Кьовеши разклати стола на Гешев, но няма кой да забележи
Три са събитията, белязали и тази седмица като прахосана от гледна точка на съдебната реформа и утвърждаване върховенството на закона: решението на Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси за ликвидиране на специализираното правосъдие; срещата на европейския прокурор Лаура Кьовеши с министър-председателя Кирил Петков; срещата на европейския прокурор Лаура Кьовеши с българския главен прокурор Иван Гешев. Започваме по ред на номерата.
Заблудата, че с ликвидирането на специализираните прокуратури и специализираните съдилища стартира същинската реформа на третата власт, е повече от тежка. Нищо няма да се промени. Нито към по-добро, нито към по-лошо. Така, както с нищо не се промени картинката преди две петилетки, когато те бяха създадени. Или казано по друг начин, добра идея, съсипана от едното побългаряване...
Също като ДАНС през 2007-2008 година. Изваждането на Националната служба за сигурност (контраразузнаването) от МВР беше отлагано най-малко 7-8 години, нищо че беше един от неписаните ултиматуми за приемането ни в НАТО и ЕС. А накрая беше направено така, че да се впише идеално в една от най-популярните поговорки "Свърши работата като кучето на нивата", т.е. никак. Защото напълно механично бяха събрани под една шапка три служби, които по принцип нямат нищо общо една с друга - цивилното контраразузнаване, военното контраразузнаване и финансовото разузнаване.
Крайният резултат е болезнено известен: ДАНС работи главно по поръчка на клиента
и само от време на време - по съвест и по закон.
Говорим за службата като цяло, за началниците й по принцип и за "партийните калинки" - в частност. Инак - нормалните редови агенти правят каквото трябва, но от това на никого не му става по-леко.
Първото правителство на Борисов и депутатите на ГЕРБ съсипаха през 2010-2011 г. идеята за специализираното правосъдие по същата рецепта, по която депутатите на тройната коалиция БСП - НДСВ - ДПС, както и правителството на Сергей Станишев, съсипаха идеята за ДАНС. Уж създадоха специализираните прокуратури и съдилища с намерението да борят мафията, организираните престъпни структури и корупцията във властта, но на практика така разводниха нещата, че специализираните уж магистрати взеха да се занимават с какво ли не. Включително и с най-обикновени кокошкарски истории.
Друго обаче е по-зловещото. И то е свързано с
процесуално-следствената парализа,
на която бе обречена Специализираната прокуратура още преди физически да се появи на бял свят.
Вместо да се "занимава" с пет-шест вида престъпления, примерно - трафик на дрога, оръжие и хора, източване на еврофондове, корупция и тероризъм, на специализираните прокуратури и съдилища им бе вменен... почти целия Наказателен кодекс.
Казано по-простичко, трябва ли някой да бъде "специализирано" разкатан, подкарваш го по чл. 321 от НК - организирана престъпна дейност - и работата заспива. Независимо от това този "някой" нали е един човек, двама души или цял футболен отбор. Парадоксално изглежда, но примерите не са един и два.
Още от първите редакции на Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, на Спецпрокуратурата й беше позволено да работи единствено със собствени следователи, с разследващи полицаи, определени с изрична заповед на министъра на вътрешните работи, и с разследващи митничари, определени със заповед на председателя на Агенция "Митници". Толкоз.
Всички останали следователи - по онова време около 750-800 души (най-малко) - бяха тема табу за магистратите от Специализираната прокуратура. Включително и най-професионално подготвените от тях, работещи в Националната следствена служба. Писано е и е говорено по този въпрос стотици пъти, но файда - йок. На по-малко от един автобус хора - 20-30 обвинители и 8-10 следователи,
залпово им бяха тропосани над 5000 дела
и те просто зациклиха. Още повече, че през следващите две-три години поне половината от следователските бройки останаха незаети...
