Публикации от Четвъртък, 18 юни 2015

Общинар вдигна къща за 400 000 лева!

Публикувана в Съдебно-криминално
18 юни 2015

Шефът по сигурността на София Красимир Димитров получава едва 1700 лв. заплата, откъде са парите за имота в Иваняне?

Общинар със заплата от 1700 лева вдигна къща за 400 000 лв! Жестокият скандал, разкрит първо от Nbox, е на път да взриви управата на София. В редакцията разполагаме с удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа на еднофамилната къща на чиновника Красимир Димитров, шеф на дирекция „Обществен ред и защита при бедствия” към Столична община, от което е видно, че имотът в Иваняне е напълно законен. Отдолу се мъдри подписът на на арх. Влади Калинов, директор на „Общински строителен контрол”.

Според данните ни къщата от 320 квадратни метра разгъната застроена площ се намира недалече от дома на премиера Бойко Борисов. Информаторът ни обясни, че всички се натискали да сторят около родния дом на министър-председателя, сякаш това ще ги спаси от скандалите, с цената на които са горди собственици на баровски сгради в Банкя, съобщи сайта "NBox" вчера.

Проверката на Nbox установи, че средната цена на кв. м застроена площ в района е 500 евро, а на гол терен – 50 евро

В цифри това означава, че шефът по сигурността на столицата в момента притежава дом за 160 000 евро (320 хиляди лева). Отделно от това 320 квадрата къща изисква поне декар имот, върху който да се постори и да остане малко за градина или гараж. Т.е., още 50 000 евро, или 100 бона. По най-груби сметки се оказва, че чиновникът с месечно възнаграждение 850 евро е успял да спести 420 000 лв., които да вложи в строеж в селото на 12 км от София.

За капак наш източник в Столичния общински съвет ни разкри, че Красимир Димитров е изтеглил и други 70 хиляди евро банков кредит, който е успял да върне в рамките на една календарна година.

Красимир Димитров отговаря за камерите за наблюдение на София

Смята се, че огромните финансови потоци по сметките на Димитров имат връзка с конкурсите за доставка на охранителни камери за столицата. Именно от шефа по сигурността, който незнайно защо се представя като зам.-кмет на София, зависи кой ще е победител в благите обществени поръчки за оборудване на най-големия град в България с качествени камери за наблюдение. Проверката ни установи, че последният конкурс за закупуването на „очи“ за столичния „Биг Брадър“ е бил за 7 милиона лева.

Ако прокуратурата се задейства, би следвало да не е проблем доказването на произхода на средствата, с които парадира шефът на сигурността на София. Nbox ще следи развоя на скандала, за да проверим дари държавното обвинение ще се самосезира, или за пореден път работата на прокуратурата ще трябва да се върши от медиите.

Факсимиле от удостоверение № 492 от 19 май 2014 г., което се явява като акт 16 за къщата на общинаря

Според официалната визитка на баровеца преди да започне в Столична община Красимир Димитров е работил в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, както и в Гражданска защита. Изучавал е защита на населението и критичната инфраструктура във Военна академия „Г. С. Раковски”. Новодомецът е родом от Перник, но живее в София със семейството си.

Днес, 18 юни, в сайта NBox бе публикувано и опровержението на общинаря. Материалът е озаглавен "Красимир Димитров: Ощетени бизнесмени ме клеветят" и в него се казва:

"Ощетени бизнесмени ме клеветят. Това заяви в коментар пред Nbox.bg Красимир Димитров - шеф на дирекция “Сигурност”, по повод разкритията, че притежава имот за стотици хиляди лева, при положение, че заплатата му в Софийската община е 1700 лв.

През вчерашния ден, първоначално той заяви, че не разполага с имот в местността "Иваняне" в Банкя, но по-късно призна, че има такъв имот, който обаче е с далеч по-скромни размери. Освен тази новопостроена къща, Димитров притежава и два апартамента в София, които обаче бил наследил.

Пред медията той разказа, че през годините, като директор на дирекция “Сигурност”, е прекъснал договорите на редица фирми, които неизгодно за общината са предоставяли услуги. Най-много такива случаи имало във връзка с видео наблюдението в столицата.
Това е и причината срещу него да се поведе такава клеветническа кампания, обясни той.

