ги намали до смешните 50

И важаха само за общински съветници, не за столичен и районен кмет.

Защо политиците не правят цивилизационния избор на един бутон разстояние? Защото когато го натиснем, ще лъсне цялата им непригодност да победят в истински, честни, прозрачни избори.

Ще се отвори дупка - от липсващите цигански гласове,

от липсващия вот на притисканите чрез икономически и властови способи хора да гласуват.

Няма как да се проследи дали са го сторили, защото вотът се дава анонимно в машина и нещастният човечец вече не е принуден да снима хартийката с гласуването си за доказателство. Няма как нашите хора в секционната комисия да отмятат по списък ще излезе ли бройката на контролирания вот, да обявяват за недействителни бюлетини по своя преценка, да се подменят цели протоколи, да се крият чували по килерите на училищата.

Машинното гласуване означава избори без брокери и без кръв. Продължава дебатът как така България първа гръмна бежанец, но срамно мълчим, че на изборите си България уби неродено бебе, след като майка му пометна по време на заложническата криза в “Арена Армеец”.

Освен това този метод въвежда и своеобразен избирателен ценз - който не може да се оправи на машинката, ако обича, да си ходи. Щом не вдява как да натисне два бутона или не може да прочете текста на екрана, не следва да определя моето и на децата ми бъдеще. Ама пенсионерите нямало да се оправят? Да, бе - нали огромната част от тях вече си вземат пенсиите на банкомат.

Който твърди, че 

машинното гласуване е по-трудно от тегленето кеш от банкомата,

иска да кешира от изборния процес, а не да го подобри.

Да не говорим за страничните ползи като тази, че незрящите и други хора с увреждание ще гласуват много по-достъпно.

И тъй като изборите у нас вече явно са пряко свързани и със здравната реформа, след като пратиха толкова народ в болница, то нека направим и това сравнение - щом обществото ни е готово да плати за машинки за пръстови отпечатъци в болниците, а преди това се дадоха много пари за устройства, които сканират личните карти на пациентите, не е ли готово да даде някой лев и за машини за гласуване?

Всъщност въпросът за цената би следвало изобщо да не стои не само в преносния, но и в буквалния смисъл. Принтерите и тонерите, които се купуват, общо правят колкото парите за нужните устройства в една СИК.

Машинното гласуване дори ще свали с много цената на изборите - няма 6 печатници да бълват милиони бюлетини, няма по 15 хил. полицаи да ги охраняват, да се харчи гориво за транспорт, ще спадне рязко броят на заетите (и платени) да организират цялата тази работа.

Ако пък това се окаже единственият проблем, тогава да стартираме благотворителна кампания - дарете левче, пратете есемес с текст: “Аз съм против мръсни избори и заложнически кризи.”

В. "24 часа"

Не съм доволна от размера на увеличението на учителските заплати. На тях трябваше да се увеличат двойно и тройно заплатите. Ако някой мисли за след 10 години какво ще бъде нивото на образование, трябваше това, което казвам, да се случи. А не да се правят разхищения за специални служби, ДАНС, НСО и редица други. За всички ни е видно, че тези разхищения не ни водят до нищо добро. Това каза пред Фрог нюз бившият финансов министър Христина Вучева по повод проектобюджета за 2016 година. Ето какво още сподели тя:

- Г-жо Вучева, тази седмица беше публикуван проектобюджета за следващата година. Чуха се много противоречиви оценки да него. Какво мислите за него?

- Вярно е, че синдикатите на подкрепиха проекта за бюджета, което не знам по правилник, дали има някакво значение. Практиката показва, че той не се променя особено при обсъжданията. Така, че вариантът, с който разполагаме в момента, може да се смята, че това ще бъде варианта, който ще се приеме. Мисля, че в него няма да има кой знае какви изменения. Мога да кажа, че бюджетът за 2016 г. по нищо не се отличава от този за 2015 г.

- Ваши колеги все пак отбелязаха някои разлики, свързани с „разхлабване” на колана.