Ако обобщим казаното дотук, закриването на специализираното правосъдие възстановява "равновесието" от преди епохата ГЕРБ, когато Софийският градски съд и Софийската градска прокуратура бяха единствените звена, имащи право да разследват и съдят хора с имунитет. Тоест - пак монополизъм, само че "обикновен". И за какво, при това положение, ручахме жабетата две петилетки?
Някой дали ще върне парите, похарчени за съчиняването,
въвеждането и издържането на "специализираната" съдебна реформа? А европарите, отишли за институционалното и материално-техническо обезпечаване на четирите спецмагистратури? По това перо колко милиона трябва да забравим - 10, 50 или повече?
Също толкова
безсмислена по своята същност е и визитата на Лаура Кьовеши
в България. От гледна точка на повишаване на качеството на съдебната реформа и за бляскавото бъдеще пред върховенството на закона ни е мисълта.
Би трябвало приносът на европейския прокурор да е нулев. Просто защото българските проблеми изобщо не влизат дори в най-широкия кръг на служебните му задължения. И само тежко некомпетентни индивиди (меко казано) могат да попитат Лаура Кьовеши защо Бойко Рашков е погнал като империалист Иван Гешев и подкрепя ли тя Иван Гешев в борбата му за оцеляване на върха в държавното обвинение?
Безспорно обаче
истинските вицове,
произтекли от срещите на Лаура Кьовеши с премиера и главния прокурор са в три други посоки.
Първата е, че в Европейската прокуратура са постъпили над 120 сигнала от България. Кое му е смешното тук ли? По статут, ведомството на г-жа Кьовеши работи по престъпления срещу бюджета на ЕС, свързани с измами, корупция или трансгранични измами с ДДС, когато те са в размер над 10 милиона евро.
Тоест, България се опитва да прехвърли от болната на здравата глава "топка" за 1.2 млрд евро? Което най-вероятно ще означава, че случаите, по които ще започнат конкретни разследвания, няма да са повече от 10-15 на брой. Другото е плод на поредната еуфория, че отново се е намерил някой външен, който да разчисти вътрешните ни батаци.
Втората смешка е, че трябвало да се гордеем, задето
Министерският съвет щял да стане контактна точка с европейската прокуратура.
Тоест - с това България дала ясен знак за силен ангажимент на най-високо ниво. На фона на току що споменатите 120 сигнала, дали не е леко... демоде, да речем, отново да се хвалим с бъдещи намерения? И, ако това наистина стане, какво ще се случи с все още съществуваща контактна точка между България и финансовите гардове на ЕС в ОЛАФ, по-известна като службата АФКОС в МВР? Тях някой дали няма да ги разследва, поне заради проспаните далавери, обобщени в споменатите 120 сигнала до Европейската прокуратура?
И накрая, за да не си помисли някой, че си хлевоустим просто така - от нямане какво да правим, един съвет към правосъдните реформатори от управляващата коалиция: вместо да карате по вашия си дневен ред, който никога не е имал нещо общо с реалните проблеми, по-добре внимавайте какви ги приказва и какви ги върши Иван Гешев. Защото, ако бяхте внимавали, досега щяхте най-малко три пъти да сте го уволнили.
Простичък пример, свързан с досега коментираните събития.
На 16 март преди обед, в парламентарните кулоари той заяви, че не се притеснява от посещението на Кьовеши у нас, защото между европейската и българската прокуратура нямало допирни точки.
На 16 март следобед Лаура Кьовеши обяви, че в Европейската прокуратура са получени 120 сигнала за злоупотреби с европари.
Днес, 19 март привечер, ако бяхме нормална държава с нормални политици, всички щяхме да знаем колко от тези сигнали са минали през българската прокуратура, кои прокурори са отказали да образуват досъдебни производства, колко от казусите са минали през ръцете на Иван Гешев и каква била реакцията му, след като те са се озовали в Люксембург.
Ако има поне три такива случая, а кадровиците на Темида отново откажат да уволнят Гешев, Народното събрание спокойно може да разтури Висшия съдебен съвет с какъвто си мотив пожелае. Всички ще го подкрепим...