За да подкрепи думите си, общинарят изпрати в редакцията ни и документи за имота си в Банкя, от които става ясно, че къщата му е с общо 137 кв. м застроена площ. Димитров коментира също, че стойността на собствеността му е била завишена, защото не е направена правилна оценка на имота. Не е било предвидено това, че къщата е без канализация и без асфалтиран път, по който да се стигне до нея."

P. S.: Вместо коментар, "Общество и власт" публикува едно... "простичко" факсимиле от форума на NBox под първата публикация

Оригиналът

Продължава...

Адвокат Иво Найденов: Решението на ВКС за „Килърите“ е фарс

Публикувана в Казана дума
18 юни 2015

„Притеснен съм от начина, по който ВКС върна делото, защото това, което в момента са направили, е, грубо казано, да предопределят изхода на делото и във Варна.“ Това казва в интервю за „Гласове“ един от адвокатите по делото „Килърите“ Иво Найденов.

„Ще се върне, ще го гледаме. Какво ще гледаме? Приемаме, че всички останали, една шайка свидетели, дето Кулезич ги разхождаше по студията да си късат паспортите, са говорили истината. А те казват: „Предполагам…“; „Смятам…“ Аз много работи смятам, ама това няма никакво значение“, допълва още юристът.

- Адвокат Найденов, какво означава на практика решението на ВКС за връщане на делото „Килърите“ във Варненския апелативен съд?

- Това решение означава единствено, че приемат жалбата ми в тази част, в която съм се оплакал от резервния защитник, че с него са извършени действия, които Петър (Петър Стоянов – Сумиста, бел. авт.) не е искал, бил е близък със съпругата на убития адвокат Лупов. Сега във Варненския съд трябва да се преповторят единствено и само тези разпити и тези заседания, в които е участвал Георги Иванов. Всичко останало се потвърждава от ВКС. Не това съм искал в жалбата си. Исках делото да се върне на първа инстанция, защото смятам, че там бяха допуснати сериозни нарушения. Получава се нещо като нищо – изпадаме в много неприятна ситуация: съдът приема, че съществува организирана престъпна група, ръководена и дирижирана от Петър Стоянов. И аз питам тогава, как това решение ще влияе на Варненския апелативен съд? Вярно, това са вторичните обвинения, които имаме, но те именно са тежките. Там се приема, че убийствата на Румен Рачев и на Петър Лупов са извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

- Тоест по същество нищо съществено не се променя?

- Потвърждава се присъдата, че Петър Стоянов е ръководил ОПГ, реално това потвърждават – една присъда, която е 15 години. А ние през цялото време сме оспорвали действията при разпитите, самите доказателства – да може ясно да се каже по какъв начин, кога е организирал той тази група. Защото, когато внесоха обвинението, имаше един период, после по неясни критерии съдът прие, че периодът е по-кратък. За другото нямало доказателства…

- Излиза, че ВКС действа хаотично, без логика.

- Моето мнение е – ще повторя – че в момента ВКС направи нещо като нищо.

- Нещо като отбиване на номер?

- Нещо като нищо. Седем месеца те умуваха и сега, общо взето, казват: „Няма процесуални нарушения“. Другите били несъществени – за белезниците, за тия неща, си имало друг ред. Тоест отговорността е на държавата, съдете се в Страсбург евентуално. Само дето не са казали къде трябва да се жалят подсъдимите. Не им пречили да си осъществяват правото на защита. И в същото това време не се произнасят по някои много важни неща.

- Какво конкретно имате предвид?

- Ами не се произнасят за разпитването на едни анонимни свидетели, при положение че вече има обвиняеми. Отделят се материали. Разпитите им се приобщават към същото дело. Всичко това се прави с цел да не участват защитниците. По никакъв начин не са се произнесли какво е налагало и какъв е бил смисълът да се разпитват определени свидетели в други съдебни райони. Ходили са съдии, участвали са на тези разпити. Нищо, пълен мрак! Никакъв отговор няма. Въпросните тези сме ги излагали пред ВКС – всеки един от нас ги е излагал, включително и аз. И смятаме, че това са процесуални нарушения – може да са облечени в някаква форма и тя да е процесуално допустима, но реално погледнато, свидетелите са поставени в особени ситуации. Сега разпитваме един, който е задържан в Русе и който е задържан като анонимен свидетел два пъти под различни номера, после – обединени. Този същият, от защитата сме го искали – вече, като знаехме имената – той дойде и каза, че не може да отговаря на никакви въпроси.