- Вносителите отбелязват в докладите и в своите изказвания досега, че този проект се различава съществено, защото дава ясна представа за предимствата и препоръките, които прави финансовото министерство във всички сфери. Те сочат например, че такава приоритетна сфера е образованието и министерство на отбраната, казано най-общо. Това обаче не личи от самия проект. Тоест тази декларация, която се прави, че има някакъв ясно определен приоритет, не се потвърждава при един по-обстоен анализ. Напротив, вижда се че се увеличават разходите за отделни ведомства. Например министерство на финансите, в сравнение с 2015 година получава сега 60 млн. лв. повече, МВР получава 150 млн. лв. повече, МО също получава 100 млн. лв. повече. Парите по отделните централни ведомства нарастват с 450 млн. лв. Малко необичайно е и прави впечатление, че за първи път средствата за капитални разходи са трикратно и четирикратно повече от тези, които досега се предвиждаха.

- За колко пари говорим?

- Става дума за 2,650 млрд. лв., визирайки държавния бюджет. Трябва да се прави разлика между държавен бюджет и т. нар. фискална консолидирана програма. Тук говорим в момента само за държавния бюджет. Нямам обяснение точно за какво и как ще бъдат използвани тези капитални разходи. Добре би било депутатите да поискат подробна справка накъде се насочват тези средства. Важно е да се знае какви точно инвестиции ще се правят. Иначе в икономически план това може да се оцени като добро решение. Дали е добро, може да се каже с увереност само ако се знае за какво ще се похарчат парите.

- Много средства ще бъдат отделени за съфинансиране на европейските програми.

- Бюджетът трябва да предвиди тези средства. Тук има една тънкост, но тя е важна за всички тези години, откакто ползваме европейски средства. По принцип към средствата, които се дават по европейските програми, има и участие наречено бюджетно съфинансиране. Но това съфинансиране не се прави по начин, по който да се разбере дали то е ефективно. Това особено касае парите в Държавен фонд „Земеделие”. Много бих се радвала, ако се намерят депутати, без значение дали са от управляващата парти или от опозицията, които да поискат ясна разшифровка за ефективността на този фонд „Земеделие”. Там вървят изключително големи за нашите мащаби средства, които изобщо не е ясно за какво точно се използват. Същото може да се каже и за използването на парите при различните оперативни програми, които се управляват чрез министерствата на регионалното развитие, на транспорта и т. н. Интересно е, че няма доклад на министъра на финансите, който да съпровожда Закона за бюджета. Разчита се на доклада, който е направен при осъвременяването на тригодишната прогноза. Но това са различни документи и според мен би трябвало да има винаги доклад към Закона за бюджета. И той да отговори на тези, въпроси, които поставям пред вас. Накратко казано трябва да се знае какво е постигнато в периода 2007-2014 година. И след това да се каже ясно какви пари ще даде държавата за следващият период до 2020 година. Средствата, които идват от ЕС са обявени, те са ясни, защото там има орган, който контролира. Но нашето съфинансиране никога не е ясно. Тази тема е изключително важна и се надявам медиите да я поставят на дневен ред. Надавам се, че и депутатите ще имат отношение към това. Информация сигурно съществува в МФ и всички други министерства. Въпросът е тя да стане достояние. Нали по този начин обществото осъществява контрол. Това е желание да се види ефекта от използването на парите.

- Тази седмица се разбра, че Оманският фонд е завел дело срещу България заради фалита на КТБ. Какво ще коства на обществото това?

- Аз бях от тази нищожна по брой група, която настояваше, че не трябва да се стига до ликвидирането на КТБ. Но тези съвети очевидно не бяха взети под внимание. Тогава аз казах, че парите, които ще дадем сега са много по-големи от тези, които бихме дали на онзи етап. И това се потвърждава, т. е разбра се, че парите, които плати за сега Фондът за гарантиране на влоговете, с помощта на заем, който взе от държавата, тези средства се пресмятат към дефицита за 2014 година. Ясно е, че се задават много дела от страна на един от големите акционери-Оманският фонд. Никой, обаче не иска да говори и за загубите на безброй хора, които си загубиха парите. Те не са случайни, живеят тук, тяхната загуба не може да не ни се отрази. Много фирми загубиха също средства. В момента нямаме никаква увереност, че т. нар синдици на КТБ правят всичко възможно, за да събират пари, напротив. Само едно се вижда, че се харчат страшно много средства и че се раздават огромни заплати. Трябваше да има ясна информация за бюджета на синдиците, т. е какви пари изразходват и какви пари събират. Сега се казва какво събират, но нека да видим колко изразходват. Някой трябва да настоява за това. Убедена съм , че всяка седмица трябваше да имаме информация за това, защото се засяга много широк обществен интерес.