- Как така не иска да отговаря?

- Ами то е много просто. Една свидетелка казва: „На еди-коя си хижа бяхме трима човека или пет човека“, и че тримата ги знаем кои са, много просто е да знаем кой е петият. Тя казва: „С приятеля ми ни задържаха“. Той е бил задържан в Русе за трафик на наркотици. Той е свидетел. Естествено, че му намерихме имената, поискахме от съда да го пуснат, доведоха го. Пак каза, че го е страх. „От какво те е страх?“ – питаме го. Той: „Ами искам да ми дават пари подсъдимите“. Там някои от подсъдимите. Съдът казва: „Щом го е страх, така е – няма да го разпитваме“. И си го освободи от делата. И други. И други.

- Явно има доста примери, които бихте посочили.

- Разбира се. Например тези нарушения на процесуалните права, които бяха в Шумен. Подсъдимите се мотивираха, че съдебната зала не може да побере публиката – делата са публични, журналистите сложени там – и гражданинът, пардон, журналистът Цоновски (Валентин Цоновски, бившият зам.-шеф на ГДБОП по времето на Цветан Цветанов като вътрешен министър – бел. авт.) им дава ценни методически указания какво да правят. Този велик герой! Нищо не се коментираше, че – аз съм си го направил това като искане пред Касационния съд – пристигат доказателства, които носят време, посочено е кога им е отговорено, преди аз да съм ги поискал… И преди съдът да се е произнесъл дали ще уважи съответното искане!

Става въпрос за едни дентален център във Варна. Аз съм го направил искането в 11 часа, а те още в 9.30 от фирмата, която обслужва денталния център, извадили разпечатка, че лице с имена Петър Виденов Стоянов не е пациент на центъра. После се оказа, че е клиент… Защото към момента, когато той е ходил там - към 2009 година, денталният център е работил с книги, в журнали са записвали пациентите и не е имало компютърни справки. Всичките тия неща, които бяха поставени на вниманието на Върховния съд, ни даваха основание на всички защитници да искаме делото да се върне на първа инстанция. Да се гледа по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.

- Какво би се случило при такава хипотеза?

- Ние ясно съзнавахме, че ако се върне на първа инстанция, делото трябва да отиде в Специализирания наказателен съд – защото вече няма как да го гледат в Шумен. Искахме да се върне, да се гледа делото от Специализирания наказателен съд. Само че никой не иска да ни пусне, да се махне това дело от варненския район. Затова сега ми е много любопитно как Варненският апелативен съд ще реши делото по по-различен начин от предходния съдебен състав. Но това вече го казах. Да, ще преповторим тези 7-8 разпита на свидетели, няколко експертизи… Като едната от експертизите е точно тази, според която вещо лице казва, че се чува женски глас – именно на председателката на Шуменския окръжен съд (Нели Батанова – бел. авт.), която участва в оперативната беседа със свидетеля, който след това ще бъде разпитван. И е разпитан от нея!

- С други думи, според вас Варненският апелативен съд няма да промени нищо, така ли?

- Вижте, аз съм притеснен! Дори все още съм афектиран от това, което прочетох. Това бяха 7 месеца, в които аз съм го изживял това дело. Знам какво ми се е случвало. Защото само човек, който е бил там, може да знае какво ставаше в тази съдебна зала. Бях си направил една шега, че на другия ден ще им представя три доказателства. Пошегувах се, а после се оказа, че на адвоката на семейството на убития адвокат Петър Лупов щяха да му изпопадат зъбите, когато видя, че вратата на стаята ми е отворена и ми бяха блокирали лаптопа. Една варненска прокурорка (скандално известната Ася Петрова, най вероятно, която определено е свързана с делото „Килърите“) си призна, че цяла нощ не можала да спи от мисълта какво ще ѝ представя. А по време на пледоарии нямаме право да представяме доказателства, те трябва да са предоставени предварително. Така е по закон.

- Отново се връщаме към въпроса защо ВКС реагира с това, както казахте вие, нищо незначещо решение?

- Явно Върховният съд е високо и те не могат да повярват, че такива неща се случват. Те започват да ги вярват, когато напуснат съдебната система и станат адвокати. Тогава виждат за какво става въпрос. Притеснен съм от начина, по който върнаха делото – защото това, което в момента са направили, е, грубо казано, да предопределят изхода на делото и във Варна. Ще се върне, ще го гледаме. Какво ще гледаме? Приемаме, че всички останали, една шайка свидетели, дето Кулезич ги разхождаше по студиата да си късат паспортите, са говорили истината. А те казват: „Предполагам…“; „Смятам…“ Аз много работи смятам, ама това няма никакво значение. Значи техните твърдения, за които ние сме дали неоспорими доказателства, че няма как да е вярно говореното от тях, се приемат от съда. Особено има там един Боян Джамалов, дето за едни пари съдът така, лекичко избяга по тъча: „Абе може да е на тази, ама може и да е на онази дата“. За едни други пари пък един друг, Лозан Цеков, се обърка – понеже през периода, който се обсъжда, Петър Стоянов не е бил в България – няма как да се е видял с него и да му ги е дал… С тези неща какво правим? Варненският съд какво ще прецени? Делото трябваше да се върне на първа инстанция – това е!

- Можем ли да кажем, че исканото от вас, от защитата на „Килърите“, не е изпълнено от ВКС?

- В моята касационна жалба аз им бях посочил тези неща с участието на резервния защитник. Бях им посочил съдебни заседания. Причината е, че пред Варненския апелативен съд направих искане да отведат резервния защитник. Те го отведоха. И Варненският апелативен съд каза, че нямам правото на защита на Петър Стоянов. Не било разрешено, тъй като резервният защитник, който има макар по-далечна роднинска връзка – а и на първа инстанция и той си беше правил искане да бъде освободен – бил участвал само в едно съдебно заседание, на което се чете обвинителният акт. В моята касационна жалба им писах, че видимо Варненският апелативен съд не е чел делото. Посочих поне 20 заседания, в които е участвал резервният защитник. При положение че с колегата, с когото бяхме тогава, сме посочили уважителни причини. Примерно - Шуменският съд приема, че най-неуважително е явяването ни, след като сме отишли и сме се явили пред ВКС на Република България. Значи там това го бяха приели като неуважителна причина и се назначава резервният защитник. Според Софийския апелативен съд. Пак неуважителна причина – назначаваме.

- Всичките тези факти вие ги излагате пред ВКС?

- Точно. Отделно сме си излагали и други факти, касаещи други свидетели. Мълчание. Гробна тишина. Всичко изначално е сбъркано още в Шумен.

- Бихте ли посочили конкретни имена на хора, виновни за случващото се? Персонални виновници – според вас.

- За мен за това, което се случва, първият виновен е този господин, който тогава, понеже не беше доволен от Софийския апелативен съд, изпрати делото в Шумен. След като Софийският апелативен съд отмени задържането по делото за убийството на Юри Галев – което е същият, идентичен случай – този господин, който тогава изпълняваше една по стечение на обстоятелствата доста важна роля в държавата, в момента очаква ВКС да се произнесе по няколко негови дела – прати делото в Шумен. Оттам нататък според мене, за да се случат тези неща, някои желаеха прекалено много да растат в кариерата с цената на всичко. Защото в крайна сметка ние искахме да има справедлив процес. Съдът, на базата на доказателства, да каже: виновен или не. А не желанието на някой да се доказва: „Ние разкриваме, ние разкрихме всичко, ние направихме най-големия бум. Ето, една фабрика за убийства разкрихме…“

- Кога според правилата Варненският апелативен съд трябва да гледа делото?

- Някъде септември-октомври. Ние сме една камара народ. Всеки вече си има своите планирани ангажименти преди това. Предполагам, и другите колеги, както и свидетелите на Нова телевизия – тия 7-8 човека вещи лица… Няма да е бързо да се съберат. По мое скромно мнение – от късна есен до ранна пролет ще се разхождаме в това трасе. А във Варна по това време е много студено. А и не ми се ходи във варненския затвор – понеже там заседаваме в затвора.

Оригиналът

Продължава...