- Каква пица ще ядем догодина-постна или с малко месо?

- Ако използваме този метафоричен образ, при сегашните данни, които се дават, пицата не трябва да е постна. Не съм доволна от размера на увеличението на учителските заплати. На тях трябваше да се увеличат двойно и тройно заплатите. Ако някой мисли за след 10 години какво ще бъде нивото на образование, трябваше това, което казвам, да се случи. А не да се правят разхищения за специални служби, ДАНС, НСО и редица други. За всички ни е видно, че тези разхищения не ни водят до нищо добро. Ако има възпитателна функция, развита с много пари, положението ни след 10 години би било друго. И няма да има нужда от всички тези органи, които едва ли не ръководят живота ни.

"Фрог нюз"

Наскоро Виетнам и руската република Дагестан се договориха за разработка на шелфа на Каспийско море. Виетнамските власти са готови да вложат в проекта за добив на петрол и газ между 150 и 300 милиона долара. Лично премиерът на Дагестан Абдусамад Хамидов се е срещнал с представители на виетнамската държавна петролна корпорация "Петровиетнам". Договорката за сумата, която ще се отдели за проекта, е предварителна. Виетнам сключва постоянно подобни сделки, което показва какъв глад изпитва икономиката му за енергийни ресурси, тъй като страната преживява от няколко години невероятен икономически бум.

На юг от най-населения виетнамски град Хо Ши Мин (бившия Сайгон) са разположени повече от дузина индустриални паркове. В провинцията, която се смята за предимно земеделска, това е мястото, където производството непрекъснато се разраства. Към края на май тук са привлечени вложения за 3.67 млрд. долара, около 40 на сто от които в дрехи и текстил. Огромни фабрики се отварят непрекъснато, за да произвеждат стоки за западни компании, като например "Найки". Инвеститорите в тях се възползват от увеличаващия се брой на младежката работна ръка във Виетнам и заплатите, които са поне два пъти по-ниски от тези в Китай, разкри наскоро в. "Уолстрийт джърнъл".

В ЕС не се вземат достатъчно мерки за защита на основните права на гражданите след разкритията за масово електронно следене, обявиха евродепутатите в резолюция, гласувана на пленарната сесия в Страсбург вчера. Те призоваха Еврокомисията да гарантира, че всеки пренос на данни от ЕС към САЩ ще има "ефективно ниво на защита" и призоваха страните от ЕС да предоставят защита на Едуард Сноудън като на "защитник на човешките права", съобщиха от пресслужбата на ЕП.

Резолюцията бе одобрена с гласовете на 342-ма евродепутати, 274 гласуваха против, 29 се въздържаха. Тя няма законодателен и задължителен характер. С 285 срещу 281 гласа евродепутатите призоваха страните от ЕС да отхвърлят "криминално разследване срещу Едуард Сноудън, да му осигурят защита и да предотвратяват екстрадирането му в трети страни".

Неотдавнашният самоубийствен атентат в Анкара би трябвало да стане момент на единство. На важния мач Турция-Исландия за европейското по футбол 2016 г. отборите отдадоха почит с наведени глави и едноминутно мълчание в памет на 102-те жертви от атентата, станал три дни по-рано. Но из секторите на стадиона се понесоха недоволство, скандирания на десни лозунги и „Аллах Акбар” ( Бог е велик), което илюстрира колко тежко е разединена Турция.

Атентатът на „Ислямска държава” бе насочен към прокюрдската Народна демократична партия (ХДП), леви активисти и синдикалисти, които се бяха събрали на митинг срещу военната кампания на турската армия против бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) в Югоизточна Турция. Това бе най-смъртоносното терористично нападение в историята на Турция, отдалечавайки страната от единството и увеличавайки поляризацията. Победата на Турция над Исландия беше засенчена от злобата на стадиона. „Нямаме ли сърце, което бие за тях (жертвите в Анкара – бел.ред)? Какво е необходимо, за да уважаваме човек, който е починал?, написа в мрежата бившият мениджър на националния отбор Мустафа Денизли във вестник „Хюриет”.